Нечестното евро

Ако Гърция имаше своя валута, нейният справедлив крус би бил 0,97 долара, а не 1,34 долара, както е сега в състава на еврото, изчисли Центърът за макроикономически изследвания (ЦМИ) на "Сбербанк". Надценени са валутите не само на страните от Южна Европа, но и еврото като цяло, пише авторитетното руско бизнес издание "Ведомости".
Гръцкото евро е най-скъпата валута сред валутите на 22 развити страни, разкри ЦМИ, изчислявайки с колко реалният курс на валутите се разминава с тяхната равновесна стойност. Обратно е положението в Германия и Франция, където еврото е подценено с 5%, а най-евтиното евро е в Белгия (подценено с 6,8 на сто)/. Ако курсовете бяха равновесни, то днешното евро би струвало 1,23 гръцко и 0,92 германско.
Валутите на еврозоната според изчисленията на ЦМИ като цяло са надценени с 5,5%: през октомври при пазарен курс 1,36 долара равновесният е бил 1,22 долара.
Курсът на долара е занижен с 10,6%, а най-много - с 15%, са подценени британският паунд и шведската крона (изчисленията са на база данни към октомври 2011 година).
Нивото на чуждестранни активи на Гърция, Португалия и Испания е такова, че техните валути трябва да бъдат по-евтини с 9,5, 17,8 и 15,5% съответно. Италианското евро е надценено с 6,1%, ирландското - с 9,7 на сто. При Германия, един от най-големите световни кредитори, е обратното, чуждестранните активи са прекалено много за текущия курс.
Ако валутите на европейските страни бяха независими, тогава изчисленията показват какъв би бил мащабът на необходимата корекция, заяви директорът на ЦМИ на "Сбербанк" Ксения Юдаева. Отслабването на реалния курс повишава конкурентността на страните, правейки по-евтини разходите за работна ръка. В името на това може да бъде девалвиран курсът, но при единното евро това е невъзможно поотделно в страните. Затова например за Гърция остават два варианта да повиши конкурентоспособността си: съкращаване на бюджетния дефицит и заплатите или излизане от еврозоната, смята Юдаева. "Намаляването на заплатите води до задънена улица, вече видяхме мащабите на социалната дестабилизация."
Проблемът може да бъде решен не само с девалвация, но и с инфлация. Ако трябва да се спаси еврозоната, остава само един начин - изкупуване на държавните дългове от Европейската централна банка, което в бъдеще ще доведе до по-висока в сравнение с периферийна Европа инфлация в "сърцето" на еврозоната и съответно укрепването на реалните курсове на тези страни, смята Юдаева.
"Корекцията ще се осъществи за сметка на инфлацията в Германия, а не на дефлацията в Гърция", уточни тя.
В момента европейските власти основно са се концентрирали върху бюджетните въпроси, докато структурният проблем на еврозоната е друг - в платежните баланси, допълва Юдаева. Излишъкът по текущата сметка на Германия (182 милиарда евро) е съпоставим с дефицита на цялата европейска периферия, това прилича на дисбаланса между Китай и САЩ: единият спестява и изнася, другият - заема и консумира.
За поправяне на ситуацията Германия трябва повече да внася, а периферията - повече да изнася. "Германия не трябва да съкращава своя бюджетен дефицит, а напротив - да увеличи потреблението. Но вместо решения на структурните проблеми е поет курс, който навремето доведе до унищожаването на "златния стандарт", заяви Юдаева.
Междувременно швейцарската банка UBS си направи труда да пресметне, че отказът на коята и да било страна от еврото ще струва на всеки нейн жител 9,5-11,5 хил. евро през първата година. През следващите няколко години щетите се оценяват на 3-4 хил. евро на човек.