Политика и политиканстване

В последните 35 години България постоянно влиза в един и същи капан. Политика у нас няма, защото тя винаги затъва в блатото на дребнотемието, ежедневната интрига и баналния битовизъм. В резултат на всичко това значимите теми остават встрани, големите проблеми мухлясват в мазето, а ние като хамстери в аквариум се въртим в колелото, от което изход няма. 
Цели части от политическата система и до днес с наслада биха се отдали на разрушителен разговор за миналото, ДС, ченгетата и тоталитаризма, но никога не биха предложили дори и елементарна идея за битка с бедността например. Или пък за развитието на дребния и среден бизнес и освобождаването му от смазващата хватка на самодостатъчната бюрокрация. 
Можем до края на десетилетието да преследваме въображаеми руски шпиони, но не и да имаме план за преодоляване на регионалните различия, които изсмукват жизнените сили на държавата. Можем да се караме до безкрай да се занимаваме с безпомощността на държавата да залови един черен ягуар, но не и да си дадем сметка, че точно тази безпомощност роди "домовете на ужаса" за възрастни хора, че тя е като раков тумор, който прави живота у нас наистина опасен, рисков и абсолютно безсмислен. 
Това политиканстване на дребно е българският демон. Кръчмарски интриги, превърнати в единствен смисъл на съществуване. И заради това ще кажа нещо банално, но важно. Време е да спрем с политиканстването, защото то е причината за потискащото усещане за безвремие, в което пребивава България.
Има много значима разлика между политиката и политиканстването. Политика е това, което слагаш на масата, а политиканстване е това кой, защо и как е сложено на масата. Наясно съм, че ще има възражения срещу тази формула. Политиката има етичен аспект и той е важен, но най-важен е стандартът на хората и техният по-добър живот. Това не означава, че политиката трябва да се прави с неморални средства, а само, че няма политика, ако народът не заживее по-добре.
И точно тук ми се иска да кажа няколко думи за БСП. Наясно съм с бурята от критики, която всеки ден се върти като ураган в социалните мрежи. Живеем в гневни времена и никой не е пощаден, но не считам за слабост това, че БСП не участва в ежедневното медийно политиканстване. Това е път без изход, който води доникъде. Харесва ми това, че БСП постоянно се опитва да поставя различните теми - и за доходите, и за социалните грижи, и за екологичните проблеми. Те не трупат участия в медиите, но пък са точно онези неща, които най-много притесняват българските граждани. И отказът от участие в обществените процеси идва, защото никой не се опитва да ги поставя сериозно на масата. 
БСП има защо да бъде критикувана. Тя трябва да бъде по-активна в своята политика и защитата на своята програма, но тя е единствената партия, която отказва да е политиканска. 
А това е някакво добро начало...