Общественото напрежение в България спада, но остава в рискова зона

Индексът на общественото напрежение се понижава до 6,22 пункта, но остава в зоната на по-трудно контролируемите рискове, показва анализ на Центъра за анализ и кризисни комуникации и "Мяра". За сравнение, в началото на годината стойността му е била 6,76, а непосредствено преди изборите – 6,88 пункта.
Според експертите спадът е очакван след период на големи политически промени. Той показва известно успокояване на обществената среда, но нивото на напрежение продължава да бъде високо заради натрупани проблеми и сериозните очаквания към новото управление.
"Понижението показва известно успокояване на обществената среда, но индексът продължава да бъде висок. Очакванията към новото правителство са значителни, а притесненията, свързани с инфлацията, корупцията, цените и пътните инциденти, остават сериозни", коментират председателят на Центъра за анализ и кризисни комуникации Александър Христов и директорът на "Мяра" Първан Симеонов.
Според данните над 68% от гражданите смятат, че правителството на Гюров се е справило добре с изборите, а позитивното отношение към основните институции се е повишило след изборния резултат. Това е един от основните фактори за намаляването на напрежението в политическата и икономическата среда.
Въпреки това обществото остава силно чувствително към теми като инфлацията, цените и корупцията. Очакванията към новото правителство са високи, като гражданите очакват бързи решения, въпреки че кабинетът е съставен сравнително наскоро.
Допълнителен фактор за напрежение през последния период са увеличаващият се брой тежки пътни инциденти и жертвите на пътя. Нетърпимостта към този проблем нараства значително и вече е сред водещите обществени тревоги.
По отношение на икономическите нагласи се отчита известно подобрение – хората са по-оптимистични за развитието на икономиката и личните си финанси, което е типично след политическа промяна. Въпреки това тревогата за покупателната способност и цените остава висока.
Анализът отчита и сериозен спад на негативните публикации в медиите спрямо позитивните, което също е свързано с промяната в обществената и политическата ситуация. В социалните мрежи обаче негативните нагласи остават силно изразени, което показва, че успокояването на обществото се случва постепенно.
Намаляват и протестната активност и броят на участниците в демонстрации. Не се наблюдава значителна ескалация или масово разпространение на призиви за протести в социалните мрежи.
Според анализаторите следващите месеци ще бъдат ключови – те ще покажат дали спадът на напрежението е временен ефект след изборите или ще се превърне в устойчива тенденция.