30 Май 2026събота22:45 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Акценти

Препъни камъни пред новата власт

Ако някой си въобразява, че разгромната победа на Радев е унищожила олигархията, много се лъже

/ брой: 73

visibility 12359

Богомил Бонев

Ако някой си въобразява, че разгромната победа на Радев е унищожила олигархията, много се лъже. Олигарсите само са се снишили и се прегрупират. Законодателните инициативи, в които ПП-ДБ взе дейно участие, на практика бетонират основните бункери на загубилите катастрофално изборите Борисов и Пеевски.
ПП-ДБ ще са по неволя необходим партньор за смяната на ВСС и главния прокурор. Тук ще дойде първият препъни камък. ПП-ДБ може да са малки и жалки като електорално представяне, но са с огромен апетит към властта, с която да злоупотребяват. Те ще направят всичко възможно да не се избере ВСС и главен прокурор, ако не са техни. Олигарсите само ще се подсмиват на предстоящата баталия и безсилието на победителите да озаптят лакомата и склонна към злоупотреба с власт петроханска дружинка.
Същото ще стане и с промяната на Конституцията. Там по-скоро Възраждане ще са склонни към отстъпки и положителни компромиси, отколкото гномове и друга евроатлантическа фауна. Става дума за варианта със 180 гласа, който позволява бърза промяна на основния закон.
Всяка пробългарска проява на Радев в международен план ще бъде използвана от ПП-ДБ и олигарсите за атака и подкопаване на победителите пред слабоумните в Брюксел. Инспирирани от България публикации в чуждестранните медии, които и без това с предубеждение посрещат резултата от изборите, ще са постоянно атакуващ арсенал.
Единственото, което може да разсече очертаващия се гордиев възел, е решително пренебрежение на законите на олигархията, силово разпускане на ВСС и арест на главния прокурор. Победителите не ги съдят. Но това няма как да стане и Радев никога не би допуснал да го обвиняват в склонност към военен щурм. И, щом като това е невъзможно, въпреки че би било приветствано от абсолютното мнозинство от народа, не остава нищо друго освен намирането на начин за укротяване на необходимия партньор - ПП-ДБ. С всички възможни средства. В момента те пазят олигархията и несъзнателно ще продължат да изпълняват тази роля. Не само защото са тъпи. А защото по своята природа като агенти на ДС и наследници на комунистическата върхушка се чувстват по-комфортно в скута на евроатлантическата (на думи) олигархия, отколкото като съзидатели в едно честно пробългарско управление.


Някои размисли, без особени страсти 

Чавдар Найденов

Някои размисли, без особени страсти... Досега самостоятелно мнозинство е печелено 3 пъти: 90-та (БСП), 94-та (БСП) и 1997 (ОДС). В първите два случая имаше изключително остра атака отвън, от изгубилите, а след година-две и в трите случая се появи вътрешно разцепление. Лидерът не беше особено наясно накъде води и затова трудно усмиряваше или успокояваше вътрешната опозиция. В резултат той бе зает главно с това да спасява единството на коалицията, партията, парламентарната група и пр. 
Добавянето на коалиционен партньор, дори при самостоятелно мнозинство, е валериан за вътрешните клики, напомня им, че не те държат златния ключ към управлението. 
Това, което досега никой не е успял, е да избегне да стане слуга на много господари. Има прекалено много "лобита", влиятелни групи и отделни личности, има и безцеремонни посланици. Тъй като те остават приблизително същите в течение на много мандати, то равнодействащата сила между много вектори се повтаря от управление на управление и се слива със сивия поток на статуквото.
 Единственият начин да се избегне това е да се изгради движение в подкрепа на управлението, което постоянно напомня за себе си и се активизира по време на политически борби по една или друга стъпка или закон. (Синята субкултура е донякъде пример за такава общност, но не се знае кой дърпа нейните конци през дадена седмица и защо). Лидерът трябва да може да покаже, че има и свое лоби, което не зависи от парични интереси и чужди сили, а именно, народът. Само това донякъде държи в шах всевъзможните олигарси и олигарсЕта. 
Досега обаче у нас вождовете живееха с илюзията, че институционалните им пълномощия са достатъчни, за да говорят наравно и даже да налагат волята си над лобита, които знаят две и двеста. 
Само Борисов в по-ранните си години показваше, ако не движение, то поне комуникация с широките слоеве. Но като се дава този пример, трябва да се има предвид, че популярност не означава непременно популизъм, т.е. говорене на всичко, което на аудиторията й е приятно да слуша. 
Така че има какво да се наблюдава.


И аз за изборите

Зорница Илиева

Бога ми, тези на Запад от нас навсякъде виждат само Русия и Путин. Толкова ги е страх за тяхното им бъдеще, че всичко свързват с устойчивостта и единството в ЕС. Щото Путин, ей сега, ще ги нападне и ще влезе на кон най-малко в Париж. След Берлин, разбира се. Май по навик. 
Тези дни пък всички в хор - Ройтерс, Монд, Гардиън и останалите в редичката пишат, че проруският Радев победил с неочаквано висок резултат в нашите избори, а това не било нищо друго освен "троянски кон" на руснаците в Брюксел. Няма отчаяние и умора сред редовите българи, няма мизерия, която стиска гушите и руши вярата в способността на държавата да се справя с проблемите на народа, няма недоверие и разочарование от купуване на избори и от институции, които са пълни с люде, действащи само за джоба си, няма омръзнали избраници, които не знаят какво означава "първите 7 години", няма пустото евро, което не се знае в чий интерес го наложиха, но има лица за влияния, които открито прокарват само чужди интереси и осигуряват собственото си бъдеще. Извън страната, естествено. 
Това Брюксел не го интересува. Не го интересува какво сме имали преди и какво сме загубили през т.нар. преход. А българите точно затова направиха този избор. С надежда нещо да се промени и някой да се поинтересува от тях. Да не превръща София в България, да престане да обезлюдява села и паланки, да не срива съзнателно здравеопазването в името на частни интереси и още повече пари, да не пренаписва  историята ни, най-после да построи магистрали и читави жп линии с модерни влакове. Да престане да приватизира (не че нещо е останало!), защото е известно, че ролята на частния капитал трябва да се ограничава, когато той противоречи на стратегическите цели и интереси на държавата. 
За Брюксел е важно България да не повлече крак за процеси, които следват, когато системата е износена. Това не е противопоставяне Изток/Запад, както писаха за нашите избори, а и не е бъдеще несигурно поради колебание на демокрацията. Ние гласувахме за справедливост, цени, доходи, нормалност, сигурност и спокойствие, а не за геополитиката им и за тяхната русофобия. Не сме Унгария, нито Полша, нито Балтиките, нито Украйна. Рамкират ни по техен калъп, а ние си искаме волеизявлението. Не ни разбират, не ни познават, но ни коментират. За ден, и то при избор, който не им е ясен. Просто ни оставете на мира. Можем и сами да се оправим, ако не ни висите над главите. Все пак сме на 1400 години. Честито на успешните. А вие мислете.

*Коментарите са взети от Фейсбук страниците на авторите, заглавията са на редакцията

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ