28 Март 2024четвъртък23:37 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Съдба

От Пчелин до пчеларството

Жужащи кошери от ученици и от огнени насекоми следват десетилетията от живота на учителката от Ихтиман Надежда Мананска

/ брой: 165

автор:Деси Велева

visibility 185

Пчела като че ли е ключовата дума в нейния живот. Той започва в село Пчелин, развива се в жужащия пчелен кошер от ученици в класните стаи, а днес продължава с отглеждането на медоносни пчели в двора й. Близо 80 години началната учителка Надежда Мананска от Ихтиман подчинява битието си на меда - онзи, който след години "произвеждат" отгледаните от нея малчугани, и другия - истинския, донесен от огнено-оранжевите насекоми. От работата си с първите тя получава духовно удовлетворение, от труда на вторите - физическа наслада. 

Любовта към двете си поприща в живота - към пчеларството и към знанието, Надежда Мананска наследява от баща си, за когото говори с много любов. Волно или неволно, той дава насоки за бъдещото й развитие, започнало в с. Пчелин, което се намира в община Костенец. Неговият образ я следва и днес. С ореола му започва и завършва разговорът ни. 

Бащата на баба Надка - Георги, е свещеник в родното й село и неслучайно е един от най-грамотните, образовани хора заедно с даскала и кмета. "Той имаше разностранни интереси извън духовното си образование, беше роден в София, откъдето е имал възможност да черпи култура. Беше почитан човек в селото, независимо че след 9 септември на призванието и работата му се гледаше по друг начин", спомня си Надка, тогава Бояджиева. Добре помни също, че кметът на селото викал често баща й да му води сметките, но по приятелска линия.

"Голяма личност, много внимателен, широко скроен. Ангажиментите му извън неговата пряка служба бяха по 7-8 едновременно. Истински родолюбец, който обичаше да пътува, да види, да научи, първи имаше радиоапарат на акумулатор, после купи и телевизор, след прокарването на електричество", продължава да изрежда Надежда Мананска.

Неслучайно бащата Георги иска и очаква двете му дъщери също да получат добро образование и полага грижи да са винаги с подготвени уроци в местното училище. Надежда го завършва в седми клас, осми изкарва в Ихтиман, а след като откриват гимназия в по-близкото до Пчелин градче Долна баня, отива да учи там до завършването си.  

Тук обаче идват и първите трудности, свързани с работата на баща й. Първият избор на професия на младото момиче не е учителстването. Тя се насочва към училище за медицински сестри и акушерки. Пътят й към него обаче е препречен от непреодолима бариера. За да учи там, е нужна характеристика, подписана от кмета и партийния секретар. Те обаче отбелязали, че бащата е свещеник и мнението им е момичето да не бъде прието. Надежда обаче не се предава. След година решава да опита в Учителския институт в София, където приемат само с формуляр, попълнен от кандидата, и с подписа на партийния секретар или секретаря на Комсомола. "Аз се обърнах към комсомолския секретар и той беше така добър да ми сложи параф. Така ме приеха за тригодишен полувисш курс на обучение, за да стана начален учител", разказва Надка.

В края на втората година обаче става ясно, че учащите трябва да преминат в задочна форма на обучение и, поради липса на учителски кадри, да се съгласят да бъдат разпределени за работа нейде из страната. Първоначално пратеници от Кърджалийско й предлагат да стане учителка в село Пчелар, като правят аналогия с името на родното й село. "Селото беше голямо и хубаво, населено основно с българи, но работата не стана", казва още учителката. За нейно разочарование, примесено с ужас, накрая е изпратена в далеч по-малкото и забутано село Луличка, Крумовградско. Двайсетгодишната девойка отпътува две седмици преди учебната година със свито сърце, придружена от майка си, към малкото селце, в което почти не се говори български език. "Турско село с 12 махали от по 5-6 къщи, а училището - в бивша джамия. Преградили в нея килийки за учебни стаи. Дадоха ми 16 ученици от трети клас, които поназнайваха български, разбираха го, но трудно говореха", спомня си с трепет учителката. 

Трудностите за младото момиче не са само в класната стая. То живее със своя колежка в малка стая с две легла, печка и етажерки за учебниците им в дома на местни хора, които също не говорят български. "Под стаята ни бяха стопанските животни - миришат и се чуват. Подът от кал, отгоре си постлахме найлон, ама няма спасение", продължава да се връща назад във времето баба Надка. Електричество няма, нито баня, момичетата ходят да се къпят в Крумовград в съботен ден, перат се, където сварят, а си готвят в стаичка на училището, в която спи директорът му. Иначе школският прислужник Сюлейман им кара хляб от града.

Учебната година някак се изтъркулва и с много перипетии, усилия и "връзки", с помощта на своя съселянка Надежда успява да си вземе документите и буквално да избяга в Ихтиман. Там получава назначение в училище "Никола Керезов", в което учат само ромчета. Няма как да избегне съпоставката между двете групи ученици. "Турчетата бяха много дисциплинирани, ходеха редовно на училище, независимо от времето. Трудолюбиви и изпълнителни. Народът беше измъчен, но работлив. Циганчетата не идваха на училище, бяха мръсни, без навици и без желание за работа и учение. Умът им беше по-слаб", обобщава наблюденията и опита си възрастната учителка. Често й се налага да обикаля махалата и да събира подопечните си, за да ги заведе лично в класната стая. Кучета я лаят по ромските кални улици сутрин, налага се да пише буквално всеки урок на парче картон, за да улесни учениците си и да привлече вниманието им, готви се усърдно за често провалени часове. 

Така неусетно минават шест години, изпълнени с постоянни опити да бъде преместена в местната гимназия "Христо Ботев". Всяка година кандидатства за най-голямото училище в града и най-накрая получава назначението. Работата там й носи най-после пълно удовлетворение и тя се впуска презглава в нея. Освен редовните учебни занятия, учителката развива и сериозна извънкласна дейност. Помни множество училищни тържества - за буквите, за Нова година, за майката, за 24 май... Измисля и свое собствено занимание - вечер на баба и дядо. Освен образователна цел, то има и възпитателна - да научи децата на уважение към възрастните. Ако пък в семейството има дрязги между свекърви и снахи, на подобни тържества детето се превръща в спойката, която възстановява нарушеното семейно равновесие. 

Много силни, емоционални моменти за учителката са срещите с нейни ученици след завършване на гимназията. "В края на първи клас ги накарах да напишат съчинение какви искат да станат. Сложихме листата в бутилка и я запазихме до завършването на гимназия. Събрахме се, отворихме я и проведохме ново тържество, за което се подготвих, изисках стария училищен дневник, творби на децата. Много мило тържество, разчувстваха се и те, и аз. Успехите на децата ме топлят", споделя баба Надка. Последният й випуск е през 1997 г., когато е принудена да се пенсионира на 56 години. Трудно преживява раздялата с училището, иска й се да остане поне още година, тъй като е заредена с енергия. 

След това на преден план излиза отново любовта й към пчеларството, с което е израснала. Някои от кошерите, в които в момента жужат пчели, са й връстници. За съжаление, вече са останали едва четири действащи, но ги обгрижва с обич и постоянство. Малко е разочарована, че никой друг от семейството засега не проявява интерес към хобито й, но пък кой знае - може би двегодишната внучка Емануела ще прихване повечко от страстта на баба си.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ