МОН налага политическа цензура в училище

Трима души - Христо Христов и проф. Евелина Келбечева от фондация "Истина и памет", както и сподвижникът им Георги Михайлов, всъщност атакуват новите учебници по история за Х клас за недостатъчно охулване на социалистическия режим. Именно те и широкото им отразяване из медиите доведоха до решението на министър Красимир Вълчев завчера да спре новите учебници. Министърът с писмо е поискал от петте издателства, предложили нови учебници, да ги допълнят с 12 предложени от тримата "идеи", научи ДУМА. В същото време и петте учебника са одобрени от рецензентите, от две комисии в МОН, от учителите по история. Атаката дойде точно преди завършването на конкурса и подписа на министъра за пускането на учебниците за печат. Вместо обаче да се довери на специалистите и на учителите, Вълчев предпочете да удовлетвори щенията на неколцина известни пещерни антикомунисти и спря учебниците. Започналата вчера подписка в мрежата в защита на науката и образованието у нас се обявява срещу налагането на политическа цензура в училище от страна на министъра, чрез него - и от правителството. В частта за миналото ни до 1944 г. не се откриват ни престъпления, ни зверства - споменава се само "радикализация на БКП", преврат 1934 г. и спасяване на български евреи, без да е ясно от какво са спасявани. Затова пък в периода след 1944 г. следват 45 години зверства и престъпления. Нищо друго. Така постановява и учебната програма, утвърдена от министъра, за която ДУМА писа подробно.       

 Във фейсбук може да бъдат видени отговорите на 12-те предписания на Красимир Вълчев, които издателството "Булвест" е изпратило до министъра. Автори на учебника на това издателство са проф. Искра Баева и проф. Евгения Калинова от СУ. Няма как всички автори на всички пособия, рецензентите и оценителите, учителите, които са ги избрали, да грешат в положителните си заключения, а двама души, самоназначили се за цензори, да се обявят за носители на единствената и окончателна истина, коментира проф. Искра Баева. Към това тук можем да добавим обаче: кое дава право на министъра да занимава с изстъпленията на неколцина цялото общество, няколко издателства и поне десетина автори, работили над учебниците почти година?   

Малко хронология. Периодът на социализма в България влезе в учебниците още през 1996 г., когато бе обявен конкурс за написването на нови учебници по история и в него се класираха три алтернативни учебника. Други три се класираха през 2001 г. при нов конкурс на министерството (тогава то се наричаше на просветата, но терминът "просвета" бе ликвидиран с новия училищен закон на ГЕРБ от 2016 г.). Сега вече действа нова учебна програма по история, утвърдена от Вълчев миналата година, и отново бе обявен конкурс за написването на учебници. В самия край на процедурата се намесиха Келбечева и Христов. Впрочем Христо Христов е журналист, изследващ темата "Държавна сигурност"; а според учители историци Келбечева е писала за културата в България в Първата световна война, но набързо се е  преквалифицирала за "експерт" по социализма... Мненията, по които се подведе министър Вълчев, са си чиста проба политическа емоция и чиста антикомунистическа идеология, която няма общо с науката история, смятат учени. Намесата в училището стана изцяло политическа, след като "корифеите" на антикомунизма бяха публично подкрепени с петиции от фалирали политически организации като партиите СДС и ДБ на Радан Кънев. 

Предписанията и отговорите

На 25 страници е отговорът на "Булвест" на предписанията на министъра. Ето само няколко извадки за ориентация на читателите.

Предписание

1. Според различни източници убитите без съд и присъда в първите дни след 9 септември 1944 г. са между 18 000 и 30 000 души. 

Отговор

След като никой не е извършил пълно изследване и не е предложена методика за провеждането му, числата изглеждат произволни, без конкретни доказателства и в твърде широк диапазон, при положение че говорим за човешки жертви. Разбира се, ако такова проучване в бъдеще се появи, резултатите от него задължително трябва да се отразят в учебниците.

Предписание

6. В Белене и Ловеч са най-големите концлагери за политически противници на БКП.

Отговор

В учебника пише достатъчно: "От създаването на лагера в Белене (юни 1949 г.) до закриването му (септември 1953 г.) през него минават над 10 200 души, като огромната част от тях са политически противници на режима. Лагерът е възстановен в края на 1956 г. и до закриването му (август 1959 г.) в него са въдворени 3900 души Ц около 600 по линия на ДС (по политически причини), а останалите Ц по линия на милицията (за ДкриминалниУ и ДхулиганскиУ прояви). При закриването му там има 1423 души. Освободени са всичките 276 политически и 981 от общо 1147 ДкриминалниУ, а останалите са прехвърлени в новия лагер край Ловеч. В лагера в Белене умират 154 души. В лагера край Ловеч от есента на 1959 г. до закриването му през май 1962 г. са въдворени между 1200 и 1500 души (над 1000 ДкриминалниУ), а жертвите там са 147.У

Предписание

8. Да се премахне внушението, че данните за убийството на Георги Марков са противоречиви.

Отговор

Твърдението, че в цитирания текст се прави някакво ДвнушениеУ, е твърде странно. Покушението срещу писателя на моста ДВатерлооУ в Лондон е на 7 септември 1978 г., а той умира в лондонска болница на 11 септември и това не е противоречивост, а неоспорим факт. Що се отнася до твърдението ни, че за покушението и до днес има разнопосочни версии, то трудно може да се оспори Ц българското и британското следствие не достигат до категоричен извод, на който да се позовем... Затова ни се струва важно да оставим поне уточнението, че версиите за покушението са разнопосочни, тъй като това подсказва, че проучванията продължават.

Учебниците спестяват истини 

Александър Василев

учител по история, 
94-о СОУ "Димитър Страшимиров", София

В последните дни се разгаря една доста "разгорещена" дискусия, отнасяща се за учебниците за 10 клас. Поводът за това е, че в новата учебна програма, която ще влезе в сила от тази есен, както и в новите учебници липсва материал, има сериозни фактологични пропуски, голяма част от истината е преекспонирана. В един от предложените пет нови учебника, които следват програмата, заглавието на урока започва така: "Илюзиите на народната демокрация", а точка първа е следната: "9 септември 1944 г.", но освен в едно малко каре - "хронология", не се споменава нищо конкретно за тази дата. Прави доста неприятно впечатление, че една цяла епоха от българската история е събрана в шест "набързо" написани урока. Фактите следват един след друг, а реално причинно-следствените връзки не са обяснени.

Ако човек трябва да учи по това така написано учебно съдържание, би останал с хиляди въпроси, на които не се дава отговор, и с едно неприятно убеждение, че комунистическият режим е нещо страшно, от което човек трябва да се пази. Такова впечатление внушават дори само трите реда, разказващи накратко за концлагерите след 1944 г. Но доколко съм чел трудове и литература в тази област, още по времето на Царска България се създава система от концлагери, в които властта депортира противници на политиката си. В учебниците се споменава за преговори между Югославия и България за Южнославянска конфедерация, но не се обяснява каква е причината за провала на преговорите. Друг момент, в който има сериозни пропуски, е, че основните лидери са споменати с няколко изречения, а все пак мисля, че за да подчиниш цял един народ на една идеология, трябва да си поне оратор... 

С оглед дори само на кратките забележки по-горе, може да се каже, че в програмата и в учебниците историята в голяма степен е спестена или изкривена. Това е историята на един народ - нашия народ, и не трябва в нейното представяне и изучаване в училище да се взема страна и да се спестяват множество факти, да се включват само отделни подбрани събития, а трябва да се излагат обективно фактите, причините за процесите и събитията и за вземането на едни или други решения, както и техните последствия. Този оскъден материал, който сега виждаме в учебното съдържание, би довел до едно недоверие на младите към образователната система, защото все пак членове на семействата на младото поколение на България са били участници в събитията преди 1944 г. и родителите им са били свидетели на  социалистическата епоха след това и няма как представата за историческото минало да се затвори само в половината от тях.