Магията на "Сурва" е жива

Перничани доказаха, че магията на древния обичай "Сурва" или "Сурова" е жива, независимо че заради водната криза тазгодишното 29-о издание на Международния фестивал на маскарадните игри беше отменено. Той трябваше да се проведе от 24 до 26 януари. Традицията обаче не може да бъде отменена и на 13 срещу 14 януари ритуалните огньове на Сурва лумнаха във всички населени места в Граово, Мраката, Знеполе и Краището. Маскирани мъже танцуваха около пламъците, възвестявайки с оглушителен шум на звонци победата на доброто над злото. На следващия ден сурвакари обикаляха къщите, благославяха стопаните за здраве и берекет и гонеха злото със страшни маски. В благословиите и молитвите си тази година сурвакарите се молеха и за вода.

Домакините ги посрещнаха с пищни трапези от сурвакарски гозби. Традиционно на софрата се слагат свинска пача, вариво, вита баница, погача. Задължително присъстват виното и греяната ракия. В двора на всяка къща се разиграва обичаят "сватба", който символизира желание за женитба и пълен дом с деца. Според традицията дружината се състои само от мъже, които се превъплъщават в различни роли - ръсещ за здраве поп, кум и кума, булка и младоженец и др. характерни персонажи. Задължително присъстват мечкар и мечка, които играят за здраве. Но... все по-често в днешно време и жени надяват маските и лумкат тежките звонци.

Огромните маски, наричани в Пернишко ликове, се изработват цяла година. Те са направени от дърва, кокали, пера, кожа и в тях са вложени най-различни материали, които човешкото въображение може да измисли. Често маските стигат до 2 метра и изобразяват фантастични животни. Колкото по-плашещи са ликовете, толкова по-голяма е силата им срещу злото. Изработването им е семейна традиция и се предава от бащи на деца. Преди празника маските задължително се държат в тайна, за да изненадат всички и да запазят магическата си сила. Често костюмите тежат над 50 кг, но всеки участник се стреми да покаже най-оригиналния.

Обичаят "Сурва" е един от най-популярните зимни празници и е прекрасна илюстрация за неразривната двойка "традиция и съвременност". Той има своите корени назад във времето, когато момчетата от юношеска възраст са преминавали във възрастта на ергенството, когато могат да се женят. Празникът е изобразявал точно този преход от тийнейджърство към ергенство или към брачноспособност. Идеята е, че момчетата трябва да станат други, т.е. да преминат в един друг период от своя живот и на другия ден да се родят отново, но вече по-големи и преминали в друга възрастова група. Игрите с маски се практикуват при смяната на старата с новата година и с пролетното събуждане на природата. Посланията им са насочени към прогонване на злите сили, с пожелания за здраве и плодородие в периодите на т.нар. мръсни дни в годината. Групите се предвождат от бюлюкбашия, който ръководи шествието.

Обичаят "Сурова/Сурва в Пернишко" е вписан в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Международният фестивал на маскарадните игри пък e най-авторитетната изява на традиционни игри и обичаи с маски в България и на Балканите. Той се организира от 1966 г. и е еманация на живата маскарадна обредност. През 1995 г. Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове. 

Желание за участие в тазгодишното 29-о издание на фестивала бяха изявили над 8000 участници в 120 групи от България и над 15 от чужбина. Тази година маскарадни дефилета няма да има. Но независимо от отлагането на изявата много от предвидените събития ще се проведат. Малчуганите от детските градини ще участват в маскарадна щафета "Да бъде!" Перничани и гостите на града ще могат да посетят тематични изложби "Лицата на Сурва" и "Сурва през погледа на Андон Тацев" в галериите "При кмета" и "Кракра". Ще има вернисажи на детски рисунки и на приложни изкуства.

Над 1100 участници събра фестивалът "Сурова Брезник 2020". Първи дефилираха сурвакарите от сурвакарската група на брезнишкото село Гигинци. След тях на площада навлязоха и маскираните от село Гигинци. Дефилето продължи с участието на сурвакарските групи на брезнишките села Велковци, Слаковци, Ребро, Кошарево и Ноевци. Мечкарите от кюстендилското село Пиперков чифлик пък гостуваха за втора поред година. Те грабнаха публиката с множество и оригинални персонажи. Групата наброява около 150 човека, но броят им по участие варира. 

Най-малкият участник във фестивала беше 9-месечната Божидара от сурвакарската група на брезнишкото село Слаковци. Най-възрастният участник пък беше 82-годишният Огнян Стоянчев от сурвакарската група на брезнишкото село Банище. 

"Перничани сме подложени на голямо изпитание, но сме хора със силен характер и ще успеем да преминем и през него. Подготвяме се фестивалът "Сурва" през следващата година да е много по-различен, атрактивен, красив и мащабен", обеща кметът на Перник Станислав Владимиров. По думите му още от сега започва проектирането и изграждането на голямо сурвакарско село. "Искаме да превърнем "Сурва" в целогодишен продукт, който да води туристи в Перник през цялата година. При организирането на този мащабен фестивал, един от най-големите в Европа, досега общината не е могла да извлече икономическа полза от него. Догодина фестивалът ще бъде едно от добрите пера в приходната част на бюджета ни, което след това ще бъде изразходвано за култура", категоричен е Владимиров.

Стара легенда разказва, че ако сурвакар поиграе в дома ти, в теб непременно ще се всели доброто. Традицията повелява, че колкото по-силно звънят звонците, толкова по-далече ще избягат злите сили... А който играе на "Сурва", на следващия ден просто е друг човек, защото е прогонил злото от себе си.

Затова хиляди ликуват по "Сурва" в Перник. И аз бях там, и аз поиграх край огъня...