28 Март 2024четвъртък12:44 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Маяпур островът на духовната любов

На гости при вайшнавите в Индия

/ брой: 223

автор:Йото Пацов

visibility 3365

Едно от имената на Кришна е Камадхук - Изпълнителят на всички желания. Всъщност само упованието в него ми е останало - след Бодх Гая се движа по прашните пътища на Западна Бенгалия без храна и пари. Моят гид Артър Бъртън е минал оттук преди дванайсет години и удивително точно помни маршрута. Но това малко ни помага - стоим край дясната лента на шосето часове с вдигната ръка и никой от шарените и неописуемо крещящо украсени камиони не спира, само надуват оглушителните си сирени. На техния шум се осланяме, когато спим на жълтата земя в джунглата край шосето - дано са разгонили дивите животни и змиите от гората, в която навремето Джим Корбет е преследвал тигъра, наречен Людоедът от Рудрапраяг...

Снимка за спомен пред лотосовата екзотика на Маяпур

Все пак накрая един камион спира и засмeните младежи - шофьор и негов помощник, както е прието в Индия, ни помагат да качим тежките си раници и ни правят място да се настаним в кабината. Отдъхваме си, опитваме се да разговаряме, но нямаме общ език. До околностите на Навадуип се ограничаваме с приятелски усмивки и се разделяме с една снимка за спомен пред шарения камион "Ашок Лейланд". Прекосяваме града пеша, спускаме се на брега на Ганга, купуваме билетчета - цената е около 20 наши стотинки, и сред черните и мургави индуси, повлeкли денкове, бидони и велосипеди, се качваме на гемия, от чийто мотор, от времето на Готлиб Даймлер, право нагоре стърчи ауспухът и развява траурен шлейф от черен дим над слънчевата река. Приставаме на дървен кей точно на мястото, където в зелената Ганга се влива кафявата Джаланга и стъпваме най-после в Маяпур, който за вайшнавите е същото, което е Йерусалим за християните и Мека за мюсюлманите.
Навадуип е в Западна Бенгалия - индийски щат, който наистина е известен с това, че тук се е родил и израснал Шри Чайтаня, основателят на бенгалския вайшнавизъм (най-многочисленото течение в индуизма, около 700 млн. души). Ако погледнем картата на щата с очите на вайшнава (последовател на вайшнавизма), ще видим, че тя прилича на столистов лотос, в центъра на който е Навадуип. Самият Навадуип пък прилича на деветлистов лотос, в чието сърце е Маяпур, родното място на Шри Чайтаня. Оттук всяка година започва традиционната парикрама - шествие по околните свети места, посветено на Гаура Пурнима - деня на явяването на Шри Чайтаня, най-милостивата аватара на Кришна, наричан поради златистия цвят на кожата си Гауранга. По време на тридневната парикрама вайшнавите обикалят в околните райони местата, свързани с неговия живот, докосват земята и поднасят праха й към челото си.
Появяването на Шри Чайтаня в земен облик преди повече от половин хилядолетие бележи взрив от любов в отношението на вайшнавите към бог Кришна. Той именно дава на хората най-простия метод за постигане на духовния мир - непрекъснатото и съвместно възпяване на божествените имена. Постигането на духовното съвършенство става възможно чрез безконечното повтаряне на Махамантра - великата песен за освобождаване на ума:

Харе Кришна, Харе Кришна,
Кришна Кришна, Харе Харе,
Харе Рама, Харе Рама,
Рама Рама, Харе Харе.

Но човек трябва да следва и четири забрани - никакъв секс освен с брачния партньор, никакво месо, пълна забрана на възбуждащи вещества - от наркотиците и алкохола до чая и кафето, никакви хазартни игри. Сещам се, че именно хората, които живеят според този верски кодекс - последователите на Кришна в България - нашето общество обвинява във всички смъртни грехове или най-малкото гледа на тях като на смахнати... И при това говорим непрекъснато за великодушие към инакомислещите и за веротърпимост...
А тук, в Маяпур, в Шри Чандродая мандир - центъра на Международното общество за Кришна-съзнание, освен спазването на тези елементарни изисквания са достатъчни пет думи за почти пълноценно общуване с добронамерените и приветливи домакини: харибол, което буквално значи "Възпявай името Господне!" и в зависимост от ситуацията може да изразява всичко - от изненада до приветствие, от извинение до покана; прабху, в което буквата "х" както обикновено в хинди означава само придихание, и е обръщение към всеки мъж, независимо от възраст и положение; матаджи - обръщение към жена; джус - напитка, и прасадам - храна. Разбира се, и вездесъщото "намасте", произнасяно със събрани длани пред лицето, склонено в лек поклон - приветствието към всеки срещнат. С тези думи тук никога няма да останете гладен и жаден. Само трябва да помните - тук храната не се вкусва, преди да бъде поднесена на божествата, т.е. да се превърне в божествена храна...
Пристигаме в Шри Чандродая мандир точно в навечерието на парикрамата и се регистрираме в административната сграда. Нямаме пари, но ни приемат - предвидени са места и за такива като нас. Получаваме и купони за храна, в което също виждаме ръката на Камадхук. После се настаняваме в бунгало от тръстика, в което спят вайшнави от Тамил и Наду, Аржентина, Канада, Украйна.
Мястото е приказно. Обкръжена от сградите на мандира, градината е същински рай. В средата - фонтан във форма на лотос, от който струи прохлада. Алеите са оградени с цъфтящи бугенвили и различни храсти, сред които източват стебла кокосови и бутилкови палми. Хората са спокойни и усмихнати. А вдясно от входа се извисява бял и чист, опасан с мозаечни балюстради и скулптурни фризове, храм, какъвто едва ли има някъде по света. Някъде високо, в основата на белоснежния купол, сияе в бяло Лотосовия параклис.
В деня, в който започва парикрамата, всички се събираме пред вратите на мандира - вайшнавите в техните оранжеви, розови и шафранени роби, развели разноцветни религиозни знамена. Тръгваме по брега на Маяпур и цялото множество пее мантри, докато стигаме на първото свято място - храм, в който е живял Шри Чайтаня. Оттам - към Памуковото дърво, нацъфтяло в алени цветове. После - към пристана, където цялото множество се качва на многобройни лодки и флотилията потегля по Джаланга.
Когато пристигаме, вече е време за обяд. На полегата поляна в гората на десетки колове е опънато огромно платнище, в чиято сянка сядаме с облегчение - както обикновено на рогозки, едни срещу друг. Веднага започва раздаването на храната - както обикновено  първо в чинии с формата на тави от пресовани дървесни листа - възможно най-екологичните съдове, след това - варен ориз, даль - супа от тиква, сабджи - яхния с преобладаващи патладжани, и двете невероятно люти, и накрая - чапати - безквасни питки с формата и дебелината на палачинки. Следва десертът - халава, която си е точно като нашата грис-халва. И най-важното - вода колкото искаш, която се черпи от много дълбоки сондажи - понякога над 100 метра, за разлика от водата, която индусите черпят от плитките кладенци.
Вечерта лодките ни връщат в Маяпур и уморените вайшнави се отправят към Чанродая мандир. Аз тръгвам из палмовата гора по брега на Ганга, за да се насладя на залеза над свещената река. И попадам на събирачи на палмово вино - много бедни полуголи хора, които се качват с лекота по палмовите стебла на невероятна височина, за да пресекат там филиз и да го вкарат в гърлото на приготвеното за целта гърне, здраво вързано в короната. Щедро ме почерпиха със странната напитка и това бе единственото изключение от режима на вайшнавите, което си позволих - пих резливото палмово вино с алкохолните градуси на бирата, а може би и по-слабо. Когато поисках да им платя, те отказаха - искаха само да ги снимам, а един от тях взе на ръце детето си, което дотогава лежеше в храстите на постелка от листа. Човек, който си остана за мен без име и адрес, но от снимката на когото все ме лъхва тръпчивия аромат на палмовото вино, ромоленето на речните води из подмолите, невероятната тишина, сред която тогава слънцето залязваше над великата река...

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 172

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 144

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 164

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ