Няколко думи
На ръба
/ брой: 137
Българското здравеопазване за пореден път стои на ръба на висока скала и... аха, всеки момент може да падне в бездната.
Но не, няма да падне. Лекари, сестри, спешни медици, всички, които всеки ден се борят за здравето и живота на хората, за пореден път няма да допуснат нещо такова. Защото не са чиновници. Въпросът не е дали, а докога ще издържат да търпят безумните упражнения на политиците на принципа на пробата и грешката, които продължават от десетилетия.
За пореден път системата е на ръба на хаоса. Но в жегата, предполагаща повече мисли за отпуска и морски бряг, малцина си дават сметка, че когато мечката затанцува у съседите, неминуемо ще дойде и у нас.
Повече от година и половина името на мечката е КОВИД-19 и именно тя доразстройва и без това нестабилната българска здравна система. Предрешена, мечката отново ще дойде. Вместо така наречените политици да се заемат да укрепят изнемощялата система и да я подготвят за новото настъпление, те самовлюбено се гледат в огледалото и правят къси пробези от избори на избори. Така е - нито ситият вярва на гладния, нито здравият вярва на болния.
Умело са скрити от медиите експертите, които прогнозират реалните опасности пред системата - така е по-удобно обществото да бъде заблуждавано и оставено в неведение. А когато мечката дойде, всички да вкупом да кажат: "Оппааа..."
Някак не е нормално в мирно време в европейска държава да умират повече хора, отколкото са умирали в световна война. Не е нормално лекари да протестират в почивката си. Не е нормално за дни от герои да се превърнат в "мошеници". Не е нормално държавници да уронват авторитета на медиците пред обществото и после да чакат те да си вършат работата. Не е нормално да има ваксини срещу болест, която убива, а хората да не се ваксинират, да се сипе антиваксърска жлъч от социалните медии и точно те да са коректив за здравния статус на цяла нация.
А дали разковничето не е в изгубеното доверие и в тая, и в оная власт?
Това са неща, които у нас се повтарят периодично. И за тях години наред никой не смее да напише рецепта - нито на хартия, нито електронна. Навярно мотивът за тази дългогодишна боязън се корени в нашенското "днес аз на него, ама утре той ще ми го върне тъпкано", защото законността и гражданското общество са химера за българина. Или може би нашенецът предпочита да вее байраците на недоволството, когато става въпрос за цената на тока или за смяна на властта, но не и когато става въпрос за здравето му.
Най-лесно е кажем "Сложно е" и да оставим друг да реши проблемите ни. Трудното е да започнем да разплитаме кълбото от проблеми и да се заемем с решаването на всеки от тях - кой колкото и докъдето може.