Ще прескочим ли "На ръба"?

Сигурно България наистина е "на ръба", след като и театрални дейци, някои от които дори участници в т.нар. протестърско движение, поставят на сцената на Народния театър "На ръба", а публиката аплодира по време на цялото представление. С музика и характерни образи от целия преход ставаме свидетели на онова, което си знаем - има ни все още, но изглежда сме в началото на края. Тъжно е. Има ли изход и хора, които да го намерят? Онези, които викаха "Кой", в състояние ли са да спрат разрушителните процеси?
Защо в гръцките черкви никой не продава свещите, а всеки пуска парите в специалния за целта отвор и взема толкова, колкото се полага? Защо в пунктовете за продажба на хляб за бедните в Турция никога не застава на опашка човек, който работи или се приема за успял? Някой дава ли си сметка колко грозно и не по протокол е да хвърлиш цветята, които носиш от името на институция, пред паметна плоча на заслужилите българи, спасили своите евреи по време на Втората световна война? Чиновничката, бивш министър, дава ли си сметка колко нелицеприятно е подобно поведение.
И Лувърът с тракийската ни изложба раздели общество и медии. Не е нужно всеки да знае как Унгарската национална галерия например разлепва из цяла Виена лъскави плакати на изложбите си, които прави. Как Копенхаген осъмва месеци наред с приканващи фотоси на колекция произведения на изкуството от Хърватска. Има начин за реклама, има начин за разгласяване, но когато целта е да изтъкваш себе си, не бива да се дивиш на сянката, която си хвърлил. Огорчението носи нова доза негативизъм и оплюване.
Всичко това има отношение към изводите за стоящата на ръба българска държава. Има отношение и пренебрегването на онзи дипломатически протокол, който задължително повелява с кого и кога да се направи среща, с какви думи да се отрази "приятелството".
Но има светлина в тунела. Поне в метрото младите взеха и да четат, не само да "чатят". Нищо, че четивата им често са на английски език. Може и да прескочим ръба. Знае ли човек?...