Очакват ви 300 находки от дълбините на времето

Около 520 разрешителни за разкопки са издадени през 2019 г. и това беше може би най-богатият археологически сезон от години насам, обяви в края на миналата седмица доц. Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН. В Деня на археолога - 14 февруари, в музея бе открита 13-та традиционна годишна изложба на резултатите от изминалия теренен сезон, който е бил доста дълъг - от миналата зима до средата на декември. Сред проучванията е имало и планови, и спасителни, особено по трасетата на строящите се магистрали като "Хемус" и "Струма" и по това на Балкански поток и връзката Стара Загора - Комотини. Над 300 находки от 26 обекта, от различни исторически епохи и от всички райони на България са показани в изложбата, в която участват 17 музея от страната. В нея са включени и постери за проучванията на обекти от ранната Праистория (40 хил. години до Средновековието). Сред експонатите са златни, сребърни и бронзови украшения, изящни керамични антропоморфни фигури и съдове, златен пръстен-печат, сребърни монети, бронзови фигури и пр.

Освен самите находки обаче, много важно е какво те дават за науката, какво научаваме от тях за историята на земите ни, подчерта доц. Попов. Към изложбата е издаден и каталог, от който посетителите ще могат да научат подробности за различните обекти и конкретни находки.

За куратора на експозицията гл. ас. Камен Бояджиев бе трудно да изброи дори основните обекти, които са донесли интересни резултати, някои - изненадали самите археолози. Сред тях са продължаващите проучвания на пещерите Козарника и Бачо Киро, неолитното селище Слатина в столицата, праисторическите селищни могили Юнаците и Козарева могила, къснобронзовият некропол при Балей, гръцката колония Аполония при Созопол, Средновековните градове Велико Търново, Калиакра, Перперикон и др. При задължителното по закон проучване по трасетата на магистралите и на Балкански поток пък впечатляващи резултати са получени при Грамада-Видинско, Владиня-Ловешко, при Стамболийски и Орлово, в Хасковско. Известно твърдение е, че у нас, където копне човек, излизат археологически паметници и че много от тях съчетават наслоенията от няколко исторически епохи. Грамада например обхваща праисторически селища от неолита и бронзовата епоха, римска вила с некропол до нея, средновековно селище и некропол.

Каквото и да се напише в медиите, ако човек не види самата изложба, не може да добие истинска представа за нея. Още в началото на експозицията археолозите обръщат специално внимание върху антропоморфни керамични съдове, каквито не са откривани досега, от праисторическия обект при Стамболийски-Хасковско, който заема 32 дка. (V-т хил. пр. Хр.) - проучени са около 3,5 дка от тях. В някои от многобройните ями тук са открити керамични предмети "с човешки лица". На обекта при с. Орлово в същия регион пък археолозите се натъкнали на уникален керамичен модел на пещ  с битумна украса от т хил. пр. Хр. В една от кръглите ями е разкрит "нетрадиционен" гроб, съдържащ останки от 6 индивида и скелет на заек. 

Изключително интересни керамични съдове и статуетки може да се видят в изложбата от  гробните комплекси при с. Балей в община Брегово (тт хил. пр. Хр.). Сред интересните находки от проучванията на Средновековието се откроява златният пръстен-печат от ХтV в., открит от екипа на доц. Бони Петрунова, сега директор на НИМ, при проучването на гроб в Националния резерват Калиакра, за който ДУМА писа. Той е от известния "калоянов тип", но с изящна украса по халката. Сред най-невероятните находки са останки от... текстил. По принцип такива артефакти почти не се откриват в археологията, защото тъканите не се запазват, минавайки през горнилото на вековете. 

В годините досега археологически проучвания е имало повече в Южна България, сега за пръв път тенденцията се обръща с разкопките в Северна и Северозападна България, смята доц. Христо Попов. Известно е, че където има археолози, иманярите се крият. А където ги няма? Обяснимо е, че в Северна България иманярските набези години наред вече са чудовищни, варварски са унищожени безценни и невъзстановими свидетелства на историята. Искаме да си отвоюваме тези територии от иманярите, заяви доц. Попов. 

Археолозите очакват и тази година сезонът на проучванията да е напрегнат и тежък. За разкопки са предвидени около 2,5 млн. лв. Ще продължат изследванията по трасетата в регионите В. Търново, Плевен, Ловеч и на запад, както и на емблематични обекти отново от огромен исторически диапазон - от праисторията до края на Средновековието.

Изложбата в Националния археологически музей при БАН ще е отворена за посетители до 26 април.