На фокус
Лекарства поскъпват и изчезват. Защо?
Дали обясненията ще заместят липсващото, но животоподдържащо хапче?
/ брой: 216
Аида Паникян
Почти свикнахме да слушаме и четем за лекарства, които липсват в аптеките. Често това са препарати, с които сме свикнали от години, защото добре контролират заболяването. Свикнахме и в началото почти на всяка година с информациите за поскъпване на лекарства - обикновено ползвани срещу сезонни болести - простуда, грип и пр. Да, със слушането и четенето свикнахме. Но дали свикнахме с високото кръвно или сърцебиенето, лекарствата за които вече не се намират? Ще свикне ли детето ни с липсата на препарат за инхалации, за да облекчи астмата си? Дали портмонетата ни, в които обичайно влизат пари от минимална заплата или минимална пенсия, лесно свикват с повишаващите се цени? Въпроси, на които отговаряме с негодувание на маса с приятели.
През ноември 2021 г. стана ясно, че от началото на годината лекарствата без рецепта са поскъпнали между 8 и 11%. През февруари 2022 г. - с още 10 до 15%. Преди седмица-две тези препарати поскъпнаха средно с нови 10%.
Защо поскъпват?
Причините са много. Лекарствата са стока като всяка друга. Поскъпнат ли токът и бензинът, натисне ли ни инфлация, пандемия или друга криза, скачат и производствените разходи. Освен тези причини има и една характерна - субстанциите (или активните вещества), които са ядрото на едно лекарство. През 2020 г., когато настана КОВИД-кризата, Европарламентът се зае с проблема с недостига на лекарства. Тогава бе обявено, че 40% от медикаментите, които се продават в ЕС, идват от държави извън Съюза. Две трети от активните съставки, необходими за производството на генерични лекарства, се произвеждат в Азия - предимно в Китай и Индия. Това е поредното доказателство за зависимостта на Европа от чуждестранен внос за лекарства.
Със сигурност има още много причини за поскъпването им, но това не спира самото поскъпване.
19% спират лекарствата си заради пари
Кажи-речи всеки пети българин твърди, че спира да приема лекарствата си заради недостиг на пари, сочат данните от проучване на "Тренд" и Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП). Според статистиката през 2019 г., въпреки намаляването на процента на доплащане за лекарства в сравнение с 2015 г., сумата на годишна база за доплащане за здраве за едно домакинство е 460-500 лв., като до 80% от тези пари са за доплащане на лекарства. В същото време фирмите предлагат у нас на най-ниска в ЕС цена на лекарствата, плащани напълно или частично от НЗОК. Периодично те "изчезват" от аптеките. Една от причините вече знаят и децата - паралелен износ/реекспорт.
Все по-често високите цени или липсата на важни лекарства вкарват българите в т.нар.
лекарствен туризъм
Казват, че едни и същи капки за нос у нас вече са 20 лв., а в южната съседка - 5 лв. Лекарство, което няма индикации за даден вид рак и не е регистрирано за тази диагноза, но лекарската практика е показала, че то е ефикасно за това заболяване, не се плаща от касата и пациентът трябва или да си го купи, или да мине процедурата за състрадателно лечение. Ракът не обича да чака бюрократите да се натуткат. През пролетта въпросното лекарство у нас можеше да се намери за 3600 лева, а в Турция - за около 1000!
Митничарите все по-често хващат опити за нелегален внос на лекарства от Турция. В последните 3 месеца са засечени 18 такива опита. "В последния случай бяха хванати лекарства за опорно-двигателния апарат, за хипертония и злокачествени заболявания. Бяха на стойност 158 000 лева", обяви Диана Маркова от Агенция "Митници". На 20 октомври в транзитен автобус са намерени 5 кашона с много различни лекарства.
Какво прави държавата?
Директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов обясни, че увеличението на цената на лекарство може да стане веднъж годишно в рамките на инфлацията, която НСИ отчита. Той поясни, че има пределни цени на медикаментите в зависимост дали се дават с лекарско предписание. За тези продукти има наложен таван на цената, който не може да бъде надхвърлян. От около 500 медикамента от Позитивния лекарствен списък близо 90 са с нови, по-високи цени към октомври 2022 г. До септември 2022 г. е разрешено увеличение на цените на 60 препарата, отпускани с рецепта, докато през 2021 г. е имало ръст при 34.
Служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев обяви тези дни, че е започнала проверка за липсващите в аптеките лекарства, а резултатите се очакват до средата на месеца. Според него трябва да се разшири списъкът с наблюдаваните от държавата лекарства и когато количествата от даден препарат станат под 65% от необходимото, да се спре износът. "Основното ни решение е насочено към това да се завърнат в списъка на наблюдаваните медикаменти, на основните и важни медикаменти и за онкологични заболявания, и за диабет, за хипертония, всички тези важни медикаменти, от които има такава липса и се очаква такава липса", обясни Меджидиев идеята на МЗ.
Дали спирането на износа ще реши проблема с недостига на лекарства? А дали либерализацията на паралелния внос няма да подобри нещата?
С рецепта/без рецепта
Да направим разграничение между различните препарати, които купуваме от аптеката.
- Лекарства, които може да се купуват без рецепта. Все по-често чуваме за тях названието ОТС (от англ. over-the-counter). Те може да са аспирин, лаксативи, капки за нос, хапчета за смучене и пр. и се вземат у дома за лечение на леки здравословни проблеми.
- Лекарства, които не може да се купуват от аптека без рецепта от лекар. Такива са антибиотиците, медикаментите за сърце, за кръвно и пр. Немалка част от лекарствата по лекарско предписание се реимбурсират от НЗОК, което означава, че пациентът трябва да бъде здравноосигурен. Но не всички лекарства по рецепта се плащат от касата. Например антибиотиците.
Всички лекарства - и с рецепта, и без рецепта, може да се продават в аптеката, само ако са минали многогодишния път на клиничните изпитвания, после дългия път на регистрация в ЕС, а след това и регистрация в българската Изпълнителна агенция по лекарствата. Всичко това се прави, за да се оцени ефикасността и безопасността на едно лекарство. Отделно се регистрира и цена на лекарствения продукт.
Цените може да варират
Цените на лекарствата - между пазарната и пределната, може да варират. Все пак аптеките, освен че са лечебни заведения, са и търговски обекти. Цената зависи и от доставчика - търговец на едро, както и от много други фактори, сред които и промоциите. Бегла проверка на ДУМА в няколко квартални аптеки (някои са от вериги) в София показа, че цените на масови лекарства варират от 10 стотинки до 2-3 лева, като има аптеки и с по-ниски цени на цитираните продукти, но и с по-високи.
- Български сироп срещу дразнеща и спастична кашлица, който преди три години струваше около 4,50-4,80 лева, в момента в различни аптеки варира от 6,50 до 9 лева.
- Аналгин - от 2,15 (на промоция) до 2,55 лева
- Ацетизал (български) - от 1,88 (на промоция) до 2,78 лв.
- Витамин Ц - дражета (български) - от 2,42 (на промоция) до 4,40 лв.
Хранителните добавки не са лекарство
Добавките към храненето, които наричаме хранителни добавки, не лекуват болести и не са лекарства. Те може да се купят не само от аптеки и дрогерии, но и от бензиностанции, супермаркети и дори по интернет. Но те съдържат вещества, които може да влязат във взаимодействие с някое от лекарствата, които човек взема. Затова е най-добре, преди да изпълните "горещия съвет" на съседката, колежката, на групичката в социалните мрежи или на телевизионната реклама, да се посъветвате с лекаря си или поне с фармацевта в аптеката. Няма аптекар, който да ви откаже такава консултация.
От друга страна, законът у нас, както и в цяла Европа, забранява рекламирането на лекарства, отпускани по лекарско предписание (това не се отнася за лекарствата без рецепта), докато добавките може да се рекламират.
Добре е да се знае, че добавките са на регистрационен режим. Докато за едно лекарство са необходими томове документи, за да получи разрешение за пускане на пазара, плюс последващ дългогодишен строг контрол, то за пускането на една добавка всичко това не важи. От 2020 г. Законът за храните промени нещата и добавките трябва да се регистрират (дотогава бяха на уведомителен режим-б.а.) в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), която трябва да провежда и контрола.
Не на последно място са и цените на добавките към храненето. Ако за лекарствата има пределна цена, то при добавките не е точно така. Болен си купува предписани му от лекар 2 антибиотика за близо 30 лв. плюс витамини, добавки и пробиотици за... над 35 лв. Eдни от най-изгодните витамини са българските, а и с качеството им сме запознати от години.
И нещо любопитно
Препоръчителната дневна доза аскорбинова киселина (витамин Ц) за жени е между 80 и 100 мг/дневно, като това количество може да достигне и 120 мг при кърмачки. За мъже оптималното количество е между 100 и 120 мг. 1 таблетка от български витамин Ц съдържа 100 мг аскорбинова киселина. В същото време 100 г киви съдържа около 90-92 мг витамин Ц, а 100 г лимон - малко над 50 мг. Проста аритметика, която всеки може да си направи за всяка храна, която консумира.
Магистър-фармацевт Велина Григорова: Всяко лекарство, предлагано в аптека, е безопасно, казва председателят на УС на Българския фармацевтичен съюз
Цените на лекарствата, в това число и на тези без лекарско предписание (ОТС), в България са регулирани. Те се регистрират по определени правила. Когато лекарството се пусне на пазара, не значи, че ще се продава на тази максимална регистрирана цена. Често производители/търговци на лекарства, които искат да стъпят на даден пазар, намаляват цените на продуктите си. Например регистрират максимална цена на лекарството 10 лв., но за да пробият на пазара, го продават за 5 лева.
Поради инфлация и други обстоятелства (повишени транспортни разходи, повишена цена на производител заради повишени разходи, повишени цени на субстанции, енергийна криза и пр.) разликата между пределната и продажната цена се стеснява. Така пациентът усеща повишение на цената на лекарството.
Хубавото на ОТС продуктите е, че имат алтернативи (едно и също активно вещество е в основата на лекарства, произвеждани от различни фирми-б.р.) и разликата в цената на продуктите на различни фирми може да е до 30-40%. Когато пациентът отиде в аптеката и дадено лекарство му се вижда, че е с повишена цена, да се поинтересува какво друго има със същото съдържание на по-приемлива цена.
У нас цените на лекарствата, чиято стойност изцяло или частично се поема от НЗОК, са едни от най-ниските в ЕС. Това е причина често да са обект на реекспорт/паралелен износ. Например, ако едно лекарство в България струва 5 лв., в Германия може да е 5 евро и има търговски интерес от реекспорта му. Проблемът е, че такива лекарства са недостъпни или трудно достъпни за българския пациент.
БФС имаше идея да се даде възможност всяка аптека, която не намери някакво лекарство от търговците на едро, да може да подава сигнал в ИАЛ. Тогава ще се види каква е причината за липсата на тези лекарства. У нас официално няма т.нар. вертикална интеграция в здравния сектор, но всички знаем, че има търговци на едро, които имат и аптеки. Често тези търговци на едро снабдяват преимуществено с дефицитни лекарства само своите аптеки. Не могат да надминат пределната цена, но това е нелоялна конкуренция, защото аптеки на други собственици нямат достъп до тези лекарства и пациентите могат да си ги купят само в определени аптеки. Ако се направи каналът, който предлага БФС, ще се види дали липсите се докладват от определени региони, от аптеки на вериги или аптеки, собственост на търговци на едро. Тогава ще може да се предложат и мерки за ограничаване на тези вредни и за пазара, и за пациентите практики.
Защо лекарствата са по-евтини в съседни страни?
В Гърция например, има допълнително дотиране на част от лекарствата.
У нас антибиотиците не се плащат от НЗОК, а от пациентите или от лечебните заведения. Освен това, страните извън ЕС не подлежат на регулация, която се прилага в ЕС. Например Турция има много голямо производство на лекарства, което им позволява да поддържат по-ниски цени. България има двама производители на лекарства, останалото се внася. От друга страна Турция не е подчинена на регулацията на ЕС.
Порочна практика на продажба на лекарства по интернет от хора, които с цел търговия са купили по-евтино от чужбина лекарства. Те нямат листовка за пациента на български,
не се знае как и къде са съхранявани
как са транспортирани. Апелирам пациентите да не купуват от такива интернет сайтове лекарства.
Всеки лекарствен продукт, получил разрешение от ИАЛ за употреба, е качествен, ефективен и безопасен! Всеки продукт, регистриран у нас, който се продава в аптека, без значение каква е цената, е безопасен.
(Със съкращения от БСТВ)
Боряна Маринкова: Не забраната на износа, а насърчаването на вноса може да преодолее липсите, казва изпълнителният директор на Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства
- Г-жо Маринкова, отново се заговори за липсващи в аптеките животоподдържащи лекарства, а разковничето се търси в реекспорта. Според Вас той трябва ли да бъде ограничен?
- Забраните за износ не решават проблемите на пациентите. Те по-скоро служат за отклонение на вниманието от проблемите на политиката на лекарствоснабдяването у нас. Всяка година около 300 лекарства се изтеглят от България заради ценови натиск (известно е, че фирмите предлагат у нас лекарствата, които са в Позитивния лекарствен списък, на най-ниски цени в ЕС). Проблем е, че няма политика спрямо производителите за поддържане на темповете и количествата лекарства от внос, няма бързи механизми за вътреобщностни доставки при остър недостиг. По-скоро е необходимо насърчаването на вноса. Това може да преодолее периодичните липси. Проблемите при 70% от сигналите за недостиг биха се решили чрез внос. От години имаме предложения за законодателни промени, които ще насърчат паралелния внос. Необходимо е и регламентиране на вноса на лекарства, изтеглени от пазара не заради лекарствената безопасност. Лекарства, които са забранени за износ, да бъдат включени за бързи доставки от ЕИП за един или няколко месеца. Такива промени в законодателството биха намалили липсите.
- Асоциацията има ли информация към момента кои медикаменти отсъстват от пазара?
- Читателите на ДУМА знаят, че преди 3 години с Федерация "Български пациентски форум" изградихме първата у нас интернет платформа за сигнали за недостиг на лекарства, като анализираме и причините. Вече сме получили и обработили около 1800 сигнала. В момента в аптеките липсват кортикостероид за небулизатор. Причината е недостатъчен внос. Липсва лекарство срещу диабет, но то е дефицитно и в цяла Европа. Сериозни са проблемите с ибупрофен сироп поради промяна в дистрибуцията на централно ниво в ЕС. Липсва лекарство за епилепсия поради силно ограничена квота за внос за България. Проблем са и капки за очи, чиито внос е трайно преустановен.
- Има ли проблем с препарати, които през последните 2 години често "изчезваха" - за инхалация на деца, нискомолекулни хепарини и др.? От предишни разговори бе ясно, че се ползват и при КОВИД-19.
- Информацията ни от веригата на лекарствоснабдяването не потвърждава липса на нискомолекулни хепарини. Те не достигаха при първите вълни на КОВИД-19. Осигурени са и големи доставки от паралелен внос на продукта за инхалации на деца, който имаше недостиг през миналата зима.
- Преди дни стана ясно, че ИАЛ и МЗ планират да сменят отново формулата, по която се изчислява недостигът на лекарства, и да се върнат към старата.
- Действащата в момента формула напълно съответства на Закона за лекарствата в хуманната медицина за разлика от предходната. МЗ след одит от "Информационно обслужване" откри грешка и ИАЛ приложи коректния по нормативната ни рамка алгоритъм за изчисление на недостиг. Каквато и да е промяна във формулата, тя ще доведе до нарушение на действащото законодателство.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.
