Накъде след VII клас?

Деси ВЕЛЕВА

Близо 60 000 седмокласници се очаква да щурмуват елитни и по-малко елитни гимназии това лято. Докато за страничния наблюдател юни е далеч и битката още не е започнала, за участниците във великото събитие, наречено Национално външно оценяване, тя е на финалната права. Частните уроци и курсове отдавна са започнали, моделите на всеки от двата изпита са овладени почти до съвършенство, преразказите са станали част от всекидневието. Родителите броят парите, които са потрошили за паралелно образование и в името на влизане в училище от Топ 10, а децата пресмятат балове и преглеждат за пореден път миналогодишните класации по най-желаните паралелки.
Какво предстои през следващите 3-4 месеца до кулминацията на кампанията?
Регионалните инспекторати по образованието трябва да оповестят план-приема за следващата учебна година по области и училища в близките седмици. Ще бъдат обявени паралелките по профили, балообразуването за тях и бройките на бъдещите осмокласници. На базата на списъците учениците ще могат да подреждат желанията си по паралелки, но едва след като минат матурите.

Най-желаните паралелки

През миналата година в София бяха обявени 370 профилирани и професионални паралелки. Най-желаните от тях за пореден път се оказаха езиковите - основно с английски и испански. Най-много ученици поискаха да учат в Първа английска езикова гимназия, в 22 СЕУ "Г.С. Раковски", в 164 Испанска гимназия, 32 СУ "Св. Климент Охридски".
Сред желаните столични професионални училища бяха по традиция Националната търговско-банкова гимназия (НТБГ) и Националната финансово-стопанска гимназия (НФСГ). Като цяло обаче интересът към този тип школа е по-малък, въпреки опитите на МОН и регионалните управления по образование да насочат повече кандидати към тях. Още в края на миналата година от управленията пратиха до директорите справки за търсенето на работна ръка в регионите им, придружени от анкети за потребностите от работна сила, както и обявените вакантни места по сектори, за да ги насочат как да структурират план-приема си.
В София например работодателите посочват, че в следващите 12 месеца ще търсят специалисти с квалификации по професии като шофьор, медицинска сестра, специалист ТРЗ, инженер, архитект, лекар, специалист по софтуер. Търсенето на учителската професия е било на четвърто място през 2020 г., през 2021 г. тя е заела челно място.

Професионалното образование

Професионалното образование обаче не е сред приоритетите на седмокласниците и техните родители, показва справка на баловете в класацията от миналогодишната приемна кампания. В първите 50 най-желани паралелки има едва две в професионално училище - в СПГЕ "Джон Атанасов", при това те са свързани с IT сектора. През последните години интерес предизвиква и Професионалната гимназия по дизайн "Елисавета Вазова" с паралелките си по интериорен и графичен дизайн, посочват много родители.
Все пак традиционно абсолютни отличници остават езиковите училища и тези с математическа насоченост. Софийската математическа гимназия и през миналата година пое лидерството, като единствена прие ученици с максимален резултат и от двете матури и с отлични училищни оценки - общо 500 точки. Веднага след нея се нареди Националната природо-математическа гимназия, с което само се затвърди фактът, че математиката е най-търсеният и изучаван предмет в училище.
Двете елитни математически гимназии са следвани от Испанската, Немската, 73 СУ, Първа и Втора английска, Френската. Между тях се вмъква с много висок бал и Технологичното училище "Електронни системи" (ТУЕС) към Техническия университет в София, което е специализирано и подготвя специалисти за IT сектора.
За всички училища с малки изключения приемът е с двата изпита - по български език и литература и по математика. В НПМГ за някои паралелки има и допълнителни изпити по природни науки и география или се използват оценките от областните кръгове на олимпиадите.

Засега без промени в изпитите

Засега от МОН не са обявили промени във формата на изпитите. По БЕЛ е предвиден тест с 26 задачи, които трябва да се решат за 150 минути. 18 от задачите са с четири възможности за отговор, шест са с кратък свободен отговор. Една е с разширен свободен отговор, като се дава кратък цитат от изучавано произведение, върху който учениците трябва да разсъждават в 4-5 изречения. Последната задача е за създаване на текст - подробен преразказ на неизучавано произведение. Миналата година се падна разказът "Череши" на писателя Захари Карабашлиев, който призна, че го е написал специално за външното оценяване по поръчка на МОН. Той обаче предизвика недоволството на родители, които го обявиха за твърде труден и неподходящ за ученици на тази възраст. Изборът на МОН вероятно е бил с цел да се избегне гафът от предходната година, когато бе дадена глава от произведение на братя Мормареви, вече публикувана в учебно помагало точно за преразказ.
По-малко вълнение съпровожда обикновено изпита по математика, тъй като там задачи рядко се объркват. В него са включени 18 задачи с четири възможни отговора, две с отворени отговори и още три, които изискват пълни решения с обосновки и чертежи. И двата изпита от външното оценяване носят максимум от 100 точки.

Интегриран тест от 2023 г.?

Окончателните правила за външното оценяване тепърва ще се обявят, но едва ли може да се очакват съществени промени в последния момент. В неведение обаче все още са учениците, които ще кандидатстват през следващата година - набор 2009, който е и един от най-големите. За него предишният министър на образованието Красимир Вълчев обяви съществени промени в модела на изпитите. Идеята му бе да се проверяват интегрираните компетентности, усвоени от учениците. Затова бе планирано в националното  оценяване по български да се включват задачи от областта на обществените науки, а в теста по математика - задачи от сферата на природните науки. Интегрираният тест трябваше да се въведе от 2022-2023 г. с цел учениците да обърнат повече внимание на предмети като биология, химия, физика, география, история, които често остават на заден план.
Много родители обаче не одобряват идеята за поредната промяна в изпитите, а други смятат, че това ще доведе до нуждата от още частни уроци. Новият министър Николай Денков досега не е дал знак, че се работи по въпроса за тази сериозна смяна на модела. Затова е възможно майки и деца да могат да си поемат спокойно дъх в подготовката за следващата година.

График
Български език и литература - 14 юни, 10 ч.
Математика - 16 юни, 10 ч.
Чужд език (по желание на ученика) - 17 юни, 10 ч.