От пусто в празно

"През 2004 г. 3329 непълнолетни и 1349 малолетни са били обект на престъпления, което прави общо 4678 деца". "През 2017 г. пострадалите от престъпления деца са 4106, от които 1811 са под 14-годишна възраст". Това са цитати от две стратегии за детето - за 2008-2018 г. и за 2019-2030 г. Дори стъкмистиката не отчита значими подобрения. И в предишната пише, че рискът от бедност е по-голям при децата с един родител или в многодетни семейства, както и в новата. Признак на институционалното безсилие на управляващите. 

Статистиката: 45% от нашите деца са в риск от бедност, докато в ЕС този процент е близо 26,5. За бедността ни управниците обвиняваха дълго кризата. Днес твърдят, че криза няма и страната ни е в икономически възход. Може... Но децата ни все още отпадат от училище, все още са приоритет на държавата само на книга, а пари за съвременното им животоспасяващо лечение се събират от кампании "Зов за помощ".

За десет години нищо не се е променило. С такова минало трудно може да се очаква, че в следващите десет години нещо ще се промени към по-добро за българските деца. Навярно дори пишещите въпросните стратегии не го вярват. Затова и всяка следваща стратегия е преливане от пусто в празно.