28 Март 2024четвъртък22:00 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Критика

"На изгревите пурпура видях..."

Стиховете на Боян Ангелов приличат на плочки от безсмъртно домино

/ брой: 49

visibility 1319

Георги Н. Николов

Една латинска мъдрост гласи: "Думите отлитат, написаното остава." Няма съмнение, че тя с пълна сила олицетворява и поетичното творчество, когато то е цветно, въздействащо, стойностно, запомнящо се. Когато в неговия епицентър е човекът - уж несъвършено подобие на Създателя. Привидно залутан, хаотичен, впримчен в сивотата на отредените му години, а всъщност - скрит от погледа на околните вулкан от мисъл и страсти. И едновременно: демиург на вселената и ваятел на собствената си орис - в теистично усамотение, или сред тълпа от хиляди други човеци. Ден след ден устремени след ята светли надежди или изпращащи в тъмна апатия времето в неговия безкраен бяг. Но какъвто и да е лирическият герой: млад, стар, красив, грозен, вдъхновен мечтател, или практичен реалист, той трябва да е убедителен пред взора на читателската публика. Да бъде късче от живата плът на обществото и негов верен изповедник. Достоен за доверие и запомнящ се дълго в рояка от всекидневно излизащи печатни заглавия...

Именно такъв е той и в новата книга на Боян Ангелов "Реставрация на обелиска", изд. "Захарий Стоянов", 2019 г. Сборникът е изграден от три взаимно допълващи се части: "Плахо пламъче", "Реставрация на обелиска" и "Перлата на окото ми". Като в първите две основно преобладава дълбокото вникване на Боян в психологическата енигма на нашия съвременник. Залутан в диплите на битието, където търси личностното си "аз"; въоръжен с търпение и морални сили, или пък попаднал в призрачния град на алиенацията и отчуждението. Понякога склонен към откровена самопреценка, много често - роптаещ срещу първоизточника на гражданското зло, ставащо все по-осезаемо и нагло:

Отдавна всичко е за продан.

Дойде и за душите ред.

По някакъв полуприроден

закон възлизат най-отпред

най-ненаситните гадини

с продажните си пипала.

А онзи, който покори ни,

подхранва тези начала

с трохи от своята вечеря,

очите ни запълва с кал...

 "Рапсодия в сиво"  

Лириката на Боян Ангелов е мъдра, одухотворена, философски задълбочена. В нейната екзистенциална плоскост се отразява смисълът на съществуването. Стиховете му приличат на нефритени плочки от безсмъртно домино, което човечеството реди от самото си зараждане в опит да отгатне призрачното бъдеще. Без да отрича настоящето, съграждащо нов полет към ореола на звездите. Лириката му е ярко метафорична, наситена с подтекст и иносказателност. Едновременно за тленността на хорската същност и безсмъртието на мисълта, която ни посреща с първата глътка въздух и последна ни праща някъде в небитието. За разума и волята, отличаващи ни от безсловесните твари, с които делим пътищата на планетата Земя. Често те са грапави и стъписват с неизбродната си същност. Тогава, пред прага на настъпващото отчаяние, на помощ ни идва магията на римуваното слово с неговите благословени адепти:

Ще разбере ли някога поетът, че

и стиховете носят утешение?

Или, в сумрачна гибелност облечен, 

ще търси път

към другите селения?

Години нежни замъци градеше той

и искаше там да живеем ние.

И не разбра, че е прекрачил в бъдещето,

преди злокобата

да го убие... 

"Поетът"   

Що се отнася до третата част на книгата - "Перлата на окото ми", тя е полифоничен химн на българската история, на нейната героика и духовна извисеност. Стиховете ни срещат с Йоан Лествичик, Добри Чинтулов, Нешо Бончев... С Иван Вазов, Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Богдан Овесянин. Припомня ни трагедията при Демир Хисар с гибелта на Димчо Дебелянов, възражда Иван Нивянин и ни прави съпричастни с казаното за Александър Геров, с посвещенията на Никола Вапцаров, Васил Воденичарски, Евтим Евтимов и пр. Днес, в ХХI в., живеем в откровена културна безтегловност и съмнителни естетически ценности, свободно нахлуващи у нас от "цивилизования" свят. Широко рекламирани от безмозъчни кукуригащи глашатаи срещу калните 30 сребърника. Патриотичният ни пантеон бе откровено подкопан след вододела през 1989 г., а националните ни герои са откровено загърбвани и подвигът им - премълчаван. Затова без преувеличение ще кажа, че тази трета част в същността си увенчава общия идейно-естетически замисъл на книгата. Споява делото на тези люде в жарка комета, пареща студени сърца и заспали съвести. Показва как трябва да се служи пред светия олтар на България. Свързва миналото и днес и ни подтиква към размисъл: "Кои бяхме, къде отиваме и защо?" И заслужаваме ли да дишаме въздуха на родината, тук у нас и някъде в странство? Какво да се прави, кой ще ни даде пример така, че да не го загърбим?

Много още може да се говори за новата стихосбирка на Боян Ангелов "Реставрация на обелиска", но тя трябва задължително да бъде прочетена, за да постигнем мир със себе си и удовлетворение за поднесените по страниците истини, търсени напразно от нас в шума на делника. Ще споделя нещо друго. Понякога срещам за съвременни автори определения като "литературно явление" и други бомбастични хвалби. Сигурно е така, а и аз съм го правил. Кой обаче ще остане в историята на съвременната ни литература, само безпристрастното бъдеще ще покаже. Но че Боян е истински син на своето време - честен, проницателен, откровен до болка и ярко одухотворен, е повече от видно. В лиричните му картини за същността на човека пулсират прозренията на месия, решил да открои красивото от грозното, стойностното от маловажното, вечното - от суетата на краткия миг. А безспорният му талант нито за миг не допуска компромис с прозренията, които потокът на мисълта донася до нас като пролетен повей.

И все пак - защо реставрация на обелиска? Нека завърша с финала на едноименната творба:

Реставрацията значи да отнемеш

     от себе си

     и на ближния

     да дадеш

           отломъчето

           надежда.

Така е, прав си, приятелю Бояне! Хвала на перото ти... 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ