Нови песимистични прогнози за Гърция

"Експрес"

Негативните сценарии за икономиката на Гърция се появиха пак още в първите дни на новата година. Неблагоприятни обаче са и оценките за другите регионални икономики в еврозоната.
Изтъкнатият икономист от Международния валутен фонд и професор от Харвард Кенет Рогов предрече, че еврото ще оцелее, но определени страни от еврозоната ще бъдат принудени да пристъпят към преструктуриране на дълга си.
Американският учен не изключи вероятността Гърция да бъде доведена до фалит въпреки помощта, която страната получи от ЕС и МВФ.
Не е изключено това да се случи в бъдеще, каза Кенет Рогов, според който Европа след дълговата криза наподобявала възраждаща се икономика.
От своя страна носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц преценява, че фондът за подкрепа на еврозоната, който бе създаден с решение на страните от ЕС, "макар и значим, не е нищо друго, освен временно болкоуспокояващо за малките страни, които са подложени на атаки".
Опасността за еврозоната остава, според Стиглиц. Самият той смята, че "пътят с мерките за икономии, избран от Европа под натиска на пазарите, ще забави излизането от кризата, ще отслаби по-уязвимите в еврозоната и в Европейския съюз".
Вестник "Уолстрийт джърнъл" в свое изследване, в което бяха включени 5700 предприятия от 39 страни, констатира спад в деловата активност в Гърция и Ирландия в началото на 2011 година.
От това изследване се вижда, че доверието на деловите среди в Гърция е спаднало с 21 пункта в сравнение с предишната година и че е стигнало до -44, което означава, че процентът на песимистично настроените предприятия и фирми е бил по-голям с 44 пункта от процента на оптимистично настроените. Най-общо този показател в еврозоната е нараснал с 20 пункта.
През януари Гърция планира да емитира две емисии с лихвени ценни книжа, за да осигури 1,5 млрд. евро за заемните нужди на държавата.
На 11 януари Гърция смята да емитира ценни книжа с шестмесечна продължителност, а на 18 януари ще бъдат пуснати на търг полици с тримесечна продължителност. От тях в държавата се очаква да се влеят 4,5-4,6 млрд. евро.
Наличните средства в хазната възлизат на 5,7 млрд. евро, а в близките дни се очаква Гърция да получи третия транш в размер на 6,5 млрд. евро от заемите на стойност 110 млрд. евро, представяни на страната от ЕС и МВФ за излизане от кризата.
Правителството в Атина смята за уреден въпроса с разсрочването на част или на целия размер на тези заеми.
Все пак първият опит за прибягване до пазарите ще бъде направен скоро с пускането на облигации за гръцката диаспора в Америка, Канада и Австралия, от които кабинетът се надява да получи около 1,7-1,8 млрд. евро.
Големите предизвикателства за Гърция обаче се очакват през март, тъй като страната ще трябва да извърши погасявания в размер на 10,5 млрд. евро. За същия месец е насрочено и отпускането на четвъртия транш от заемите на ЕС и МВФ. Този транш е най-голям и е в размер на 15 млрд. евро. През май пък трябва да бъдат погасени 7 млрд. евро, а през август 6,8 млрд. евро.
Като прогноза плащанията по лихвите през 2011 г. се очаква да възлязат на 15,92 млрд. евро. През миналата година за тези плащания бяха изразходвани 13,26 млрд. евро. Това огромно увеличение от 2,66 млрд. евро се дължи главно на разходи, свързани с издаването на полици, чиито лихви са скочили значително през последните 12 месеца. Лихвените полици пък, които тази година ще бъдат пуснати, ще надхвърлят 20 млрд. евро.