Първите юнаци след войводите

Димитър Атанасов

Чета без войвода не може. Войводата пък винаги има пръв помощник, заместник. Това е подвойводата. Най-храбър сред юнаците, най-личен сред левентите, най-подготвен... Нему войводата се осланя, него на най-важните места провожда, той, потрябва ли, поема четата. И при толкова песни, легенди, почит и признания за войводите, нито една - за ония, които ги сменят - подвойводите.
И тук като че ли най-силно личи стореното от бунтаря, идеолога, военачалника, държавника Георги Стойков Раковски. Негово дело от всички посоки е Първата българска легия в Белград през 1862 г. и точно от тази Легия са останали и първите писмени документи за някои известни подвойводи.
Всички грижи по създаването, осигуряването, обучението и бъдещето на Легията лягат на Раковски. Като ръководител на създаденото предишната 1861 г. Привремено българско началство и в съответствие с неговия "План за освобождаване на България". Негов пръв помощник по въпросите на Легията е известният дядо Ильо войвода - Ильо Попгеоргиев Марков от Берово, Малашевско. Задачата на Легията е с помощта на Сърбия да се подготвят по-образованите български младежи за бъдещи офицери в армията и ръководители на националноосвободителното движение.
Когато на 5.VII.1862 г. турците започват да обстрелват Белград, Раковски повежда своите революционери на най-опасните места, лично превзема крепостта Калемегдан, а дядо Ильо превзема западната крепост Савакапия. И се запомня като първия подвойвода - на Раковски и в историята.
В Априлското въстание подвойводите са най-много. Кажем ли Ботева чета, веднага следва и името на подвойводата Никола Войновски, известен и като военен командир на четата. Той е роден в Габрово през 1840 г. и получава военно образование в Русия, в Одеското военно училище. Води Ботевите четници във всички решителни сражения при Милин камък и Околчица. Когато Ботев е убит, подвойводата Никола Войновски застава начело на най-голямата група от четници. Пада убит на 15.VI.1876 г. в Троянския балкан под местността Ташкара в горичката Гребенец.
 Георги Измирлиев-Македончето е военен командир и подвойвода на Стефан Стамболов. Роден е в гр. Горна Джумая (дн. Благоевград) на 25.IV.1851 г. Учи в Серес и Цариградския лицей, а след това и във Военното училище в Одеса, Русия. През Априлското въстание е заловен с предателство и обесен в Горна Оряховица на 28.V.1876 г. Неговото име дълги години носи Сержантското военно училище в града. Днес там се издига негов паметник.
Петър Пармаков е друго легендарно име в националноосвободителното ни движение, военен командир и комендант на Попхаритоновата чета в Дряновския манастир. Роден е в с. Градец, Котленско, през 1850 г. Отначало е овчарче в Кюстендженско, сетне учи в Тулча и Цариград. С помощта на руския консул продължава образованието си в Одеса, завършва Военното училище и е назначен на руска военна служба като офицер в гр. Николаев. Връща се в България, за да се включи в Априлското въстание. След последния бой на четата и смъртта на войводата с част от въстаниците се опитва да пробие обсадата, но не успява. Всички са избити.
В книгата си "Моето пътуване по Стара планина" Панайот Хитов пише, че бил главен войвода на чета, а негов подвойвода бил Желю Чернев, роден в Ямбол през 1827 г. Заедно със Стефан Караджа и Хаджи Димитър той води неравен бой с турските потери из Казанлъшко и в Източна Стара планина. Подвойвода на Хитов става през 1867 г. Заедно с Филип Тотю, Панайот Хитов и дядо Ильо Марков през 1876 г. в Сръбско-турската война помагат на сърбите. А в Освободителната война предвожда 300 четници из Котленския балкан в непрекъснати битки с турския аскер.
Най-големият син на голямата българска революционерка Баба Тонка - Георги Обретенов, е военен командир и пръв помощник на Стоил войвода. Роден е в Русе през 1850 г. и завършва Одеското военно училище. През Априлското въстание след бой с турските низами е ранен тежко. За да не падне в ръцете на турците жив, предпочита отровата.
Пръв помощник на Стефан Стамболов, а после и подвойвода на Георги Бенковски в Четвърти революционен въстанически окръг е и Георги Икономов, роден в Сливен през 1846 г. Като че криле му пришиват героичните подвизи на хайдутските чети от Града на стоте войводи. В Русе той е в състава на революционния комитет и насред улицата се справя с известен предател. След разгрома на Априлското въстание успява да стигне до Бяла, но е преследван от турска потеря и при опита да премине Янтра се удавя в мътните й талази на 25-26.V.1876 г.
Иларион Драгостинов, роден през 1850 г. в с. Арбанаси, Търновско, е определен от БРЦК в Букурещ за помощник на Стоил войвода във Втори сливенски революционен окръг. Учи в родното си село и става известен сред революционните дейци около читалище "Зора" в Русе. Като телеграфист на гарата в Русе през 1872 г. предоставя всички тайни на султанското правителство в полза на революционния комитет. Пада убит от турските потери в боевете между Котел и Сливен през 1876 г.
Подвойвода на Новоселската чета на Христо Патрев е роденият в Ловеч през 1847 г. Тодор Стоенчев Кирков. Член е на революционния комитет в Ловеч, емигрира във Влашко, но се връща за въстанието. Участва в люти битки с врага при Ново село и забива червено революционно знаме в Трявна. След разгрома на въстанието успява да се спаси, но по-късно е заловен и обесен в Ловеч на 24.VI.1876 г.
Йонко Карагьозов от Севлиево е пръв помощник на Стефан Пешев и избран за негов подвойвода. Роден през 1851 г. през десетдневната героична Априлска епопея в боевете в Дебневския боаз проявява изключителна храброст. Обесен е в Севлиево на 25.VI.1876 г.
Орчо войвода - Иван Маринов Парпулов от Панагюрище е член на революционния комитет и началник на тайната революционна полиция. Избран е от Бенковски за стотник, по-късно става негов подвойвода. Той освобождава затворените в Копривщица революционери, с които Каблешков напада конака и убива мюдюрина. Участва в сраженията при Панагюрище, Стрелча, Петрич и Еледжик. Със своя войвода Орчо следва Хвърковатата чета, предвождана от Бенковски. След разгрома на въстанието е заловен и подхвърлен на мъчения и изтезания в Търново през 1876 г. Завършва живота си 30-годишен.
Хайдут Велко, роден през 1780 г. в с. Леновци, Зайчарско, е вехта подвойвода в дружината на Станой Главата. Участва в Руско-турската война от 1810-1811 г. като предводител на чета от 1500 души в Авангарда на руските войски. Загива при Неготин на 24.VI.1813 г.
Споменатият по-горе дядо Ильо Марков, подвойвода на Раковски в Първата българска легия, е роден в Берово, Малашевско, през 1805 г. През Освободителната война 1877-1878 г. с чета от 300 души е в Предния отряд на ген. Гурко. Доживял свободата, умира на преклонна възраст през 1898 г.
Подвойводата на капитан Кръстьо -  Иван Кулин, известен още и като Княз Иван Ангелов Кулин участва във въстанието от 1850 г., където войводата е убит и подвойводата предприема сам нападение и обсажда Белоградчик. Дълги години с малки чети тормози турските чифлици в Белоградчишко и Видинско и е опора и надежда на българите. Завършва живота си през 1873 г.
Страшилището за турците, прославеният войвода дядо Цеко Петков също е участник в Първата българска легия и също е подвойвода на Раковски. Роден е в с. Дългошевци, Ломско, и взема участия във всички революционни движения. През 1853-1856 г. участва в Кримската война и се отличава с храбростта си при Севастопол. Присвоено му е офицерско звание "щабскапитан" от Руската армия, получава и Георгиевски кръст. През 1875 г. взема участие и във въстание в Херцеговина, а през следващата, 1876 г., и в Сръбско-турската война. С чета от 400 души се включва в Освободителната война 1877-1878 г. на страната на Русия. Негови са думите при връчването на Самарското знаме на опълченците в Плоещ: "Нека това знаме обходи от край до край България и възвестява свободата!" Казва ги, след като е забил златен пирон в дръжката на знамето и го предоставя на Българското опълчение.