Операция "5Д"

Славчо Кънчев*

Първа част


Гатанка: Кое е по-разтегливо от дъвката?
Отговор: Понятието "демокрация".

Каква е в синтезиран вид идеята за демокрация? Възможността да бъде установена политическа система, членовете на която да смятат себе си за политически равни, като същевременно разполагат с всички правомощия, ресурси и институции, нужни за самоуправлението им. Обективността изисква да признаем изключителната роля, която са изиграли древните гърци около V в. пр.н.е. за трансформирането от идеята и практиката за управление на малцинството към идеята и практиката за управление на мнозинството. В противовес на тогавашните държавни устройства, които били йерархии по форма и деспотии на практика.
В този начален период на демокрация в древна Атина и някои от съюзните й градове-държави тя е съществувала благодарение на своите привърженици. Но днес, 25 века по-късно, демокрацията функционира, е, в съвременния й вариант на понятието, изцяло поради заслугите не на някой друг, а на своите... врагове и критици. Веднага мнозина политолози, запасили се с много битове аргументи, биха възразили възмутено. Че как така - демокрацията в началото на ХХІ в. да е заслуга на нейните противници, а не на своите адепти?! Не е ли това пълен оксиморон - нещо като суха вода или дървено желязо? Доказателството на това, на пръв поглед абсурдно твърдение, ще бъде извършено, както са казвали древните римляни, чрез установяване на противното, тоест, че управленските структури в т. нар. "демократични" държави понастоящем функционират като самообслужващи предимно политическите и олигархическите елити, а не демоса, и, следователно, получават подкрепата на облагодетелстваните от тях социални групи, които фактически са враждебни на демокрацията в класическия й смисъл.
Всъщност каква е

динамиката в демократичния процес

от V в. пр.н.е. досега? От времето, когато локрийците, дорийски народ, живял в крайната южна област на Италия, който бил известен с това, че първи от всички гърци приел писмен кодекс, имали традиция, че всеки, който предлагал пред народното събрание промяна в законите, е трябвало да направи предложението си с примка на шията. В случай на отхвърляне на предложението примката била стягана. Каква е метаморфозата до ситуацията понастоящем, в условията на постмодерността в публичното управление, когато масовото съзнание на хората е наситено с безкрайни серии от образи и символи с незнайни и несигурни референти. И като следствие масмедиите изместват политическия дебат към медийни симулации и медиен спектакъл, където примката около шията, като пречка пред несъстоятелността и логореята, отсъства. Когато политиците са в непрекъсната борба за налагане на определено символно значение, което измества фокуса на публичното управление от реални материални проявления, подлежащи на пряка оценка както по количествени, така и по качествени показатели, преобладаващо към символни проявления. Пътят на промяната беше труден, но ако не славен, то поне изгоден за инициаторите й. Път на фактическа дедемократизация...
Там, в древна Атина, както и в някои други градове-държави, нейни съюзници, демокрацията е била реализирана като

структура на управление

изразяваща пряката воля на демоса. И всички органи на власт в града-република били подчинени на народното събрание (еклесия): съветът на петстотинте (була), съда (хелилея), аеропага, колегията на десетте стратега, архонтите и още редица длъжностни лица, в мнозинството си избрани по жребий. Изборният съвет на петстотинте постепенно изместил на заден план бастиона на родовата аристокрация - аеропага, въпреки че в началото на V в. пр.н.е. той все още представлявал определена сила. Също така бил създаден демократичен съд със съдебни заседатели (хелилея), съставът на който бил попълван чрез жребий измежду всички пълноправни граждани. Членовете на булата били избирани по жребий измежду гражданите, навършили 30 г., по 50 души от всяка от десетте родови фили. Тези 50 души образували т. нар. "притания". Всяка от пританиите изпълнявала функциите на була в продължение на една десета от годината. Задълженията й се състояли в подготовка за разглеждане на проблемите от народното събрание, а също и в решаване на текущите дела в промеждутъците между заседанията на еклесията.
Този същият принцип - на прякото практикуване на властта от демоса бил реализиран и в съдебната сфера. Хелилеята (съд със съдебни заседатели) в древна Атина се занимавал не само с обикновени съдебни дела, но играла и определена законодателна роля. Състояла се от 6 хиляди избрани чрез жребий съдебни заседатели (хелиасти), разделени на 10 палати (дикастерии), средно по 500 души във всяка (100 съдебни заседатели във всяка дикастерия били смятани за резервни). Опасността от подкупване на съдиите била предотвратявана именно чрез многочислеността на съдебните заседатели, освен това подсъдимите не знаели на коя дикастерия ще бъде възложено да разглежда делата им. По време на заседанията хелиасите изслушвали обвинителя, обвиняемия и свидетелите и, когато същността на делото им ставала ясна, пристъпвали, без предварително съвещание помежду си, към произнасяне на присъда. И, което е следствие от факта, че демокрацията е била

пряка, а не представителна

в древна Атина през този период не е имало специални държавни обвинители; всеки от гражданите е имал правото да възбужда и поддържа обвинение, в това число и в случаите, когато то касаело интересите на държавата или запазването на съществуващия правов ред. А и идеята, реализирана понастоящем в законодателствата на редица страни, за правото на всеки гражданин да оспорва валидността на законите, на основание на съответната конституция, произхожда от атинската република през V в. пр.н.е. Своеобразното право за контрол върху законодателната сфера било предоставено на всеки атински гражданин, чрез подаване на "жалба срещу противозаконието". Във фокуса й би могло да бъде което и да е предложение за законодателен акт или приет вече от народното събрание закон или постановление. Ако след разглеждането на жалбата от съд със съдебни заседатели тя била призната за справедлива, то обжалваният от нея закон или постановление били отменяни.
Наистина преди 2500 години в Атина демокрацията съществувала в условията на робовладелска държава. Демосът не включвал цялото население, а свободното пълноправно население от мъжки пол, заемащо средно положение между аристокрацията (евпатридите) и непълноправното население (метеките, тоест чужденците, освободените роби и др.). Още Аристотел, разсъждавайки в своя труд "Политика" (с. 294), относно демократичното управление, пише: "Затова демократичният строй е този, в който върховната власт е в ръцете на свободно родените граждани, олигархически - когато властта принадлежи на богатите ... Една от основите на демокрацията е заемането на длъжностите чрез жребий. За олигархията длъжностите във властта се заемат чрез избори". И отново според Аристотел: "Там, където властта се основава на богатството, имаме работа с олигархията,

където управляват нямащите

- пред нас е демокрация. Признакът, че в един случай имаме работа с малцинството, а в друг - с мнозинство, е случаен признак" ("Политика", с. 1 279).
Ненавършила и едно столетие, с демокрацията в древна Атина е приключено през 404 г. пр.н.е., когато градът-република, загубил 37-годишната война на Спарта, се подчинява на условието в мирния договор "да върне строя на бащите". Отново започва управлението на олигарсите.
Приблизително по същото време Рим преминава от монархична власт към аристократична република, като няма основание да се търси каквато и да е близка връзка с протеклите през V в. пр.н.е. в Гърция процеси за установяване власт на демоса. А по-нататъшното демократизиране на републиката е резултат предимно от настояването на плебеите, отправено от техните водачи, за участие в държавното управление.
И по-късно, произходът на викингския Тинг, юридическо-законодателно събрание на свободните хора, не би могъл да се предполага като пряко влияние на древногръцката демокрация, а като реализация на универсалната идея за равенството на хората, мотивирани от вярата, че са еднакво квалифицирани за участие в управлението. Както и при създаването на Алтинг в Исландия през 930 г., където е била развита квазиконституционна система. Аналогичен е и генезисът на алпийските общности, като на 1 август 1291 г. представители на трите швейцарски кантона Ури, Швиц и Унтервалд, поставят началото на швейцарската държава - Съюза на свободните граждани. Макар и траяла съвсем кратко от 1649 г., след смъртта на крал Чарлз І, до реставрирането на монархията през 1660 г., републиката в Англия е поредната легитимация на идеята за политическото равенство, стъпило върху конституционни принципи за равенство на основните права и свободи.
Идеята на римляните-републиканци, че "Salus populi suprema lex esto", т.е. "Благото на народа нека бъде най-висш закон", пречупена през съответните идеологически призми, следва и своите по-нататъшни опити за реализация. Отвъд Атлантическия океан,

пионерите на Новия свят

още в преамбюла на Декларацията за независимост провъзгласяват принципа за равенство. После егалитарната идея е наложена и от Френската буржоазна революция.
Именно възникналият през ХVІІІ в. демократичен републиканизъм отхвърля изцяло постановката на аристократичните им съидейници, които приели републиканската форма на управление. Но в нея те търсят и се стремят към такава конструкция на държавно управление, която да ограничава ролята на мнозинството, понеже то поражда у тях повече страх, отколкото доверие, за да му бъдат предоставени юздите на управлението. Точно в това е чувствителната разлика между републиканизма и демокрацията в античния й вариант. Републиканската идея в нейната първоначална схема изхожда от обективното обстоятелство, че обществото съвсем няма универсален характер, а "народът" не е сбор от клонирани индивиди, с идентични интереси. Той обикновено се дели на олигархичен компонент, на демократичен или народен компонент, а понякога е налице и един трети - автократичен или монархичен елемент. Своята социална задача аристократичните републиканци виждат именно в създаването на такова политическо устройство, което да балансира интересите на "единия" (автократа), на "няколкото" (олигарсите) и на "мнозинството" в структурата, осигуряваща смесено управление на трите социални компонента: демократичен, олигархичен и монархичен. Дебатите около създаването на конституцията на САЩ отхвърлят тази концепция като напълно несъвместима с демократичната идея и всъщност я трансформират в разделението на трите власти, именно за да бъде избегнато характерното за тиранията съсредоточаване на тези три вида власти в един-единствен център.

(Следва)

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България