Одисеята на "Одисей"

Соня Александрова, Дъблин,
Специално за ДУМА

2012-а е щастлива година за ирландския писател, поет и драматург Джеймс Джойс (1882-1941). В началото на януари, след 70 години, отпаднаха авторските права върху публикуваните му произведения. Отсега нататък е възможно да се превеждат, цитират, поставят на сцената, драматизират негови текстове, без да се преминава през безпощадната цензура на внука му, известен с непреклонността си. Единствен роднина, облагодетелстван от наследството му, той унижощава голяма част от кореспонденцията на дядо си, заплашва да даде под съд всеки, който чете публично произведенията на Джойс на Блумсдей, спира адаптацията на произведенията му. Тази свобода е отдавна чакана от световната издателска индустрия, която ще пусне нови издания на автора.
На 2 февруари се навършиха 130 години от неговото рождение и в същия ден най-известният му роман - "Одисей", стана на 90. За да разбера причините на това неслучайно съвпадение, потънах цял ден в Центъра "Джеймс Джойс" (1996) в родния му Дъблин. Сградата е построена в 1784 г. от граф, член на парламента. През ХIХ век е продадена на друго семейство, което дава под наем една стая на професор Денис Маджини, за да ръководи училище по танци. Този добре известен и колоритен персонаж по-късно се появява на няколко места в "Одисей". Зданието е съхранено от разрушаване през 1982 г. благодарение на усилията на сенатор, който заедно с наследници на Джойс започва реставрация, за да го превърне в Център за изучаване на творчеството му. За изследователя там наистина е рай, в който е погледнат всеобхватно човекът и писателят. Любителят на литературата допълва познанията си или открива непознати подробности чрез постоянните или временни изложби, посветени на Джойс. Многобройни компютърни инсталации информират за всяка година от живота му - къде и с кого е живял, над какво е работил, с кого се е срещал и т.н.

Роден в покрайнините на Дъблин в изключително религиозно семейство, Джойс е първото от десетте деца. Поради икономически проблеми на баща му фамилията непрекъснато се мести, той сменя два йезуитски колежа. Завършва модерни езици (английски, френски и италиански) в университетския колеж в Дъблин. Решаваща година в живота му е 1904-та, когато на "Насау стрийт" среща Нора Барнакъл и тя става спътницата в живота му. Джойс продължава семейната традиция на честите премествания, напуска Ирландия и обикаля Европа - Триест, Рим, Париж, Цюрих, до края на живота си. В Центъра са възстановени някои от многобройните му апартаменти с автентични мебели и предмети. Въртят се непрекъснато 3 документални филма: Джойс и националната библиотека на Ирландия; наследството на писателя; историята на създаването и полемиките около "Одисей". Преситена с информация, между една зала и друга, на няколко пъти изгледах в салона лентата за раждането на "Одисей".
Джойс пише на брат си от Рим (1906), че иска да добави още един разказ - "Одисей", към "Дъблинчани"- за някой си г-н Хънтър от Дъблин, за когото се мълви, че е евреин и че неговата жена му изневерява. Разказът става роман. На него писателят посвещава много години от живота си, често работи по 16 часа на ден, с крехко здраве, със сериозни очни проблеми и страст към алкохола. В писмо от 1917 г. до приятел споделя: "Одисей е най-хубавият и най-интересен сюжет. Той е по-голям и по-човечен от този на Хамлет, по-висш от Дон Кихот, от Данте, от Фауст. В Рим, когато стигнах до средата на "Портрета" ("Портрет на художника като млад" - б. а.), си дадох сметка, че Одисей трябва да бъде следващият сюжет". Този странен роман, писан между Триест, Цюрих и Париж от 1914 до 1921 г., променя историята на световната литература.
Както всички произведения на Джойс, "Одисей" се развива в Дъблин. Действието започва на 16 юни 1904 г. - денят, в който Джойс среща за пръв път бъдещата си съпруга Нора. Рекламният агент Леополд Блум, ирландски евреин от унгарски произход, броди из града 18 часа - от 8 ч. сутринта до 2 ч. през нощта. Проследени са неговите движения, мисли, както и постъпките и размислите на хората, които среща, на града, на нещата. Романът завършва с дълъг вътрешен монолог (мисълта тече свободно, без прекъсвания от външни събития) - може би най-известният в модерната литература, на Моли, без пунктуация, с над 20 хиляди думи, с нейните мисли и лъжи, докато чака в леглото завръщането на съпруга си Блум. Леополд Блум е събирателен образ - има както автобиографични моменти, така и на много приятели на Джойс. Авторът моделира Моли Блум като съпругата си Нора. Всяка от 18-те глави, написана с различна техника и асоциирана с човешки орган, изкуство, цвят, съответства на глави от Омировата "Одисея". Има паралелизми между герои (Блум е Одисей, Моли - Пенелопа), теми, епизоди.
Романът започва да излиза на части в американското литературно списание "Малък преглед" ("Little review", 1919-1920) и веднага предизвиква интерес. Публикациите продължават, но след 13-ия епизод (известният акт на автоеротизъм) "Одисей" е обвинен в безсрамие, в САЩ го забраняват до 1933 г. Джойс напразно търси издател. Риска поема 22-годишната американка Силвия Бийч и го издава в Париж в собствената си известна книжарница "Шекспир и компания" през 1922 г. Джойс е изключително суеверен, а и неприятностите с романа в САЩ го карат да бъде още по-неспокоен за неговото приемане. Избира рождения си ден за излизането на "Одисей" с надеждата, че ще му донесе късмет. Първият тираж е само 1000 екземпляра. От типографията съобщават, че поради технически проблеми само три бройки ще тръгнат с нощния влак от Дижон, за да пристигнат в Париж на 2 февруари. За Джойс започва нова агония. Силвия Бийч отива лично на гарата сутринта на 2 февруари и поема от кондуктора дори не три, а две бройки. Едната е изложена в книжарницата, където се изреждат от сутринта до вечерта книгомани да я разглеждат. Другата отива в ръцете на Джойс вечерта на малко тържество в чест на 40-те му години. Той отваря пакета след десерта и вижда синя корица с бели букви - неговите късметлийски цветове.
"Одисей" не е лесен за четене роман. Самият Джойс в писмо до писателя и преводача му Карло Линати (1921) дава интерпретация на творбата си: "Това е епопея на две раси, в същото време е цикъл на човешкото тяло и историйка на един ден (живот). Също така е нещо като енциклопедия. Образът на Одисей ме привлича още от юношеството ми. Искам всяко приключение (т.е. всеки час, всеки орган, всяко изкуство, свързани и отъждествени в общата схема) да повлияе и създаде своя техника. Всяка авантюра е един герой".
Въпреки това насочване към читателя дори младият Хемингуей не довършва романа и след първите прочетени страници го оставя. Той е един от първите му защитници и нелегално пренася екземпляри в САЩ, където е забранен. Противоречиви са мненията и на други интелектуалци. Томас Елиът признава: "Одисей" е най-важният израз на настоящата епоха. Всички сме длъжници на тази книга и никой не може да я избегне". Репликата на Вирджиния Уулф не закъснява: "Първите две-три глави, до сцената на гробището, ме развличаха, стимулираха, очароваха. После се озадачих, отегчих, раздразних и разочаровах. Като че ли се намирам пред гнусен студент, който си изстисква пъпките по лицето". А Том, големият Том (Елиът - б. а.) го сравнява с "Война и мир". Издателката Силвия Бийч организира вечеря в Париж през 1928 г., за да запознае Джойс с Френсис Скот Фицджералд, който "го обожава, но се бои да го приближи". Един от гостите е първият биограф на Джойс, който я описва така: "Фицджералд застана на колене пред Джойс, целуна му ръка и го попита: "Как се чувствате като гений, господине? Толкова съм развълнуван да ви видя, че ще се разплача". Джойс разказва на приятел единствената си среща с Марсел Пруст през 1922 г. на гала вечеря в хотел "Риц" в Париж по повод премиера на балет от Стравински: "Нашият разговор се ограничаваше само с думата "не". Пруст ме попита дали познавам еди-кой си дук, аз казах - не. Една гостенка попита Пруст дали е чел този или онзи пасаж от "Одисей" и той отвърна -не".

Задължителен финал за почитателите на "Одисей" е пешеходната разходка "По стъпките на Леополд Блум" из Дъблин. Тя тръгва от Центъра "Джойс" с изключително добре подготвени водачи-специалисти, които страстно те повеждат из улиците на града, осеяни от стрелки с барелефи и кратки откъси от романа; спират те пред посещаваните от Блум места с паметни плочи; влизаш в някой пъб, където се е отбивал и той. Одисеята на "Одисей" продължава и днес, когато този роман, някога низвергнат и забранен, от 1998 г. (според американското издателство "Modern Library") оглавява списъка на 100-те най-добри романа на ХХ век, написани на английски. Ирландия, Италия и Франция вече откриха тържествата, с които светът ще почете Джойс през 2012 г.