ПАМЕТНО ПОСРЕЩАНЕ

Васил СОТИРОВ

Реших да посрещна тая Нова година по-различно и още не мога да дойда на себе си.

Беше ми писнало да заспивам пред телевизора вкъщи баш на тоя празник и да се будя в полунощ от фойерверки и пуцания. 

Какво ми беше по-различното ли? Ами оставих жената да си гледа по телевизията любимата й "Ирония на съдбата", а аз отидох на ресторант.

Бях подмамен от привлекателна оферта, която гласеше: само срещу 20 лв. куверт в нашия ресторант можете да гледате до насита какво ядат на съседната маса!      

А на съседната маса две наркоманчета с трудно установим пол си бяха поръчали друсан кебап...   

Реших да се поотпусна - празник е все пак и при това веднъж в годината. Повиках сервитьора, за да ми предложи  нещо извън куверта.      

- За Нова година - наклони се към мене той - имаме само специалитетът на заведението.    

- А какъв е специалитетът?  

- Български език алангле!    

Опулих се и попитах:   

- А нещо за пиене?     

- Вземете си водка "Василий" и нема да сбъркате!      

- Хубава ли е?    

- Направо е страшна, ослепителна е! Водка българоубиец!     

- Добре - съгласих се. И тихичко попитах: - А срещу моя куверт само тия на съседната маса ли ще гледам?     

- Е - усмихна се сервитьорът и ми смигна - има и програма...    

Програма наистина имаше - атракцион след атракцион.

Първият беше: рекетьори жонглират с инвентара и персонала. Ама нещо номерът не се получи, щото някакъв люхман извика по джиесема си полицията.     

Вторият атракцион се оказа пенсионер гълта всички. В интерес на истината - мижава работа, нищо оригинално.

Но гвоздеят на програмата си го биваше - рускиня пее "Широка страна моя родная" в прегръдката на питон. 

Дойде и Новата година. Па като почнаха едни наздравици - тоя вдигне наздравица, оня вдигне наздравица, ама всеки я вдигаше с коктейл "Молотов"...

Лелеее, замалко да напълня гащите!       

- Къде е тоалетната? - попитах дискретно сервитьора.     

- До изхода вляво - упъти ме той. - Обаче има една малка подробност.      

- Каква подробност?       

- Нашата тоалетна работи само с материали на клиента!      

- Квото такова - смънках.

А сервитьоът ми се усмихна:   

- Вие побързайте! Побързайте да не изпуснете следващата атракция от програмата.    

- Майната й - махнах с ръка, - ще мина и без нея!       

- Не може, не може - закани ми се с пръст сервитьорът. - Вие лично участвате в нея.      

- Че ква пък е тая атракция?      

- Как каква? Клиент си тръгва по бели гащи!         

Така си и тръгнах в интерес на истината. А отвън вместо заря гледам в небето над мене НЛО!

- Кво се пулиш, бе? - чух зад гърба си. - Не си ли виждал летяща тоалетна чиния?     

И вместо сняг заваля дъжд. Май  горе бяха пуснали по-силно водата...    

Прибрах се вкъщи, а жената вика:     

- Искаш ли да ти разкажа "Ирония на съдбата"? За ония, дето отидоха на баня...      

- Абе - отвърнах аз, - да е весела и чиста!