Марияна Пенчева: Щастлива съм, когато помагам!

МАРИЯНА ПЕНЧЕВА е завършила философия във Великотърновския университет, работи в издателство, но мечтае да бъде учителка. През 2010 г. постъпва като учител в ОУ "Васил Априлов" в дряновското с. Гостилица, което е с пансион за деца в неравностойно положение. То обаче е закрито след учебната 2014/2015 г. поради "оптимизация на училищната мрежа". Тогава Пенчева приютява в дома си във Велико Търново десет от децата - най-малките са във II клас, големите - в VII. Става за тях втора майка, грижи се да получат образование. Едно от тях се премества да помага на сестра си. Самата Марияна завършва магистратура по философия, докторант е по философия. Отличена е с множество награди, сред които "Европейски гражданин" на годината, "Жена на десетилетието", "Достойните българи" и др. Наричат я Майка Тереза от Гостилица, благодетелката. Днес тя е на христовата 33-годишна възраст и продължава да се грижи за своите деца. 

Интервю на Любомир ДИМИТРОВ

- Г-жо Пенчева, за мен това, което вършите, е подвиг и геройство, особено сега, когато коронавирусът е обсебил човечеството и икономическата стагнация задушава света. Мислите ли, че тези девет деца могат да оцелеят днес?

- Защо да не могат?! Всеки, на когото се осигури шанс за развитие, може да живее и да се превърне в най-добрия човек. В трудните времена може да се види кой е истински благодетел и на кого може да се разчита. Важно е да бъдем добри, да помагаме, независимо от времето, в което живеем. Казвала съм вече - всички деца, които се раждат в България, са наши деца. В крайна сметка това, което правим за себе си, си отива с нас, но това, което вършим за другите, остава и променя света към по-добро. 

- Откъде идват средствата, защото без пари тези деца няма как да бъдат отглеждани и да оцелеят?

- Те идват от доброволци, а и аз работя. Много хора ни помагат с дрехи, обувки, хранителни продукти и кой с каквото може. Добре, че днес има много хуманисти, които ни помагат и вярват в нашата кауза, вярват в нас и дават от себе си, за да се развиват децата. Така че тези подрастващи младежи не са само мои, те са на всички. Мисля, че всяко дете, което живее в България, е отговорност на всички нас. Независимо дали е с родители или е сирак. Трябва да отглеждаме достойни граждани, които да осигурят достойно бъдеще на децата след тях.

- Разбирам, че две от тези обгрижени от вас деца са вече студенти, така ли е?

- Новината е, че вече четирима са студенти. При нас нещата не приключват с навършване на пълнолетие или завършване на училище. Всеки родител знае, че след като детето му приключи с школото, ако не отиде да следва, трябва да си намери работа и т.н. И този период е много по-труден от останалите. Така че нашата мисия е да продължим да им помагаме. Да видим тези деца в неравностойно положение студенти и реализирали се специалисти. А защо не и хора, които помагат на другите. Вярвам, че това ще се случи!

- В един разговор казвате, че благодарите на децата за търпението и любовта.

- Така е. Благодаря им, защото взаимно се учим. Това, което правим един за друг, е чиста форма на любов, защото никой не очаква нещо на готово. Всеки дава от себе си и всеки се грижи за другия. Слава Богу, нямаме караници, проблеми, възпитаваме се и растем заедно. И днес съм човекът, който съм, благодарение на тях!

- Как гледат на вашата саможертва семействата на тези деца, които нямат възможност да ги гледат?

- С майките на децата сме в много добри отношения. Отбелязваме заедно празници, купуваме си подаръци за рождените дни, уважаваме се, помагаме си. Цари разбирателство и те оценяват това, което съм направила за тях. Без майките нямаше да се случат всички тези неща, защото именно с тях взехме решението аз и те да им осигурим шанс за развитие в бъдеще.

- Преди година получихте престижната награда "Жена на десетилетието" в категорията "Майките, които ни вдъхновяват". Това е признание за всеотдайността ви.

- Погледнах философски на наградата, защото в момент, когато не съм родила още своето дете и когато загубих собствената си майка, получавам награда в категорията "Майките, които ни вдъхновяват". А получих и наградата "Майка на годината". Точно тези отличия ме карат да осъзная, че не е кръвта това, което прави семейството. То се гради на много по-дълбоки отношения, защото една жена може да те роди, но в майка се превръща човекът, който те е отгледал и възпитал. Тази награда е много специална за мен, а и децата бяха също много щастливи!

- Да припомним и едно друго отличие. Бяхте сред 50-те души и организации, които Европейският парламент отличи с наградата "Европейски гражданин" за 2016 г. за принос за европейското сътрудничество и за утвърждаване на общите ценности. 

- Това е награда, която се дава на граждани на Европа от 2008 г. Тя бе по предложение на тогавашния евродепутат Георги Пирински, който ме номинира за нея. В своите мотиви той казва, че постъпката ми може да се категоризира като героичен акт. Това европейско отличие се дава на хора, които променят живота на другите по доброволен начин към по-добро бъдеще.

- Вие сте "обща майка" бих казал. Сигурен съм, че децата оценяват вашата саможертва. Вие един ден ще станете биологична майка, ще продължите ли да помагате на тези деца?

- Моето желание да помагам е вътрешна потребност, тогава се чувствам щастлива! Моето сърце е много голямо и то ще се грижи за още много деца. Надявам се да пораснат, да се оженят и моята мечта е една пълна къща с малчугани от малки до големи, всякакви - и техни, и мои. Другата ми мечта е да имаме собствено училище за деца в нужда. И се надявам тази мечта да се сбъдне! А единият от студентите ми ще става учител и това е прекрасно!