Кристин Лагард напуска предсрочно ЕЦБ

Кристин Лагард се очаква да напусне Европейската централна банка (ЕЦБ) преди изтичането на осемгодишния й мандат като президент. Информацията е на "Файненшъл таймс", който цитира свой източник, запознат с намеренията на най-високопоставения централен банкер в Европа.
Лагард, която пое ръководството на базираната във Франкфурт ЕЦБ през ноември 2019 г., след като преди това оглавяваше МВФ, иска да се оттегли преди френските президентски избори през април следващата година. Все още не е ясно кога точно ще се случи нейното напускане.
Според източника на ФТ, Кристин Лагард желае да даде възможност на оттеглящия се френски президент Еманюел Макрон и на германския канцлер Фридрих Мерц да намерят нов ръководител на една от най-важните институции в ЕС.
"Лагард е изцяло фокусирана върху своята мисия и не е взела никакво решение относно края на мандата си", заявиха от ЕЦБ при запитване от "Файненшъл таймс".
Интервюирани от FT европейски икономисти през декември посочват бившия управител на Испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос и нидерландския му колега Клаас Кнот като фаворити за следващ президент на централната банка на еврозоната. Членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел също заяви, че проявява интерес към поста, а източници, запознати с позицията на президента на Бундесбанк Йоахим Нагел, казват, че и той има амбиции за ролята.
Източници на FT, информирани за дискусиите в Париж, са казали, че Макрон - който няма право на трети мандат като президент на Франция - от месеци иска да има думата при избора на нов председател на ЕЦБ.
Решението на Лагард следва хода на управителя на Френската централна банка Франсоа Вилероа дьо Гало, който този месец обяви, че ще се оттегли през юни - 18 месеца преди края на мандата си. Макар Вилероа дьо Гало да заяви, че напуска, за да оглави благотворителна организация, критици твърдят, че Макрон е разчистил пътя, за да може да направи новото назначение.
Мандатът на Лагард начело на ЕЦБ беше белязан от поредица от кризи, включително пандемията от КОВИД-19, пълномащабната инвазия на Русия в Украйна и търговски конфликт със САЩ. По време на нейното управление инфлацията в еврозоната се повиши до близо 11% в края на 2022 г., след като цените на енергията скочиха вследствие на руската атака срещу съседната държава, а глобалните вериги на доставки бяха затруднени от пандемията. ЕЦБ повиши лихвените проценти от минус 0,5% до 4% за малко повече от година. От средата на 2024 г. централната банка понижи цената на заемите до 2%, след като инфлацията се върна към средносрочната цел на ЕЦБ от 2%.
Назначаването на Лагард за президент на ЕЦБ стана факт, след като Макрон и тогавашният германски канцлер Ангела Меркел постигнаха изненадващо споразумение през 2019 г.