Ничии хора

"Въпреки че историята на всеки бежанец е различна, а мъката лична, всички те споделят една обща нишка на необикновена смелост: куражът не само да оцелеят, но да упорстват и да възстановят разбития си живот."
                                      Антониу Гутериш, Върховен комисар за бежанците на ООН


Какво ли е да си ничий на тази земя? Да имаш родина, в която си роден, и да бягаш от нея? Да имаш родно село и да бягаш от него? Да имаш родна къща и да бягаш от нея? С чанта дрехи. Понякога дори и без нея. С невръстно дете на ръце. Без мляко, памперси и пелени. Или с няколко деца - без мъж, без пари, без храна и дрехи. Но дори и тях да имаш, какво? Пак оставаш ничий. Бягаш от страховете в родината си, за да оживеят пред теб други страхове. И пак да останеш ничий. Нежелан, отхвърлен, отритнат. В търсене на работа, но без нея. В търсене на дом, но без него. А като ги имаш, какво? Пак си ничий. Колкото и да се опитват да те накарат да се чувстваш в свой дом, пак оставаш чужд. Нямаш нищо свое. Просто ти дават чуждото и се опитват да ти обяснят, че е твое.
Ти си просто бежанец.

Проблем.
Неудобна тема.
За която никой не иска да говори на висок глас. Към която никой не иска да се връща. Ако можеше да не съществува...
Но тя съществува...

* * *

През последните месеци България се оказа спасителен остров за мнозина, бягащи от лошото. Оказахме се на пътя на хора, които се стремят към по-добър живот и търсят щастието далеч от ужаса на бедността, войната или насилието, сполетели родината им. Често обществото свързва бежанците с нелегалност, неуредени проблеми, криза. Да, голяма част от пребиваващите чужди граждани в нашата страна през последните месеци наистина са свързани с нелегално преминаване на границата. Затова и имигрантската вълна, която ни застигна, донесе куп главоболия на държавните институции - недостиг на места за настаняване, проблеми с отоплението и храната, липса на средства.  Бежанският проблем ни изненада. Разграденият двор, в който други превърнаха държавата ни, изправи обществото пред сериозни морални казуси като толерантност и търпимост към другия, защита на правото на идентичност. Помощта на Европа, в която ни убеждаваха, не бе нито толкова щедра предвид бедността и опашкарската ни позиция в клуба на богатите, нито достатъчна или своевременна. Обществото се оказа неподготвено, оттам - лесно податливо на ксенофобски, расистки, шовинистични и националистически провокации.

* * *

Вярно е, че днес в България българите живеят трудно. Което изостря чувството ни за толерантност и търпимост към бежанците. Част от обществото приема търсещите спасение за натрапници. В същото време натрупаните от миналото негативи, липсата на цялостна концепция за справяне с подобни проблеми, както и на финансов ресурс за посрещане на предизвикателства като бежанска вълна, създават допълнителна тревога. Тревога от появата на "други" и "различни" там, където няма работа и хляб за нас. 

Интеграцията на бежанците има три страни. От едната е ясно заявеното намерение на държавата да направи всичко по силите си, за да се справи с проблемите на ничиите хора и да направи живота им по-добър. Това е въпрос, който българското правителство е решило по категоричен начин с декларираните действия и намерения. Другите два елемента обаче изискват сериозен анализ и отговори. От една страна - готово ли е обществото да приеме различните. От друга - искат ли те да останат тук и да приемат тукашните правила и порядки като част от начина си на живот. Има ли база и условия за тяхното бъдеще на тази земя? Ще има ли работа и хляб за тях, при положение, че за нас е трудно? Ако държавата намери верните отговори на тези въпроси и ги сподели ясно и открито с цялото общество, напрежението около бежанската вълна ще бъде туширано.

* * *
Държавата, за която понякога казваме, че ни е писнало от нея, която твърдим, че ненавиждаме и мразим, днес е спасение за мнозина. Те благодарят за протегнатата ръка. За други липсата на храна, пребиваването в разрушени и неподдържани сгради, без отопление, без медицинска помощ, е шокиращо. Те заявяват, че предпочитат да се върнат в ужаса, от който са избягали, защото така и не намират утопията, към която са се стремили. За държавните институции, оказали се неподготвени за предизвикателствата на глобализиращия се свят, бежанците понякога са кошмар, друг път - повод за показна демонстрация на европейско мислене, но общо взето - неудобна тема.
Съдбите на толкова много различни хора досега бяха далечна история за нас. Мислехме, че няма да я "прочетем" отблизо, но днес тя е част от всекидневието ни. Видяхме и чухме достатъчно - призиви за солидарност, демонстрация на нетърпимост, прояви на човещина и толерантност. И макар да се опитаха да ни лепнат етикет на ксенофоби, не сме такива. Никога не сме били. Не пожелаваме и на най-големите си врагове и зложелатели съдбата на бежанеца. Тя може да бъде различна - това зависи от самия него. Както и нашата съдба зависи от нас...  



Според официалната статистика на Държавната агенция за бежанците към МС към 2 декември в териториалните подразделения на ДАБ в Баня, Пъстрогор, Харманли, Ковачевци, София (в т.ч. Враждебна и Военна рампа) са настанени 4325 души. Капацитетът на центровете отдавна е надхвърлен. От настанените лица 3401 са сирийци. На външен адрес за собствена сметка по официални данни са настанени 4595 души. Данни за нелегално пребиваващите чужденци у нас - независимо дали от Сирия или от други точки на света, липсват. Според различни източници броят им варира от няколко стотици до няколко хиляди. Различни са и прогнозите за броя на кандидат-бежанците от Сирия и други части на света, които в близките месеци ще потърсят убежище у нас или ще преминат през страната ни на път за Европа.