Мога да успокоя и най-невротизирания човек

Милен Тотев е роден и живее в Ловеч. От 1975 г. започва да изпълнява на концерти в България и в чужбина песните на руския бард Булат Окуджава.  Записва и свои авторски песни. Публикува стихове и статии в пресата. Носител е на много награди от фестивалите на авторската песен. Има записани 12 аудиокасети, 13 компактдиска и 6 DVD-та. Работи като служител в Областна дирекция на МВР в Ловеч.
Ръководител е на секциите "Бардове" към Клуба на дейците на културата и към Арт Ателие "ЛИК" -Военен клуб - Ловеч. Представител е на България в международния проект BARDSUMMIT. Член е на организационния комитет на Международния фестивал за авторски песни, романси и шансон "Вълни и струни" в Свети Влас. През ноември 2001 г., с подкрепата на община Ловеч, Тотев организира първия национален бардфест с участието на най-изявените български бардове. Милен Тотев е изнесъл над 105 самостоятелни концерта с руски фронтови песни по повод 65 години от края на Втората световна война.
 
Цитат:
"Тъгата в изкуството на Окуджава отразява нашата жизнена тъга, но тя е ободряваща. Той е нашият велик общонароден утешител"
 
- Пеете прекрасно и свирите виртуозно на китара. Откога е любовта ви към музиката?
- Занимавам се с музика от малък. Израснал съм в семейство с музикални традиции. От малък свиря на пиано и акордеон в школа за клавирно изкуство в Ловеч. През юношеските си години започнах да овладявам и акустичната китара, за да мога да си акомпанирам. По-късно пеенето и свиренето стана мое хоби, но впоследствие без много да се замислям започнах да правя концерти.
- Вие сте единственият българин, който изпълнява песните на руския бард Булат Окуджава. Кога се влюбихте в неговото творчество?
- За първи път чух песните "Ваше благородие" и "Вы слышите, грахочут сапоги" на Окуджава, когато бях войник в Харманли през 1975 г. Достатъчни бяха само два куплета, за да обикна Булат. По това време бе излязла и първата му голяма дългосвиреща плоча, аз си я закупих и без да се усетя, станах един от милионите му почитатели. Опитах за лично удоволствие да интерпретирам по свой начин песните му, започнах да издирвам все нови и нови, та досега... По-късно започнах да се интересувам и от живота и творчеството на Окуджава. Мога да кажа, че ги познавам не по-лошо от който и да е литературен критик и историк. Щастлив съм, че чрез изпълненията на неговите произведения, отначало в Ловеч, а сетне в стотици градове и села в цялата страна и в Русия, публиката има уникалната възможност да се наслади на богатия и разнолик репертоар на Булат Шалвович. Убеден съм, че чрез изпълненията на неговите песни съм способен да върна душевното равновесие и на най-невротизирания човек.
- Какви са посланията ви към публиката?
- Винаги изпълнявам само песни, които харесвам. Освен песните на Окуджава зная много български народни песни. Моите послания към хората, които ме слушат, са свързани с християнските добродетели, каквито всъщност са заложени и в творчеството на Булат. Те са посветени на любовта, на добротата между хората, на чувството за справедливост и на разбирателство. В неговото творчество няма агресия, а позитивизъм и аз се стремя чрез интерпретацията на песните да стигнат те до повече хора. Достоевски е казал, че "човек винаги трябва да има дом", където да може да се прибере. В най-безнадеждните времена такъв дом за мен бяха песните на Окуджава. Тъгата в неговото изкуство отразява нашата жизнена тъга, но тя е ободряваща. В този смисъл Булат е нашият велик общонароден утешител. Крайната цел на всяко изкуство е утехата.
- Смятате ли, че през последните години се е променило отношението на българския народ към руския?
- Не, категорично не. От руските бардове българите познават Булат Окуджава и Владимир Висоцки и продължават да ги слушат с огромно удоволствие. По време на концертите си в цялата страна винаги съм усещал любовта и признателността на българите към руснаците. Не смятам, че политическите разпри и разногласия са променили отношението ни към нашите освободители.  Българите продължават да чувстват жажда и потребност да се се срещат с великата култура на Русия и всеки непосредствен допир с нея е празник. За съжаление, в нашия комерсиален свят достъпът до руски книги и дискове с музика, е ограничен поради това, че хората нямат пари, с които да си ги купят.
-  В това бездуховно време има нужда от трубадури като вас, които продължават безкористно чрез творчеството си да правят хората по-добри, защото това е и посланието на изкуството....
-  Да, определено хората имат нужда от изкуството и това се усеща по време на срещите ми с тях. За мен е огромно удоволствие да получавам любов и признателност от моите почитатели. Обичам песните на Окуджава, защото чрез тях казвам всичко, което искам да чуят моите почитатели. Именно затова неговото творчество никога няма да се покрие с праха на времето и смея да твърдя, че песните му ще се пеят пред всяка аудитория.
-  Бил ли сте някога на една сцена с Булат Окуджава?
-  За съжаление, не. През 1997 година, малко преди да напусне този свят, той беше планирал турне с концерти в София, Ловеч, Плевен, Велико Търново, Варна и Бургас. Ако го беше осъществил, щях да се срещна с него.
- Знаете всички песни на Окуджава, но коя ви е любимата?
- "Молитва Франсуа Вийона". Много е трудна и особена за изпълнение. Но е изключително вълнуваща и въздействаща и на изпълнителя, и на тези, които я слушат.
- Участвал сте в Грушинския фестивал на бардовете в руския град Самара. Награден сте и с Почетен знак за принос в българо-руските отношения от вицегубернатора на Московска област  ген. Борис Громов. Коя е най-ценната награда за вас?
- Почетният знак от Москва наистина е най-престижната ми награда - от 2009 година е. Най-ценната награда са бурните аплодисменти и уважението на публиката - нея никой не може да я заблуди, ако някой е неискрен и фалшив на сцената...
-  Имате издадени 12 аудиокасети, 13 диска, и 6 DVD-та. Какво ви вдъхновява?
- Интересен въпрос. Всеки носи в себе си собствен творчески заряд - било то за наука, култура, техника и пр. Когато човек успее да намери това нещо, което започва да осмисля дните му, хоби или занимание, животът му става богат и интересен. За мен вдъхновение са песните на великия бард Окуджава.
- Като арт директор на престижния Международен Бардфест-Ловеч всяка година каните бардове от България и от други страни. Разкажете повече за участниците в изявата.
- Безброй са имената на творците, които представят свои изпълнения в бардфеста. В него са изнасяли концерти талантливите музикнати от група "Грамофон", френско-българската формация "Ире" - Ирина Жекова и Шарли Дален. Със своя спектакъл пред публиката е участвала известната изпълнителка Маргарита Друмева. Гостували са Ивайло Диманов и Татяна Йотова. Публиката се е наслаждавала на изпълненията на Джейми Макдоналдс от Ирландия, на младите Лили Друмева и Николай Николов, на Наталия и Павел Барабанщикови от Молдова, на румънските бардове Дан Вана, Мирча Бодован и Сорин Минтяг, на Шарли Дален от Франция, на англичанина Майк Блеки. В историята на бардфеста са записали имената си още Митко Динев, Тодор Янкулов, Славомир Генчев, Гриша Трифонов, Владимир Стоянов, Георги Климов, Красимир Йорданов, Татяна Йотова, Иван Ненкови много други. Възникнал като внезапно хрумване, бардфестът в Ловеч се превърна в традиция, която доказа мотото си "Събрахме се за цял живот". Проявата е включена в националния културен календар на страната. Но в крайна сметка въпросът не е в наградите, а в самото участие, от което печелят всички и всеки, защото фестивалите са творческият стимул, творческата лаборатория, мястото за сравнение и за сверяване. Те провокират най-добре творческия заряд на всеки поет с китара.