НПО или рогата на дявола

Милко Бояджиев
Румен Воденичаров 
Сдружение "Хелзинкски наблюдател-България"

                                                                                                                           
Установяването на либерален политико-икономически режим у нас създаде неограничени възможности за безпрепятствена дейност на олигархични корпорации и чужди разузнавателни служби, насочена към манипулация на общественото съзнание, дезинформация, организиране на протестни движения и други инструменти за масово въздействие, за превръщане лоялните български граждани в объркано и лесно контролирано от тях стадо. 
Особено значима роля за реализиране на тези стремежи придобиват някои така наречени "неправителствени организации" (НПО), действащи безопасно зад фасадата на регистрирани у нас фондове, фондации и институти. Прилагайки благородни на вид подходи в защита на общочовешки ценности и заобикаляйки умело законовите разпоредби, тези групи от агенти за влияние прокарват координирано, посредством изградените от тях мрежи и със съдействието на подкупни медии, стратегически цели на своите спонсори.
Същността на истинските неправителствени организации (НПО) изключва всякаква зависимост от държавни институции, от политически партии, обвързаност с религиозни доктрини и общности, както и извършване под каквато и да е форма на стопанска дейност. В разрез с тези изисквания у нас (както и в цяла Източна Европа), действат обявили се за НПО, множество

антибългарски организации

Според задължително и за България решение на Европейския съд по правата на човека от 31.01.1998 г., "За законността на една организация трябва да се съди преди всичко от нейната дейност. Не е достатъчно преценката да се извършва само от заявеното в нейния устав или програма. Уставът на една организация може да се окаже книжна фасада, целяща само да улесни регистрацията й. Затова е необходимо да се види каква е в действителност дейността на тази организация, прикрита от фасадата. Възможно е документите да скриват цели, намерения и дейност, различни от тези, които те публично са обявили. Необходимо е да се сравни съдържанието им с практическата дейност на самата организация." При това с решение №7/1992 г. Конституционният съд утвърждава становището, че държавата не само е задължена да направи необходимото за изпълнение на съдържащите се в съответните международни договори норми, но и да предотвратява възникване на несъответствия с националното законодателство. Това обаче не се случва.
В тази връзка е уместно да се напомни изразеното дипломатично от Европейската комисия (ЕК) становище за напредъка на България в процеса на присъединяване към Европейския съюз (ЕС), в което се констатира: "Значителна част от финансирането на НПО идва от държави извън България, което означава, че някои НПО са прекалено зависими от тези донори." А в ежегодните доклади на същата комисия (за 2001, 2002, 2003 и други) се обръща внимание на обстоятелството, че финансирането на така наричаните НПО се дължи предимно на такива спонсори. По достоверни оценки годишната им финансова "помощ" от заинтересованите чуждестранни институции възлиза средно на

над 35-40 милиона долара

Твърде странно е, че ДАНС, прокуратурата, финансови и други контролни органи не проявяват функционален интерес към финансовите източници и явните правонарушения в дейността на въпросните "НПО". Публично известни са техните наименования, някои от които са посочени в протестната им декларация от 14 юни 2013 г. по повод скандалното назначаване на г-н Делян Пеевски. В същото време в страни като Русия през 2012 г. тези НПО бяха официално обявени за агенти за влияние на великите сили и беше задължена Сметната палата да следи стриктно приходите им, а когато те са повече от 50%, им беше забранено да развиват политическа дейност.
   Координатор и материален поддръжник на съществуващата вече две десетилетия широка мрежа от такива организации в България е фондация "Отворено общество". Нейният създател, борсовият спекулант и влиятелен ционист Джордж Сорос, е считан от господарите на Ленгли /ЦРУ/ за най-изявения специалист по откритите мероприятия. Това означава замяна на доскоро тайни начини за проникване с извършвани легитимно, явно и без опасност от провал мероприятия посредством набор от твърде щедро финансирани правозащитници, еколози, синдикати, младежки или студентски организации, квазинеутрални или опозиционни групи, претендиращи за политическо утвърждаване и публично признание непознати дисиденти и субекти с кодирани имена. Всеобщо известни са техните задокеански централи като  "Фридъмхаус", "Хюман Райтс Уоч", Американската агенция за международно развитие (USID) и пр.
Особено деен  и ползващ се с

широка медийна подкрепа

е Българският хелзинкски комитет - член на Международната хелзинкска федерация за права на човека (Кр. Кънев, Йонко Грозев, Юлияна Методиева) в състав от над 30 платени сътрудници, който още преди регистрирането си е спонсориран от "Отворено общество", "Джордж Маршал фонд" във Вашингтон, белгийски, английски и други фондове, налагащи псевдодемокрация и либерална икономика. Неговият печатен орган сп. "Обектив" се издава в Унгария със средства на сестринския му институт "Отворено общество", както и със сродния  му "Европейски център за ромски права" (Димитрина Петрова). Известен с усилията си за салафитска радикална ислямизация е филиалът на базирания в Бирмингам (Великобритания) саудитски (уахабитски) "Международен център за изследване на исляма и връзките между исляма и християнството", съществуващ у нас под името "Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия" (Ант. Желязкова). Заедно с Института за изследване на интеграцията (ДПС), като тартор на всички тези НПО години наред се изявява Михаил Иванов - съветник на бившия президент Ж. Желев, който продължава да заблуждава обществеността с противоречащи на международното право медийни изказвания.
В същата групировка от либерасти-соросоиди се числят Институтът за пазарна икономика (Красен Станчев), Центърът за либерални стратегии (Иван Кръстев), Центърът за регионални и международни изследвания (О. Минчев), Центърът за социални практики (Е. Дайнов), Центърът за изследване на демокрацията (О. Шентов) и много други.
Като пример за

манипулативни внушения

могат да бъдат посочени съдържащи се в доклада на БХК за 2012 г. преднамерено неверни твърдения. Те са в противоречие с Пакта за граждански и политически права - респ. на чл. 19, ал. 3, буква "б", на чл. 21, на чл. 22, ал. 2, както и на други международни актове, касаещи ограниченията в защита на обществения морал. По повод провежданите у нас гей-паради "правозащитниците" от БХК не зачитат дори решението на ВАС от 2012 г., обвинявайки го в "сериозен провал" и дискриминация, с което съдът "изразява и легитимира хомофобски нагласи" в обществото (?!).  Като твърдят за наличие на малцинства в България - без те да имат регламентиран статут на такива, вкл. на сексуално, верско (помашко), турско, циганско, македонско и други, "правозащитниците" от БХК не само разграничават, обособяват и противопоставят населението на страната, като внушават сепаратизъм и несъществуващото колективно право на самоопределение по етнически или друг признак, но извършват престъпление, нарушавайки международните норми и националното законодателство. Защото с това отричат суверенитета и заплашват териториалната цялост на държавата ни. Всички те обаче изобщо

не проявяват загриженост

за злочестата участ на нашите сънародници, признати със статут на български малцинства по действащи и понастоящем международни договори (в Гърция - Севър 1920 г., в Турция - Ангора 1925 г.). И още. Безродниците от БХК и други либерасти обявяват за "слово на омразата" констатациите за предоставяни от властите привилегии на расова основа, които предизвикват широко обществено недоволство и ксенофобски настроения. А според Международния пакт за премахване всички форми на расова дискриминация, именно даването на предимства на етническа и религиозна основа представлява акт на дискриминация спрямо останалите лоялни български граждани.
Връх на цинизма е изразената в уводната статия на бр. 110 на органа на БХК сп. "Обектив" възторжена възхвала на самовзривил се ислямски фанатик. Според статията "Всеки куршум, изстрелян срещу арабин, опложда майката на фанатизма. Всеки самовзривил се е ритник в повехналите тестикули на християнството". Възхитен от себеотрицанието на войните-мъченици и сам прозрял "непонятния за непосветените култ към честта и достойнството", Българският хелзинкски комитет уверява, че "колкото повече са самоубийците-ислямисти, толкова по-разколебан ще е християнския свят в своите морални ценности и по-безстрастен в своята вяра."
Във връзка с тази прокламация би следвало да бъде взето под внимание становището на Конституционния съд в решение №7/1998 г. Съдът подчертава, че използването на религиозни общности, институции и верски убеждения за проповядване на религиозен фундаментализъм или екстремизъм е винаги грубо нарушение не само на чл. 11, ал. 4 от Конституцията, но и на други основни конституционни принципи, изразени в редица разпоредби - ал. 2 на чл. 12; ал. 4 на чл. 13; ал. 2 на чл. 37; ал. 2 на чл. 44. При това всяко нарушение на международното право и отказ от привеждане вътрешното законодателство в съответствие с ратифицираните международни задължения трябва да се счита за престъпление. 

* * *
Настоящото становище на Сдружение "Хелзинкски наблюдател-България" е предизвикано от липсата на реакция  на съответните държавни органи, както и на обществена нагласа срещу попълзновенията на определени външни сили за подриване на българската държавност.