Мария, Асен и техните "Гайтани"

Може да не сте чували народните изрази "вежди като гайтани", "камила гайтан плете ли" и други подобни, но със сигурност сте чували за Клуба по български танци "Гайтани". Вече 13 години това име среща и събира хора с най-различни възрасти, професии, личен и обществен статус, пол и семейно положение - в няколко квартала на София, както и във Варна, Пловдив, Самоков и Костенец. "Нашето име е нашето вдъхновение. Както гайтанът, сплел здраво пъстроцветните нишки, радва очите, така и ние се стремим да постигнем хармонично единство между професионализма и майсторството, любовта към изкуството на традиционния български танц, вдъхновението и красотата." Тези думи веднага събуждат любопитство, щом отворите страницата на клуба в интернет. Всъщност той е първородната рожба на Мария Лъджева и Асен Атанасов, наред с двете им прекрасни дъщери - Белослава на 7 и София на 3 години.

Мария и Асен са възпитаници на Националното училище за танцово изкуство в София, но професията ги събира в шоуто на Нешка Робева. Асен е студент в първи курс по актьорско майсторство в НАТФИЗ, когато негов бивш преподавател по български танци му съобщава, че именитата треньорка събира танцьори за интересен нов проект. Това се случва през лятото на 2000 г. Асен отива на "Герена" и се присъединява към шоуто. Една година по-късно се включва и Мария, току-що завършила НУТИ. До 2005 г. двамата се посвещават изцяло на този проект, в който се работи изключително интензивно, с пълна отдаденост, за да се постигне съвършеният художествен резултат, изнасят се десетки представления из цялата страна. Когато Мария и Асен напускат шоуто, тя започва да учи в НАТФИЗ театър на движението при Ясен Вълчанов, а той опитва най-различни дейности. Това му дава възможност да избистри мислите и намеренията си за бъдещето, да погледне и в други посоки. През лятото двамата заминават да работят като танцьори в програмите на големи хотели в Турция. Когато се връщат в България през 2006 г., решават да създадат група за български танци - за онези, които искат да научат нещо от нашия фолклор или да се разтоварят в края на работния ден не във фитнеса, а с хора и ръченици. Катя Дойнова, директорка на 163-то училище в жк "Дружба", която много обича и цени фолклора, им дава възможност да наемат салона. Веднага се записват 14-15 човека. Признателни са й до днес за този старт. Започват да ги посещават все повече хора - едни с желание да съживят хубавите спомени за баба и дядо, други - за да поддържат добра физическа форма и тегло, трети просто следват повика на кръвта - та нали хорото и ръченицата са в ДНК-то ни.

Минала година и романтичното им начинание започнало да става все по-сериозно, а интересът на хората - все по-голям. Стигнали до извода, че клубът трябва да си има име. Между идеите на техните "ученици" на всички най-много допаднала думата, предложена от Ели Лакова - гайтани. Така първите участници в клуба станали и негови кръстници. В началото Мария и Асен водят репетициите, но постоянно се събират нови групи и става ясно, че сами няма да успеят да откликнат на нарастващия интерес. Започват да привличат преподаватели, но както казва Асен - добри танцьори има много, обаче педагогиката е сложно нещо. Самите те с опита си през годините изграждат своя система на обучение. И за да приобщят най-добре подготвените си колеги, решават да им предложат да менажират собствени зали, работейки по тяхната система под шапката на "Гайтани", и да имат възможност за развитие. Днес вече преподавателите са 30-ина в петте града, в които клубът се е "разклонил". Те са много всеотдайни, казват Мария и Асен, имат възможност свободно да изразяват своето мнение за работата и доста от новостите и подобренията в развитието на клуба са възникнали като идея от редовните творчески срещи на екипа.

През школата до днес са минали може би около 3000 души. А създателите й са най-щастливи, че техните "Гайтани" са не просто училище за народни танци, а общност на съмишленици, приятели, хора, които откриват там своята среда за общуване и творчество. Част от най-първите "ученици" все още посещават клуба, мнозина са намерили в него своята половинка в живота, някои момичета стават майки и прекъсват за кратко, но след това се връщат.

Клубът се изявява на фестивали за непрофесионалисти, каквито се провеждат в много градове у нас. През последните години Мария и Асен са насочили вниманието си към друг вид пътувания, свързани с изучаването на българския фолклор от различни етнографски области - посещават градове из страната и канят местни специалисти да разкажат за характерните танци, традиции, обичаи. Пътуват и в съседни страни - Гърция, Румъния, Сърбия, Турция, където се запознават с балканския фолклор. Това обогатява знанията на техните курсисти.

Мащабен и много стойностен проект на танцов клуб "Гайтани", осъществен през юли в Копривщица, с помощта на приятели от града, се нарича "Светлината на хорото". Идеята на Мария идва от нейната дипломна работа в Националната художествена академия по арт терапия. Представлява визуализация на хорото, различна от тази, която всички сме виждали. Голяма група от "Гайтани" се събира в Копривщица и вечер, под светлината на звездите и малки лампички, са заснети най-красивите и популярни български хора. Предвижда се вторият етап от проекта да започне в София напролет. В момента се търси галерия, в която да бъде експонирана фотоизложба, както и средства за нейното осъществяване. Тя ще представи едно различно усещане и визия за хорото, заснето по нестандартен начин.

Когато човек е млад, гледа в много посоки - и ние сме имали други планове, но съм щастлива да сме си тук, в България, и мисля, че винаги има шанс да се направят добри неща. Въпросът е каква енергия ще вложиш, за да осъществиш дадени планове, казва Мария.

Ако някой не може да ти помогне, добре е поне да не ти пречи - от гледна точка на развитието в България, смята Асен. Ако си IT специалист, доктор или в друга професия, като че ли има по-голям избор от места за работа. А когато завършиш хореографско училище и музикална и танцова академия, изборът ти е сведен почти до нула. Много пари се влагат в едно образование, което си струва да го има, защото сме българи. Трябва да бъде поддържано това изкуство, създадено от видни наши сънародници, които са го вдигнали от селото и са го направили достъпно и достояние на цял свят. Но после възможностите не са големи: ансамбъл "Филип Кутев" или "Тракия", или шоуто на госпожа Робева, в което можаха да се реализират част от танцьорите... Обаче пазарът в България е малък и трябва постоянно да създаваш нова продукция, и в това препускане нещата постепенно се изкривяват... Та по-добре да не ни пречат - ние ще се оправим сами, казва Асен.

По думите на Мария, България е една от малкото страни с толкова професионални ансамбли и специално училище, от което излизат професионални танцьори. В Европа има частни школи, но нашето е единствено по рода си. Много хора идват от чужбина, за да завършат тук висше образование като танцьори, хореографи, педагози. Трябва да се направи всичко възможно тази ценност да се пази и подкрепя. Но е нужен друг поглед и сериозна помощ от страна на държавата.