12 800 жалби срещу решения на ТЕЛК за първото полугодие

Близо 9% или 12 800 от решенията на Териториалните лекарски комисии (ТЕЛК) се обжалват, сочи справка на Министерството на здравеопазването. За цялата минала година техният брой е близо 23 500.
"Преди 2 години системата за издаване на ТЕЛК решения беше реформирана. Сега заявленията се разпределят на случаен принцип в различни комисии из цялата страна, а целта е съкращаване на срока за произнасяне. Всички искахме системата да работи по-бързо, но проблемите се появиха почти веднага. С промените пациентите не се явяват лично пред експертната лекарска комисия, а заявленията им се разглеждат по документи", заяви Веска Събева, зам.-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, в тв ефир.
"Лекарите в ТЕЛК-овите комисии едва ли могат да дадат точния процент инвалидност, който трябва да преценяват спрямо документите, които са им представени. Невинаги книжата са разписани така, че да може лекарят, който ги чете, да прецени реалното състояние на човека", коментира тя. Като пациентът не присъства, лекарите трябва да гадаят на кълбо дали наистина има тези увреждания или ги няма. Когато не е написано, то не обективизира неговото състояние, уточни Събева.
По думите й в ТЕЛК имат достъп до досието на пациентите, но често пъти хората не ходят редовно на лекар, на изследвания и на консултации със специалист. По този начин няма как състоянието и здравният им статус да бъдат записани в здравното им досие и да се получи реална представа за заболяванията им", подчерта Събева.
„Подготовката на първоначалната документация е изключително важна. Дава се пожизнен срок за отрязан крак, за отрязана ръка, за слепота и за някакви други неща, които са наистина дефинитивни заболявания, но ако вие не се откажете от другите, които са недефинитивни, няма да получите пожизнен срок в експертното си решение. Защото другите заболявания са обект на проследяване – на влошаване или на подобряване", пояснява Събева.