Трябва да викаме

Мина Кутева

Колко минути ще ти трябват, за да реагираш, ако чуеш, че съседът ти свири на барабани в полунощ?
А колко ще ти трябват, ако чуеш, че убива?
Прекрасните хора от Fine Acts - Bulgaria още преди години създадоха една гениална провокация, за която мисля много през последните дни.
През 2017 година мъж убива жената, с която живее в апартамент в София. Убива я в продължение на 50 минути, а писъците й се чуват от всички съседни апартаменти. Никой не реагира. Повтарям - в продължение на 50 минути жена крещи в агония, докато партньорът й я пребива до смърт, и нито един съсед не реагира.
След убийството Fine Acts наемат апартамент в същата сграда. Довеждат в апартамента барабанист, който съответно започва да свири на барабани. Засичат колко време ще отнеме на съседите да реагират на този шум.
1 минута и 52 секунди.
В дни като тези, в които виждаме тялото на момиче, натикано в бидон, мисля много за лицемерието ни като общество.
Мисля за това как като заговорим за правата на жените, които очевидно в нашата реалност още невинаги включват правото на живот, срещу нас изскачат всякакви политически и обществени лицемери, които започват да говорят за “джендърите” и норвежците, които ще им вземат децата.
Мисля за това как когато преди години с моя приятелка отидохме да подадем сигнал в едно столично районно управление на МВР за това как на обществено място мъж ни е тормозил и преследвал с автомобила си, един полицай се подаде през вратата на залата, в която ни снемаха показания, и каза “Вие очаквате да се занимаваме с това? Ние тук с убийства се разправяме, за такова нещо нито имаме времето, нито капацитета.”
Мисля за това как дори моето поколение беше научено, че “не е наша работа какво правят съседите, това са си техни неща”, когато чуем семейния скандал от горния етаж.
Мисля за това как 50 минути можеха да бъдат 1 минута и 52 секунди.
Властите имат категорична отговорност за това как проблемът с насилието над жените е третиран през последните 30 години. Ние обаче също имаме огромна вина, защото сме тези, които слушат агонията на човек в продължение на 50 минути и не реагират.
Мълчанието храни чудовището. Домашното насилие се оказва “най-тихият” убиец - крясъците, които никой не чува, синините, които никой не вижда, животите, които свършиха в тишината на бездействието.
Трябва да викаме — за тези, които вече не могат. Защото истинската смърт идва не от удара, а от това, че всички са знаели и никой не е направил нищо.