Невидимата реалност

Колийн Бари
Асошиейтед прес

Хиляди се редят на опашки в безплатните кухни. Индивидуалният дълг се покачва, спестяванията се топят, много млади хора просто са се предали и си стоят вкъщи, без да учат или дори да си търсят работа. Това са невидимите бедни на Италия, незабелязвани от туристите, игнорирани от богатите политици в страната и живеещи в една реалност, която е съвсем различна от описанието на бившия премиер Силвио Берлускони за благоденстваща държава, където "ресторантите са пълни". Или по думите на Франчеза Дзукари, която управлява безплатна кухня в Рим: "Това тук е един друг град, в който хората не успяват да преживеят до края на месеца."
Това е Италията, която стои пред Марио Монти, професора по икономика, номиниран да състави временно правителство от технократи, след като Берлускони беше принуден да подаде оставка миналия уикенд. Международните пазари и Европейската общност решиха, че на 75-годишния медиен магнат му липсва политическото влияние да въведе необходимите реформи, които да предотвратят дълговата криза и да раздвижат икономиката. Във вторник Монти спечели подкрепата на двете най-големи партии в Италия, но остава въпросът дали политиците ще подкрепят неговите болезнени мерки за реформа, рискуващи да взривят социалния мир.
От една страна, италианските елитни производители се приготвят за увеличение на износа на луксозни стоки и някои богати италианци смятат да прехвърлят парите си на пазарите за недвижими имоти в Ню Йорк, Маями и Париж. От друга страна, държавният статистически институт ИСТАТ казва, че осем милиона италианци, или почти 14% от населението, живеят в "относителна бедност". Туристите може и да не виждат бедняците, когато посещават хълмовете на Тоскана, венецианските плавателни канали или живописните села по брега на Амалфи, но те все повече се забелязват по улиците на италианските градове. Мнозина италианци са започнали да теглят парите си от банките, уплашени от съобщенията, че мерките за борба със суверенната дългова криза може да включват удържания от банковите сметки, както стана през 90-те.
"Те слагат парите си под дюшека или дори в празни кани за вино в мазетата. Ние сме страна на фермери", смята Елио Ланути, президент на Италианската асоциация за защита правата на потребителя Адусбеф. Американска бизнес организация в Рим помоли членовете си да прекарат Деня на благодарността следващата седмица, като правят пакети с храна за бедните. Дукари заяви, че търсенето на пакети с храна се е покачило с 20% през последните няколко години, като сега дори добре облечени италианци се нареждат на опашките от имигранти.
Каритас, благотворителният клон на римската католическа църква, твърди, че все по-голям брой домакинства не могат да посрещнат изненадващ разход от 700 евро, без да потърсят заем. "Това, което е наистина драматично, е географското разделение", отбелзава Уолтър Нани от Каритас, привеждайки данни, че Южна Италия продължава да е силно обедняла. Докато само 18% от семействата в алпийската провинция Тренто не могат да посрещнат непредвидени разходи за медицински услуги или автомобилни ремонти, тази цифра се покачва до 48 на сто в Сицилия.
"Югът показва по особен начин все повече признаци за икономическа и социална уязвимост", посочва монсиньор Мариано Крочата, генерален секретар на Конференцията на италианските епископи, в доклад за бедността през октомври. Със сигурност Италия не е толкова зле, колкото Гърция или Португалия, които са в рецесия и се борят с висока безработица, докато международни кредитори се опитват да спасят икономиките им. Но перспективите на Италия също не са добри, особено като се имат предвид емиграцията на висококвалифицирани кадри и политиките, които допълнително са маргинализирали непълноценно използваната италианска младеж.
Геронтокрацията доминира в ключовите професионални постове в Италия, така че работници, дори прехвърлили 40-те, още се смятат за многообещаващи. В най-висшите политически кръгове Монти е на 68 години, Берлускони на 75, а президентът на Италия Джорджо Наполитано - на 86. Много млади италианци в области като медицина, наука и технология напускат родината и отиват в страни с по-големи професионални възможности и мобилност. А перспективите за тези, които са останали, бързо намаляват. Този месец централната банка на Италия докладва, че близо един на всеки четирима италианци под 30 години - общо 2,2 милиона души - нито учат, нито работят.
Мнозинството от италианците, които не учат, не работят и не се занимават с друга форма на обучение, живеят вкъщи с поне един родител, а цели 25% живеят в семейство, в което никой не работи, посочва банката. Университетската диплома почти не подобрява тежкото им положение - цели 20% от завършилите висше образование са без работа. Адвокатите в Италия трябва да преминат през двегодишно обучение, преди да вземат финалния изпит за адвокатска професия, и повечето фирми се възползват от това изискване, за да получат безплатен труд от стажантите. Сред обсъжданите мерки срещу дълговата криза е и изискването стажовете да са платени.
"Поне с Монти има някаква надежда, тъй като той не е политик, подложен на натиск от лобитата", казва Франческо Бурека, който е завършил елитно училище, но не може да си намери работа. Но твърдолинейните левичари не очакват подобрение за бедните италианци, дори и от новото правителство. "Правителството на Монти е родено с мандат на Конфедерацията на индустриалците (мощно бизнес лоби) и банките", контрира Марко Ферандо, лидер на малката Комунистическа работническа партия. Той призова за нови протести. Последният голям протест срещу икономическите мерки в Италия тази есен приключи с кървав бунт по улиците на Рим.