Надя Клисурска-Жекова: Властта се гаври с хората с увреждания

НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА е родена в Пазарджик. Завършила е право във ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий" и специалност български език и история в ПУ "П.Хилендарски". Работила е в общинските администрации на Пазарджик и Стрелча и като адвокат. Два мандата е била общински съветник.

Депутат е в 44-то НС от ПГ "БСП за България", избрана от 13 МИР-Пазарджик. Член е на комсиите по труда, социалната и демографската политика и правната. Владее английски език. Семейна, с едно дете.

- Г-жо Клисурска, преди няколко седмици майки на деца с увреждания от "Системата ни убива" се срещнаха с депутати от ПГ "БСП за България" заради опасения от липсата на достатъчно средства за обезпечаване на Закона за личната помощ за тази година. В разговора Вие допълнихте, че  услугите в домашна среда се отнасят до още една целева група извън закона. Коя е тя? 

- В обхвата на Закона за личната помощ са хора с увреждания, които имат ТЕЛК-ови решения, но там не попадат възрастните хора над 65 години, които имат увреждане и са в невъзможност от самообслужване, но нямат ТЕЛК. Преди да влезе в сила Законът за личната помощ през септември м.г.  се помагаше с лични асистенти на около 24 хил. души. Имаше и общини, които не получаваха средства за такива услуги в домашна среда. Те бяха изключени, защото постановлението на МС беше прието на база на данните, които ползваха само  общините, които са кандидатствали и са управлявали проекти по ОП "Развитие на човешки ресурси ". А необходимостта от услуги в домашна среда за самотно живеещите възрастни хора е изключително. От март по Националната програма по заетостта има отпуснати минимални средства, които ще обезпечат едва 1/3 от нуждаещите се.  Майките сигнализираха и за неприемане на заявления по механизма за лична помощ, поради липсата на средства. Този въпрос зададохме на министър Сачева в петък на парламентарен контрол и получих тревожен отговор. 

- Майките протестират пред МС заради това, че Законът за личната помощ може да бъде отменен. Имат ли основание да се притесняват? 

- Най-вероятно той няма да бъде отменен, но ще бъде скроен така, че да влезе в обувките на финансовия министър. Бюджетът по този закон за тази година е едва 92,6 млн. лв, които ще стигнат до средата на годината. В момента от отговора на министър Сачева стана ясно, че от подадените 287 000 заявления за изготвяне на индивидуална оценка в 30 013 случая има заявена потребност от включване в механизма за лична помощ и за 28 708 е установено, че отговарят на условията по закон. Има сключени над 22 000 трудови договора за оказване на необходимата асистентска подкрепа. Само за месец януари са изплатени над 13 млн. лева. Всеки може да си направи сметката до кога ще стигнат парите - до никъде. 

- Как виждате бъдещето на Закона?

- Не съм оптимист, защото пари както е видно - няма, но и социалният министър говори, че законът е тромав, че създава несправедливости и предизвикателства по прилагането му и че се използва като заместващ доход, което е взривяващо и цинично. Още в мотивите за приемането му ставаше въпрос, че една част от тези, които полагат грижи за деца и лица с чужда помощ , са извън гражданския оборот, нямат осигуровки, молят се за програми, които прекъсват, липсва индивидуална оценка на потребностите и т.н.  Питам кой е основният доход на родителя, който се грижи за детето си? В момента от семейната помощ за отглеждане на дете с увреждане се удържа сума, ако родителят е личен асистент на детето си и това е записано в закона. 380 лева се взимат от сумата, която получават майките на децата с най-тежки увреждания. Така, че с изказванията си министър Сачева подвежда обществото. В отговора си към мен заговори и за проблеми, свързани с експертизата в общинските администрации, които администрират закона и с тези, които готвят индивидуалните оценки на потребностите. За тези проблеми ние изразихме опасения, че ще възникнат още при приемането на закона и предложихме промени на второ четене в тази посока, но тогава никой не ни чу. Така се случва и с повечето ни законодателни предложения, които са в полза на обществото - те не минават, само защото ние ги правим.

- Защо законът е необходим?

- През 2012 година се ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Прие се и Национална стратегия и план за действие, според които трябваше да се създаде нов Закон за социалните услуги до 2016 година. И започнаха националните протести на хората с увреждания. Последваха 6-7 години бездействие. През 2018 г.  имаше ефективен палатков лагер пред НС. И тогава  майките извоюваха този закон и механизъм за лична помощ, приет с единодушие през декември 2018 година. От 1 септември 2019 г. той се прилага и сега само с цифрите, които споменах по-горе става ясно колко хора се нуждаят от такава подкрепа. Но той не е панацея. Той е и ще бъде ефективен само в система от необходимото законодателство за хората с увреждания. Той не дава рехабилитатор, логопед, трудотерапевт и другите необходими услуги и това трябва да е ясно на всички.

- Кое всъщност наложи отлагането на Закона за социалните услуги?

- Законът за социалните услуги беше отложен заради страхове, които се насадиха в обществото по отношение на политиките за децата. Почти една година след като той беше приет, МТСП не направи нищо, за да ги разсее. На мой въпрос по отношение на екшън-плана за разясняване на Закона за социалните услуги, министър Сачева обяснява, че едва сега ще направят 6 регионални дискусии. Но само с тях ли ще разсеят ли страховете на хората? Министър Сачева твърди, че ще бъде направена и работна група, която да прегледа всички предложения, които ще се направят по време на тези дискусии, но те имаха възможността в Закона за социалните услуги да подготвят подзаконовата нормативна база по-рано и да разсеят страховете. Една година не си мръднаха пръста по този въпрос. И крайният резултат е, че хората останаха без необходимата закрила, стигна се до отлагане във времето на много проблеми в социалната сфера. Време е страховете да се разсеят, време е да се подготви подзаконовата нормативна база, време е МТСП да си свърши работата докрай, а не да тупа топката с аргумента, че няма ресурс. 

- Кои, според Вас, са другите основни социални проблеми, върху които трябва да се работи? 

- България изчезва. Демографските показатели показват, че населението намалява с около 50 хил. души годишно. Стряскаща е тенденцията, че всяка година се увеличава смъртността, а раждаемостта намалява. Данните на Евростат всяка година са все по-трагични и показват, че България е на последно място по ниво на доходи. Преди дни излязоха данни, че за издръжката на едно 4-членно семейство са необходими 2517 лв, като 68% от българските семейства нямат нужните пари, за да живеят нормално. 2 млн. души получават доходи близки до прага на бедността и под него. През 2019 година 1 688 000 души или 65% от работещите българи са получавали минималната работна заплата. Сега тя е 610 лв, но след удръжките хората получават реално 467 лв. Как се живее и издържа семейство с тях?   

В края на миналата година PISA излезе с доклад, според който функционалната неграмотност у нас се увеличава и вече е в размер на около 47%. Това показва, че реформите, които уж се правят в сферата на образованието, по никакъв начин не обръщат тенденцията за грамотно общество. В здравеопазването всяка година се наливат стотици милиони. А България продължава да е в десетката по най-висока смъртност в ЕС. Здравеопазването у нас е търговия. Тези, които не могат да си го позволят - просто си отиват. 

- Какви решения предлага БСП?

- Още преди две години БСП сигнализира във "Визия за България" за проблемите на изчезващата ни Родина, ниските доходи и социалното изключване. В алтернативните ни бюджети три години ние настояваме за въвеждането на прогресивното подоходно облагане, за въвеждане за данъчни преференции за работещите семейства с деца, като месечно да остават 50 лв. за всяко дете, за диференцирани ДДС ставки за хляба и лекарствата, за отпадане на таксите за детски градини, увеличаване ставката за нощен труд и много други. Майките, които отглеждат децата си между първата и втората година, получават 380 лв., които са близки до прага на бедността. 

- БСП е последователна и в искането си за преизчисляване на пенсиите и за достоен и спокоен живот на възрастните хора.

- Повечето от нашите майки и бащи, дядовци и баби, получават пенсии под прага на бедността и са изложени на риск от бедност и социално включване. 1 300 000 пенсионери получават всяка година коледни и великденски добавки-трохички.  Ако сравним минималната пенсия на другите страни в ЕС, ще видим, че у нас тя е най-ниската и мизерната. БСП ще продължава да настоява  преизчисление на всички пенсии със средномесечен осигурителен доход. Защото, когато се направи първото преизчисление на парите за старост преди повече от 10 години, тогава ръстът и размерът на средномесечния осигурителен доход спрямо този, който е към момента, отвори ножицата на пенсиите драстично. Няма да забравя думите на една възрастна дама, която по време на протестите на пенсионерите ми каза с болка: "Получавала съм награди за своя професионализъм и успехи. А в момента получавам минимална пенсия и това е признанието на днешната власт за труда ми"...