Живописта и музиката ми дават безкрайно поле на възможности

ТРЕНДАФИЛА ТРЕНДАФИЛОВА (Персефи Ескес) е родена на 16 ноември 1989 г. във Варна. Живее и работи в София. За кратко изучава архитектура, но после се насочва към живописта. Завършила е Националната художествена академия, бакалавър и магистър живопис при проф. Валентин Колев. Занимава се с дигитално-експериментална музика и поезия. Предстои й двумесечен творчески престой - резиденция в Сите дез ар в Париж. Трендафила стана тазгодишната носителка на престижната награда за живопис на името на Едмонд Демирджиян, която едноименната фондация връчи за осми път. Отличието се дава за обещаващо развитие и посветеност на изкуството. Художничката се представи с изложбата "Trеs" в столичната галерия "Ракурси". Заглавието произхожда както от френската дума за "много", така и от начина, по който приятелите се обръщат към авторката. В картините са пресъздадени лични житейски случки, предизвикали силни емоции на радост или тъга. "Стаята" е неизчерпаем източник на вдъхновение. Поставянето в различни ситуации дава възможност на художничката да изследва самата себе си. По същия начин Трендафила се отнася и към музиката, която слуша или създава. Пренареждането на герои, обекти и моменти е безкрайно и изразява богатство от състояния.

"Обичам да колекционирам ситуации, в които съм се чувствала силно впечатлена, силно тъжна или силно щастлива. Ситуации, които директно се превръщат в спомен"

- Какво означава за вас наградата, която спечелихте на името на известния български художник Едмонд Демирджиян?
- Един вид мотив да продължавам да търся и да развивам себе си в посоката, която съм избрала. Радвам се, че съществува подобен тип награда в България, това определено влияе благоприятно и насърчаващо за младите артисти.
- С какво смятате, че впечатлихте журито и преборихте конкуренцията?
- Доколкото знам, интересуват ги новоизрастващи артисти, които са с по-ясно изразена автентичност и позиция, артисти, демонстриращи не само технически умения, а и идея, философия, интерес към различни видове изразни средства. Да са свързани не само с живописта, а и да имат отношение към съвременния визуален език на интерпретиране и изразяване.
- Във вашите картини са пресъздадени лични житейски случки, предизвикали силни емоции на радост или тъга. Разкажете малко повече за тях?
- Опитвам се да предам максимално достоверно състоянието на ситуацията или процеса на съществуването ми в определен период. Обичам да изследвам и да наблюдавам визуалното присъствие на обекти, субекти... Работя над директния начин на изобразяването, към максимална достоворност... с изпитаните емоции и състояния. Обичам да колекционирам ситуации, в които съм се чувствала силно впечатлена, силно тъжна или силно щастлива. Ситуации, които директно се превръщат в спомен.
- Защо озаглавихте изложбата си "Trеs", какво се крие зад името?
- Изложбата комбинира два близки периода от изкуството ми. Поради наличието на повече от една концепция реших името да е нещо спонтанно и близко до последните ми преживявания. Не търся някаква конкретна връзка в този случай между заглавие и творби. Наскоро разбрах, че "Trеs" има превод от френски и също, че така ме наричат най-близките ми приятели.
- Как избирате темите си на рисуване? Какво ви вдъхновява?
- Всеки художествен проект е изследване на въпросите къде се намирам, какво виждам, какво усещам. Най-често се оставям музиката, която последно съм композирала, да ме води. Възниква много спонтанен и естествен процес, в който просто проявявам магическите си способности. Често свързвам смисъла на някои от картините ми като вид желание да запаметя нещо ценно, да направя дадено събитие повече от някакъв вид спомен за мен, а и за околните. Опитвам се да предам максимално достоверно състоянието на ситуацията или процесът на съществуването ми в определен период от време. Нещата, които ме впечатляват, са не само случващи се в триизмерната действителност, но и в глобалните виртуални комуникации. Образите на хора, елементи от света, динамиката на цветовете и дизайна в интернет пространството са нови поводи, върху които изпробвам нови гледни точки.
- Учили сте архитектура. Как се пренасочихте към живописта? Защо я избрахте?
- Имах някакъв вид професионален досег до архитектурата. В един момент обаче осъзнах, че тази материя ме ограничава и реших да се отдам на истинските си творчески способности. Живописта и музиката ми дават безкрайно поле на експеримент и възможности.
- Мислите ли, че може един млад човек у нас да се развива и издържа с изобразително изкуство?
- С цел да не съм напълно песимистична ще кажа, че нещата от известно време се раздвижват и променят, като че ли се появяват все повече нови културни платформи и места, но проблемът в системата и навиците на масовото българско общество си остава неподвижен. Тук асоциацията с изобразителното изкуство остава доста странно третирана за мен.
- Какви са възможностите за реализация?
- В България това, което ми липсва, е някакъв вид разнообразие и конкуренция, особено в изобразително-живописния формат. Автори, които ме впечатляват и от които черпя вдъхновение и информация, са основно интернационални. За мен реализацията е не само обществено, социално състояние, а много повече - вътрешно себеразвитие и еволюция.
- Предстои ви двумесечен творчески престой в Сите дез ар в Париж... Какви са очакванията ви?
- Опитвам се да нямам конкретни очаквания и представи. Знам със сигурност, че ще е нещо различно, нещо ново това ми е достатъчно.
- Съблазнява ли ви мисълта да работите и живеете някъде в чужбина? Много млади хора напускат родината си... 
- Да, със сигурност, просто е някак си естествено точно сега.