29 Март 2024петък13:07 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Мръсотията потече и от полските кранове

Варшава рапортува за успех с шистовия газ при растящо недоволство на хората, които регистрират първите замърсявания на питейната вода

/ брой: 6

автор:Георги Георгиев

visibility 2200

"Виеслав Тринецки от градчето Рогув завинаги ще запомни петъка преди Великден 2011 г., тогава от крана му потекла черна, смърдяща, лепкава вода. Той е получил резултатите от изследванията на водата на 8 ноември. Външният й вид е вече по-добър, но все още не става за пиене. Желязото трябва да е 200 единици, а е 800. Манганът също е 10 пъти повече от разрешеното. В същата ситуация са няколко негови съседи, при които са правени изследвания. Жителите на Рогув нямат съмнения: всичко това е заради проучванията за шистов газ". Така започва статия от началото на ноември м.г. в електронното издание на полския вестник "Дженник всходни" и озаглавена "Няма да търсят повече за шистов газ. Жителите: Водата не става пиене". Проучванията в района са извършени от полска фирма по поръчка на американската компания "Шеврон". Разбира се, от фирмата "Геофизика Торун" отричат техните изследвания да имат каквато и да е връзка със замърсяването на кладенците в градчето. Дават за пример, че подобно замърсяване няма в общинския водопровод на близкия център Грабовец. "Дженник всходни" съобщава, че по неофициална информация заради възникналите проблеми и протестите на местните жители "Шеврон" е сменил терена, на който извършва проучвания за шистов газ.
Всъщност в Рогув се случва същото, от което са потърпевши жителите на американските щати. Замърсяванията от добива на шистов газ засягат основно кладенците, а не централизираната водопроводна мрежа, от което обаче на потърпевшите изобщо не им става по-леко, нито пък опровергава твърденията за екологичната опасност. Нещо повече, полските власти, освен че смятат да променят националния закон за водите, имат и намерението да спънат опитите на Европейския съюз да изработи единна регулация за добива на газ от шисти в съюза. В края на септември 2011 г.

Снимка www.dziennikwschodni.pl
Виеслав Тринецки показва водата от крана в кухнята му, която вече не става за пиене. Той смята, че за това е виновен сондажът за шистов газ

"Уолстрийт джърнъл" цитира съветника по въпросите на икономиката и бизнеса към полското Министерство на външните работи Мачей Олекс-Шчитовски, който заявява, че Варшава ще наложи вето на всякакви опити на ЕС да създаде общоевропейско законодателство за регулиране на тази индустрия. Септември беше месецът, в който полската национална газова компания PGNiG доби за пръв път шистов газ от находище край град Вейхерово...

Спорният учител...

Полша, която е европейската отличничка на САЩ по проучвания за добив на шистов газ, върви точно по същия път, който вече изминаха менторите й от Вашингтон. В края на миналата година на бюрото на полския президент Бронислав Коморовски стоеше за подпис нов закон, който предвижда собствениците на земи да бъдат заставени срещу определена компенсация да дадат земите си за сондиране за шистов газ. Мярката се налага поради това, че населението в набелязаните за проучвания райони посреща без особен ентусиазъм сондьорите, въпреки обещанията за създаване на нови работни места. Но най-интересното е, че полските власти предвиждат да внесат поправки в екологичното законодателство, а също и в законите за използване на водните и минералните ресурси, с цел облекчаване на живота на компании за добив на шистов газ. Точно така започна и треската за шисти в Америка. Да припомним, че бумът в добива на шистов газ там започна именно с отмяната на някои разпоредби от Закона за безопасната питейна вода (Safe Drinking Water Act). През 2005 г. под натиска на лобистите бяха приети поправки, които изключиха метода на хидравличния удар, с който се добива шистов газ, от регулациите, уредени с този закон. А причината за това са химикалите, които се добавят във водата, с която се разбиват шистовите породи. Някои от тях са канцерогенни, като например бензенът. Година-две след като паднаха ограниченията за използване на опасни вещества, настъпи бумът в добива на шистов газ. Т.е. излиза, че добивните компании отрано са знаели за опасностите и са решили въпроса по най-лесния начин - като отменят забраните, които биха им попречили да работят.
В същото време екологичните инциденти в САЩ, свързани с добива на шистов газ, продължават да се множат. В броя от юли м.г. американското списание Journal of Environmental Quality публикува доклад на Мери Адамс от Службата по горите на САЩ, която съобщава за двегодишните си наблюдения върху гора в Националния парк "Мононгаела" в щата Западна Вирджиния, залята през юни 2008 г. от 303 тона вода, изпомпана от кладенец за добив на шистов газ. Не се съобщава дали разливът на площ от 0,20 хектара е бил умишлен или е в резултат на скъсване на дигата на резервоара за отпадни води. Резултатите обаче са красноречиви: две години след инцидента в "Мононгаела" 56% от дърветата са мъртви. Анализът на почвата показва, че концентрацията на натрий и хлор се е увеличила в горния слой 50 пъти.
Подобни инциденти и натискът на гражданите срещу добива на шистов газ в САЩ доведоха вече до забрана за разработването му в над 50 населени места. Последно към зоните, свободни от шистов газ, се присъедини град Олбъни в щата Ню Йорк. В Европа подобна забрана, след Франция, прие провинция Северен Рейн-Вестфалия във ФРГ.
.
... и спорните му резултати

Бъдещето на шистовия газ, разбира се, е предопределено от негоата икономическа целесъобразност, писа в своя анализ "Шиста печалба? Шистови разходи и цени" от края на октомври Кирил Радев от Института за енергиен мениджмънт. Радев цитира изследване на Chatnam House, което потвърждава тенденцията за бързо изтощаване на кладенците за добив на шистов газ и това принуждава компаниите да увеличават разходите си за нови и нови сондажи, за да се поддържат началните нива на добив. Според доклада на Chatnam House кладенците в басейна "Барнет" в Тексас се изчерпват на 39% през първите две години, 50% за следващите две и след 10 години се изпразват на 95%. Това дава живот на един кладенец за шистов газ от 8-12 г., в сравнение с 30-40 г. за конвенционален. "Тази структура на добива определя едни по-ниски оперативни разходи по обема извлечен газ в началните години, които нарастват с всяка следваща година", пише Радев. Спорен момент е и оценката за оперативните и общите разходи на компаниите за добив, която варира от 3 до 8 долара за хил. куб. фута. Радев пише, че тази внушителна разлика от повече от 2,5 пъти повдига редица въпроси и не може да бъде обяснена с различни аспекти на конкретния добив, близостта му до мястото на потреблението или тенденцията за поевтиняване на технологията. Според него се пораждат съмнения, дали "операторите не предизвикват нереалистични очаквания с цел привличане на инвестиции чрез декларация на бързи печалби, които не са устойчиви". Впрочем, както писахме в ДУМА, за същото говорят във вътрешната си кореспонденция участниците в добива на шистов газ, която бе публикувана от вестник "Ню Йорк Таймс". В имейлите си те директно говореха, че този бизнес намирисва на голяма измама и придобива облика на финансова пирамида.

Прилежният ученик...

Полша е най-ревностният привърженик на внедряването на технологията за добив на шистов газ в Европа, още повече след твърденията на американците (недоказани все още), че в недрата й има 17,5 трлн. куб. м шистов газ, или почти една трета от общото за Европа количество. Политиците във Варшава не крият, че основната причина за това не е икономическа, а предимно политическа. Като най-големия ревнител на шистовия газ е сочен външният министър Радослав Шикорски. Той честно си казва, че когато добивът достигне търговски обеми, страната му ще може да преразгледа договорите с "Газпром" (руската компания задоволява до 2/3 от нуждите на Полша от синьо гориво или над 9 млрд. куб м). Подобни думи с охота се подхващат от пресата, която вече рисува бъдеще, в което Полша ще бъде голям енергиен износител. Това, че рибата е още в морето, ни най-малко не смущава политиците и журналистите.
Интересно е обаче, че хората, които имат отношение като специалисти към сферата на енергетиката, проявяват сдържан оптимизъм, който граничи с песимизъм на фона на заявленията на Шикорски. Например зам.-министърът на околната среда Яцек Езерски се съмнява, че страната му има такива гигантски обеми шистов газ. Той цитира други експертни оценки, според които в Полша има запаси от 150 млрд. до 3 трлн. куб м шистов газ. Нещо повече - според него за търговски добив ще може да се говори едва след 10-15 години, а не след две-три, както се надяват колегите му в правителството.
С цел да привлече максимален брой инвеститори в шистовата индустрия, полското правителство им предоставя, по думите на местни експерти, "твърде благоприятни" условия. За да се получи концесия, е нужно само да се заплатят 100 хил. долара и действа принципът "първият дошъл получава всичко". В резултат възниква ситуация, при която лицензите се вземат от малки американски, канадски и европейски компании, които често нямат нито средства, нито квалифицирани специалисти и се надяват в даден момент да се продадат на по-големи фирми. Полските фирми са взели само 27 от раздадените към края на миналото лято 87 лицензи за проучване. Има и друга особеност. Според закона само собственикът на лиценза за проучване има право да подаде заявка на лиценз за добив. Нищо не гарантира на поляците, че полученият газ ще отиде за техния пазар. Експертът от Института "Собиески" Гжегож Пител е обезпокоен: "Американските компании не се ръководят от националните интереси на Полша. Какво ще се случи, ако те сметнат, че е по-изгодно за тях да изнасят добития шистов газ от Полша по руския газопровод "Ямал-Западна Европа", а не да строят газопроводи за снабдяването на полския пазар?"

... и трудните му уроци

От общо 127 дадени разрешения за проучвателни сондажи до момента в Полша са реализирани едва десетина. Но се оказа, че компаниите няма с какво особено да се похвалят. Газ естествено има, но не е това, което се е очаквало. От първия сондаж "Марковола-1" дойдоха резултати, които от PGNiG определиха като "не много вдъхновяващи". Сондажът "Тшек-3" на компанията Aurelian Oil&Gas край Познан е дал "два-четири пъти по-малък приток на газ от очакваното". Освен това водата в сондата била твърде много. От компанията съобщават, че осмислят тези "разочароващи новини". Други сондажи като "Тшек-2" и "Тшек-1" или "Плавце-2" дават по-добри резултати. Но има една особеност. За разлика от САЩ, където шистовият газ се добива на дълбочина от няколкостотин метра до два километра, в Полша компаниите дупчат от 4 до близо 7 км дълбочина. Което неизбежно ще се отрази на цената му, а оттам изобщо на перспективите пред отрасъла.
За това особено следят в съседна Украйна, където също се надяват с помощта на шистовия газ да решат някои политически въпроси с Русия. И си вадят малко по-различни изводи от поляците. Директорът на Института за енергийни изследвания Дмитрий Марунич прави следния анализ: "... след първите сондажи в Полша местните специалисти оцениха себестойността на добива на шистов газ на нивото от 350 долара за хил. куб. м". Марунич предполага, че и в Украйна цената ще бъде такава, като се имат предвид близките геоложки условия по границата между двете страни. В същото време експертът отбелязва, че ако кабинетът в Киев успее се договори с Москва за цена на руския газ от $230 за хил. куб. м, то тогава добивът на шистов газ става нерентабилен. Марунич сочи, че същото говорят и анализите на украинската държавна компания "Нафтогаз". В техен анализ от юни 2010 г. се посочва: "Шистовият газ се отнася към силно разсеяните полезните изкопаеми, а съществуващите технологии за неговия добив не дават възможност той да се извлича в Украйна с достатъчна икономическа ефективност. Форсирането на проектите за добив на шистов газ може да доведе компаниите до големи финансови загуби".
И други експерти смятат, че руският доставчик има по-големи възможности да играе с цената на газа, отколкото компаниите, добиващи шистов газ. Да не забравяме, че "Газпром" има цена на добива от 19 долара за хил. куб. метра. Впоследствие цената се "надува" от големите транспортни разходи до крайния клиент, но дори тогава тя е пак конкурентна с цената на шистовия газ на изхода от сондата. За това в частност говори полският аналитик от нефтогазовия отрасъл Анджей Шченшняк, който нарича "сънища наяве" желанието Полша да се освободи от руските доставики. Пред изданието "Полска Збройна" той заявява: "За да добива Полша 14 млрд. куб. метра газ, т.е. толкова, колкото сега потребяваме, е нужно да правим минимум хиляда сондажа годишно и да докараме тръбопроводи до тях. При съществуващата плътност на населението, нежеланието да се инвестира в енергийни мрежи и обществената съпротива, това е невъзможно. По най-оптимистични прогнози, ние ще можем да правим толкова сондажи, колкото да си осигурим 25-30% от потребностите. И този газ не е евтин, надеждите за ниски цени са безоснователни. Освен това стои въпросът за рентабилността, защото, когато се спука спекулативният балон, руският газ ще струва под 200 долара. Ние няма да станем газова държава и няма да победим "Газпром", дори ако медиите твърдят обратното".

 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 168

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 161

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 175

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 145

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ