29 Март 2024петък01:58 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Нищо лично - просто бизнес...

Има ли етническо напрежение в Косово?

/ брой: 25

    Преди броени дни няколко хиляди граждани и представители на опозицията се събраха на протест в Прищина с искане за оставката на министъра за разселените лица и общностите в Косово, сърбина Александър Ябланович, от редиците на коалицията "Сръбска листа". Повод за протеста беше непремереното изявление на Ябланович, който си позволи да нарече "диваци" хората, които се бяха събрали в навечерието на Рождество Христово по стар стил, както се празнува в Сърбия, пред вратите на църквата в Джаковица, за да възпрепятстват влизането в нея на разселени сърби. Събралите се албанци основно бяха от Движението "Самоопределение" с лидер Албин Курти и майки на изчезнали албанци от Косово.
    Между другото става ясно, че причината за недоволството се корени не толкова в пристигането на сърбите, а е главно икономическа. Хората са недоволни от неприемането на Закона за национализацията на оловно-цинковите мини в Трепча, които според предложението трябва да станат собственост на косовското правителство.
    Въпреки че министър Ябланович се е извинил публично, впоследствие протестите ескалираха пред сградата на правителството в Прищина, която бе замеряна с камъни, а допълнително страстите се нажежиха от пристигналите на място Албин Курти, Рамуш Харадинай и доскорошният председател на косовския парламент Якуб Красничи. В крайна сметка се стигна до сериозни сблъсъци между протестиращите и косовската полиция, при които бяха ранени 19 полицаи и арестувани 22-ма протестиращи, а за да разгони насъбралите се, полицията употреби и сълзотворен газ. В безредиците бяха ранени и двама журналисти.
    Мини Трепча са едни от най-големите оловно-цинкови и полиметални рудници в Европа заедно с голяма флотационна фабрика за обогатяване на добития концентрат. Те се намират в близост до Косовска Митровица и по-голямата част от инфраструктурата и залежите им са върху територията на т.нар. Съвет на сръбските общини в Косово. Те са населени с етнически сърби и до момента формално не искат да признаят върховенството на Прищина. По времето на Бивша Югославия комплексът е осигурявал работа на почти 23 000 души. Фабриките за производство на олово и цинк са съответно в Звечан и Косовска Митровица, т.е. също на територията на т.нар. Северно Косово. Практически понастоящем Трепча функционира като две самостоятелни дружества - "Трепча север", която включва в себе си няколко добивни рудника и споменатите фабрики в Звечан и Косовска Митровица, и "Трепча юг", която се контролира от Прищина и има основно добивни функции. И двете дружества функционират с минимален производствен капацитет, а технологията и машините са твърде остарели. Идеята за национализацията на рудниците "Трепча" е свързана главно с обвързването на правителството на Косово с определени задължения за цялостното възстановяване на производството и сериозни преговори с кредиторите на мините и комбината - основно сръбски и гръцки фирми. Отпуснатите кредити реално отдавна не са обслужвани и по този начин кредиторите могат да приватизират въз основа на вземанията си отделни части от комбината, които съответно са и по-икономически изгодни. За да не се стигне до такова развитие на събитията, единственото спасение е в одържавяването на "Трепча" с поемането на определени ангажименти от страна на Прищина. Към момента обаче приемането на закона за национализацията на закъсалата фирма се бави. Като основна пречка се споменава съпротивата на сръбското малцинство в Косово и неговите представители в изпълнителната власт, какъвто е случаят и с Александър Ябланович. Сърбите твърдят, че мините и прилежащата инфраструктура са собственост на сръбската държава и ако се стигне до национализация, Прищина следва да изплати определени компенсации на Белград.
    Всъщност проблемът е чисто икономически с борба на бизнес интереси на високо ниво, а не етнически заради една изпусната реплика от непредпазлив сръбски политик. Както се казва - "Нищо лично - просто бизнес"...

снимка БГНЕС

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ