Вигенин: Силата на Европа е способността ѝ да намалява различията
Евродепутатът призова България да изработи национална позиция – накъде върви и какъв да бъде Европейският съюз
„Истинското предизвикателство пред Европа не е скоростта на интеграцията, а единството на правния ред.“ Това заяви българският евродепутат от Групата на Прогресивния алианс в Eвропарламента Кристиан Вигенин по време на организираната от него публична дискусия: „Европейският съюз на две скорости? Предизвикателствата пред България“. Събитието се реализира по инициатива на ПП АБВ – Алтернатива за Българско Възраждане, част от коалицията „БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“, със съдействието на Фондация „Център за европейски и международни изследвания“ (ЦЕМИ).
В изказването си евродепутатът подчерта, че Европейският съюз никога не е бил просто съюз на интереси, а съюз, основан на правото. „Силата на Европа произтича от факта, че малки и големи държави седят на една маса при едни и същи правила. Не военната мощ, не размерът на икономиката, а правото гарантира равнопоставеност“, изтъкна Вигенин.
Според него опасността пред Европа не е в различната скорост на интеграция, а в риска от фрагментация. „Ако започнем да изграждаме Европа чрез постоянни изключения, временни коалиции и различни стандарти, рискуваме постепенно да подкопаем именно това, което прави Съюза уникален – предвидимостта, правната сигурност и взаимното доверие. Европа може и трябва да бъде гъвкава, но не може да бъде фрагментирана“, заяви той.
Вигенин акцентира и върху социалното измерение на европейския проект. „Европа оцеля през десетилетията и поредицата от кризи, защото гражданите знаят, че принадлежат към нещо повече от пазар. За милиони европейци Европа означава защита на труда, на социалните права, на достойнството на човека“, подчерта евродепутатът. Той предупреди, че днес съществува риск не толкова от институционално разделение, колкото от социално раздалечаване вътре в самия съюз. „Европа не може да бъде силна навън, докато е разделена отвътре. Истинската сила на Европа е способността ѝ да намалява различията, а не да ги институционализира. Социалната кохезия не е разход – тя е стратегическа инвестиция в стабилността на континента.“
По отношение на конкурентоспособността Вигенин отбеляза, че тя постепенно се превръща в новата стратегическа посока на ЕС. „Европейският отговор не може да бъде Европа, която се развива само за част от своите членки. Истинската конкурентоспособност на съюза произтича от неговия мащаб, от функциониращия единен пазар, от свързаните икономики и от инвестиции, които достигат до всички региони“, отбеляза той. „В свят на континентални икономики нито една европейска държава не може постоянно да бъде глобален играч. Европейската сила идва именно от способността ни да действаме заедно“, допълни Вигенин.
В геополитически план евродепутатът подчерта, че икономиката, сигурността и външната политика вече са неразделни. „Европейският съюз все по-често е призован да действа като геополитически фактор. Но Европа може да бъде такъв фактор, само ако запази вътрешната си кохезия. Единството не е слабост на Европа, а нейният стратегически ресурс. Колкото по-несигурен става светът, толкова по-важно става европейското единство“, посочи той.
В заключение евродепутатът отбеляза, че Европа отново е на кръстопът. „Изборът не е между бавна и бърза Европа, изборът е между Европа, която се фрагментира под натиска на глобалните промени и Европа, която превръща единството си в стратегическо предимство. Ако днес конкурентоспособността е новата посока, то единството трябва да остане неговият компас“, заяви Вигенин.
Той призова различните поколения и политически сили в България да работят заедно за изработването на ясна национална позиция относно бъдещето на Европейския съюз. „Дошло е времето да се опитаме заедно да изработим национална позиция по тези важни въпроси – накъде върви и какъв да бъде Европейският съюз“, заключи Кристиан Вигенин.
В дискусията участниците поставиха въпроси за външната политика, за ролята на България в процесите на вземане на решения и за необходимостта страната ни да формулира ясна и активна позиция по конкретните инициативи, а не да бъде само наблюдател. Сред тях бяха председателят на БСП Крум Зарков; Пламена Заячка от АБВ; председателят на АБВ Румен Петков; евродепутатът Цветелина Пенкова; председателят на Младежкото обединение в БСП и депутат Габриел Вълков; доц. Наталия Киселова, председател на парламентарната група „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА”; доц. д-р Христо Христев, ръководител катедра „Международно право и международни отношения“ в СУ „Св. Климент Охридски“; доц. д-р Светла Бонева, ръководител факултет „Международна икономика и политика“ в УНСС; Георги Пирински, председател на фондация „Солидарно общество“; Любомир Кючуков, директор на фондация „Институт за икономика и международни отношения“ (ИИМО); Милена Ангелова - главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и член на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК); проф. Александър Томов – председател на партия „Българска социалдемокрация-Евролевица“ - част от коалицията „БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ ; политикът и експерт Зинаида Златанова; ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. Миглена Темелкова; бившият зам.-министър на труда и социалната политика Иван Кръстев; социологът Първан Симеонов; политикът и дипломат д-р Меглена Плугчиева.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
