Обединението на вузовете - реалност или химера?

Деси ВЕЛЕВА

За пореден път в сферата на висшето образование се разгоря дискусията много ли са или не университетите у нас. Трябва ли да се намалят, да се обединят ли и как точно да стане това.

Темата не е нова и периодично излиза на дневен ред, но досега така и не се стигна до конкретни стъпки към реформа. Този път като че ли тя е неизбежна, поне според категоричността, която демонстрира министърът на образованието и науката акад. Николай Денков. Той твърдо декларира нуждата от реформи в сектора, които да са свързани с контрола върху осигуряването на по-високо качество на висшето образование и търсене на начини как то да се доближи до нива, съответстващи на най-добрите европейски и световни стандарти.

Всичко това е свързано с наложителни промени в Закона за висшето образование и Закона за развитие на академичния състав. Те ще са съобразени със Стратегията за развитие на висшето образование в Република България (2021-2030 г.) и, преди да се приемат, ще бъдат обсъдени с всички заинтересовани страни. Целта е да се подобри не само качеството на висшето образование, но и международната видимост на българските университети, за да може поне един да попадне

в топ 500 на световна класация 

Министерството на образованието започва да чертае път към повишаване на изискванията към преподавателите и подобряване на системите за акредитация, атестация и борба с плагиатството. Затова още тази година са предвидени допълнително 20 милиона лева за възнаграждения. Преди това обаче ще бъдат въведени общи изисквания какво точно трябва да постигне един преподавател, за да получи добра оценка. Ще се промени и съставът на журитата в конкурсите за заемане на академични длъжности и за придобиване на научни степени.

Проблемът с плагиатството е друга основна тема, застъпена в политиката на реформи на МОН. Още при представянето на приоритетите си в първите дни на управление на новото правителство акад. Денков обясни, че вече ще бъдат проверявани всички научни публикации, а не само тези, които се използват в конкурси за академично израстване. Университетите и научните организации ще бъдат задължени да създадат свои комисии по академична етика, които да правят първоначалните проверки. Втора инстанция ще бъде националната комисия по академична етика. 

Темата за евентуални сливания или обединения на университетски структури безспорно обаче привлича най-голям интерес сред широката общественост. Вече има доста реакции от много ръководства, които видяха своите вузове като своеобразна жертва на системата. 

Силни резерви към реформирането

имат най-вече ректорите на малките университети, които бяха посочени от министър Денков като пример за евентуално успешно сливане в търсене на обща цел. А тя е да обединят усилия за постигане на по-високи резултати, като участия в големи международни проекти, университетски мрежи и класации, привличане на повече студенти и обновяване на материалната база, за което специално ще има целево подпомагане от държавата. Тезата на МОН е, че разделението, фрагментирането не прави вузовете силни, а малкият брой студенти води към още по-малък интерес към учебното заведение, като в същото време намалява и потенциалният инвеститорски интерес. 

Данните на образователното ведомство сочат, че в момента 13 вуза обучават по-малко от 2000 студенти, пет от тях имат под 1000, а най-малкият е с 343 студенти. Много от тях все по-често срещат трудности да запълнят местата си, като обявяват предварителни и редовни изпитни сесии и редят множество класирания. Така се оказва, че някои не успяват да реализират почти половината от утвърдения план-прием.  

Какво точно предлагат от МОН във връзка с евентуалните обединения? Оттам са категорични, че и дума не може да става за механични сливания, а единствено за доброволни обединения, които ще са факт само след дискусии между ръководствата на вузовете. Един от вече лансираните варианти е да се обединят

по-малки висши училища, които имат сходни профили 

и са географски близки, да имат общо име, с общо или споделено ръководство. Въпреки че ще бъдат едно юридическо лице, тези вузове ще запазят значителна юридическа и академична самостоятелност, смята акад. Денков. Предимствата ще са, че те ще могат да споделят преподаватели и материална база, ще имат обща администрация и обслужващи звена, ще организират заедно кандидатстудентска кампания.

Тук обаче възниква възражението, че и малките висши училища са различни по качеството си. ХТМУ, например, има добро ниво на науката, а сливане с други технически вузове би скрило тяхното изоставане, като в същото време би снижило постиженията на ХТМУ, размити в общата статистика.

Въпреки че акад. Денков посочи конкретно малките университети като възможни варианти за обединения, той не изключва и големи университети да се организират в някакъв вид съдружие.

Онези вузове, които запазят статута си и не преживеят сериозни сътресения, ще могат да се сдружават по други начини - например чрез съвместно обучение. Всъщност, МОН отваря врати към ръководствата за всякакви възможни форми на съюзяване, които ще дадат нови възможности за развитие. Дори ректорът на най-голямото висше училище - Софийския университет "Св. Климент Охридски", проф. Анастас Герджиков допусна идеята за някакъв вид обединение с технически вуз, което ще донесе огромна полза за общата структура и ще я изведе рязко напред в световната класация на университетите.

Сдружаването на различи по профила си вузове обаче би засилило раздуването на съществуващото и сега омесване на профилите. Интересно дали проф. Денков е изоставил идеята си вузовете да се съсредоточат в типичните за тях профили, в които качеството им е високо, като изоставят нетипичните за тях направления, нароили се с цел събирането на повече студенти заради порочния принцип "парите следват студента". Такъв подход сам по себе си би довел до преструктуриране на сегашната система.

И още един стар и нерешен проблем - всички идеи се отнасят само до държавните вузове, а частните отново са оставени на самотек. Щом държавата признава еднакво дипломите, всички висши училища еднакво трябва да се подчиняват на закона. Иначе остава неравнопоставеността, пък и реформите са безсмислени. 

Друг вариант за обединение е

събирането на филиали на различни висши училища

в отделни части на страната, които могат да постигнат много по-големи успехи. Пример за това е Северозападният регион, който няма университет, а само филиали на технически, медицински и икономически вузове. Те могат да се слеят под обща шапка, да се допълнят с липсващите професионални направления и новият университет да привлече много повече студенти, смятат от МОН. Добър опит може да се почерпи от Тракийския университет в Стара Загора, който е създаден от филиали и институти, но днес е един от най-добре развиващите се, посочват от министерството.

Цялата си стратегия акад. Николай Денков представи официално на Съвета на ректорите, в който членуват 50 висши училища. Той обеща експертни дискусии, отрече варианти за механично обединение и заяви, че разчита на диалогичност. Подготвяните промени ще вървят успоредно с обсъжданията, на които ще се види има ли остри противоречия и каква е готовността за реформи. Предстои да видим дали министърът все пак ще успее да успокои страстите, които вече бушуват в гилдията. Дали ще проправи път към диалогичност, за да прокара идеите си за реформи, и с какъв резултат.

Варианти за сливания

- Софийски университет по технологии - обединение на Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Висшето училище по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно училище;

- Национална академия по изкуствата - обединение на Националната академия за театрално и филмово изкуство, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство;

- Нов университет на Северозападна България - обединение на филиала на Техническия университет-Русе, който е във Видин, на филиала във Враца на Медицинския университет-София и на Великотърновския университет и на филиалите в Монтана на УНСС, на Пловдивския университет и на Техническия университет-Русе.