Срещата на върха на БРИКС в Ню Делхи: Наистина ли организацията изпревари Г-7?

Харалд НОЙБЕР,
"Берлинер Цайтунг"

Страните от БРИКС съставляват почти половината от световното население. Тези впечатляващи числа обаче крият вътрешни разделения. Ще отбележи ли Срещата на върха в Ню Делхи повратна точка?
По паритета на покупателната способност страните от БРИКС представляват приблизително 40% от световната икономика, докато Г-7, според оценките на Международния валутен фонд от 2026 г., представлява приблизително 28%. Разширената група представлява почти половината от човечеството: 49,5% от населението на планетата. Тя също така представлява приблизително една четвърт от световната търговия.
Следователно основният въпрос в навечерието на 18-ата Среща на върха вече не е дали балансът на силите се е променил. Въпросът е ще отбележи ли срещата в Ню Делхи още един важен етап по пътя към нов световен ред или събитието ще се ограничи до зрелищна групова снимка на лидерите на организация, която все още не е способна да трансформира собствения си мащаб в устойчива структура?
Струва си да започнем с числата, тъй като самите те са се превърнали в политически инструмент в тези дебати. Твърдението, че „БРИКС е изпреварила Г-7“, е вярно само при едно конкретно условие: когато се сравнява брутният вътрешен продукт, използвайки паритета на покупателната способност.

Глобална икономика: Как се промени балансът на силите?

Според широко разпространени изчисления, базирани на данни на МВФ, първоначалните пет страни от БРИКС са надминали Г-7 по отношение на дела си в световния БВП, изчислен по паритет на покупателната способност, през 2018 г. Ако преизчислим статистиката от предишни години, за да отчетем сегашното разширено членство, този етап е достигнат около 2015 г. В руската политическа реторика често се цитира 2020 г.
Три дати и три метода на изчисление. Всеки, който ги цитира без обяснение, вече се занимава с политика.
При изчисляване на номиналния БВП по пазарни валутни курсове картината изглежда различна. МВФ оценява световната икономика през 2026 г. на приблизително 126,3 трилиона долара, от които приблизително 55,3 трилиона долара се падат на Г-7. По паритет на покупателната способност цифрата е 62,3 трилиона долара.

Кой печели и кой губи: изчисления на американски изследовател

Стюарт Патрик от американския мозъчен тръст „Фондация Карнеги за международен мир“ възприема по-широка перспектива. Според неговите данни от 2000 г. насам делът на Г-7 в световния БВП, измерен по паритет на покупателната способност, е спаднал от 43% на 30%, докато делът на първоначалните пет страни от БРИКС е нараснал от малко над 21% до почти 35%.
При изчисляване на номиналния БВП Г-7 все още запазва водещата си позиция: 43% спрямо 27,7%. Разликата намалява, но остава значителна.
Разликата между тези показатели не е просто въпрос на статистика. Паритетът на покупателната способност измерва колко стоки и услуги могат да бъдат произведени и закупени на вътрешния пазар. Номиналният БВП отразява способността на дадена държава и нейните компании да придобиват активи на световните пазари, да привличат финансиране, да вземат заеми и да натрупват валутни резерви.
Тук се запазва предимството на Запада: капиталовите пазари, водещите световни валути и технологичната и финансова инфраструктура. Следователно приравняването на укрепването на БРИКС с отслабването на Запада означава объркване на мащаба на производството със способността за управление на икономическите ресурси.

Промените в световната търговия вече са забележими

Би било грешка обаче да се подценяват промените, които се случват. Те са особено очевидни в търговията.
Според Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) търговията между страните от БРИКС се е увеличила от 84 милиарда долара през 2003 г. до приблизително 1,17 трилиона долара през 2024 г. - почти 14-кратно увеличение.
За същия период износът на стоки на групата се е увеличил от малко под 1 трилион долара до приблизително 6 трилиона долара, а делът им в световната търговия се е удвоил - от приблизително 12% на 24%.
Въпреки това, друг важен показател: търговията между самите членове на БРИКС все още представлява само около 5% от световната търговия. Мащабът на групата е огромен, но степента на икономическа взаимосвързаност между нейните членове остава ограничена.

Всички пътища водят към Пекин

Икономистът Манодж Пант, бивш вицеканцлер на Индийския институт за външна търговия, го казва просто: „Китай е в центъра на световната търговия.“
Значителна част от т.нар. търговия в рамките на БРИКС всъщност е търговия с Китай. Тя е вградена в глобалните производствени вериги, от които Китай е ключов център.
Данните на UNCTAD потвърждават тази картина. Китай е най-големият износител и вносител в рамките на групата, а седемте й членове снабдяват своите партньори предимно със суровини и други първични стоки.
Това все още не е пълноценна икономическа интеграция, а по-скоро система, в която един основен център е свързан с много отделни участници.

В рамките на БРИКС: малко институционални връзки

Манодж Пант уместно посочва липсата на дълбочина на взаимодействието: „Има малко институционални връзки между малките и средните промишлени предприятия в страните от БРИКС.“
Без връзки между предприятия, финансови институции и вериги за доставки в сектора на МСП, търговията остава съвкупност от отделни транзакции, а не устойчива система. Следователно въпросът не е толкова в мащаба на БРИКС, колкото в способността на нейните членове да създават силни икономически връзки помежду си.
Отговорът до голяма степен зависи от областите, които Ню Делхи съзнателно приоритизира. На 16-ата среща на министрите на търговията на БРИКС в Джайпур Индия защити многостранната търговска система, чиято централна роля е Световната търговска организация. Ню Делхи също така призова за укрепване на устойчивостта на веригите за създаване на стойност, разширяване на участието на малки и средни предприятия в международната търговия и развитие на търговското финансиране и цифровите услуги. Освен това Индия насърчава „Стратегията за икономическо партньорство на БРИКС 2030“.

Позициите в сектора на услугите са особено силни

На пръв поглед всичко това може да не изглежда особено впечатляващо, но именно затова заслужава сериозно внимание. Световната търговия с цифрови услуги надхвърля 4,5 трилиона долара, което представлява 54,2% от цялата световна търговия с услуги.
Именно тук потенциалът за икономическа допълняемост е особено очевиден: индустриалната база и цифровата инфраструктура на Китай, износът на информационни технологии и други услуги от Индия, нарастващата трансгранична електронна търговия на Бразилия, новият енергиен капацитет на Китай, търсенето на възобновяема енергия от Южна Африка и пазарът на слънчева енергия и инфраструктура в Индия.

В сектора на валутния обмен резултатите все още са скромни

Във валутната сфера постиженията са далеч по-скромни, отколкото може да се предположи от реакцията на Вашингтон. Казанската декларация от 2024 г. говори за развитие на мрежи от кореспондентски банки, доброволни разплащания в национални валути и инициатива за трансгранични плащания. Всички тези мерки обаче не бяха обвързващи.
На 10 септември 2026 г. финансовите министри и управителите на централните банки отново се споразумяха да развият съвместимостта на платежните системи, разплащанията в национални валути и финансирането на развитието, както и да се стремят към по-голямо представителство в международните финансови институции.

Все още няма единна валута на БРИКС

Дори през 2026 г. БРИКС няма обща валута. Новата банка за развитие, създадена през 2014 г., деноминира 43,5% от новоодобреното си финансиране във валутите на страните членки през 2024 г.
В сравнение със Световната банка и МВФ обаче, мащабът й остава малък. Както отбелязва Стюарт Патрик, през последните десет години Новата банка за развитие всъщност е предоставила само една трета от сумата, която само Световната банка се е ангажирала да разпредели в световен мащаб през 2021 г.
Журналистът Р. Н. Бхаскар обаче смята, че ефектът вече е забележим: „Все повече държави са склонни да извършват транзакции във валути, различни от долара.“
По-смелото му твърдение, че БРИКС е направила американските санкции неефективни, обаче остава недостатъчно обосновано и изглежда твърде пресилено.

Как политическите различия отслабват БРИКС?

Политическият компонент на групата остава и именно това е основната й слабост. Майската среща на външните министри в Ню Делхи приключи без съвместна декларация. Публикувано беше само изявление от индийското президентство.
За среща на върха, предназначена да демонстрира единство, това е тревожен знак. Основните области на разногласия са добре известни. Индия и Китай остават стратегически съперници: те споделят нерешен граничен спор и двете страни се стремят към водеща роля в Глобалния юг.
В същото време Индия е член на Четиристранния диалог за сигурност (QSID) заедно със Съединените щати, Япония и Австралия. През януари 2026 г. Ню Делхи също така завърши преговорите по споразумение за свободна търговия с Европейския съюз. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен го нарече „сделката на всички сделки“.
Иран и държавите от Персийския залив преследват различни интереси в областта на сигурността. Съществуват и различия по отношение на реформата на Съвета за сигурност на ООН, необходимост, призната от всички членове на БРИКС. Китай и Русия обаче не подкрепят постоянното членство, търсено от Индия, Бразилия и Южна Африка.

БРИКС: Саудитска Арабия вече член на групата ли е или не?

Статутът на Саудитска Арабия остава неясен. Индийското председателство включва кралството като член на БРИКС, докато изявления на правителството на Саудитска Арабия съвсем наскоро, през м. май 2026 г., споменаваха страната като поканена държава.
И така - какво представлява Срещата на върха: крайъгълен камък в ново партньорство или политическа демонстрация на сила? Отговорът се крие някъде по средата. И е съвсем ясен: срещата в Ню Делхи не бележи повратна точка, а по-скоро консолидиране на вече протичащите промени.
БРИКС не е заменила глобалния ред, оформен предимно от Запада, но го е направила по-малко западен.

БРИКС няма единна военна сила

БРИКС не е военен съюз, наднационална асоциация или единен вътрешен пазар. Решенията се вземат с консенсус, а сътрудничеството е доброволно. Това е едновременно силата и слабостта на групата: тя не принуждава своите членове.
Политологът Титипол Факдиванич поставя по-широк въпрос: може ли Индия да превърне БРИКС в мост между Глобалния Юг и Глобалния Север, а не в лагер, противопоставен на Запада?
Икономическите връзки са в полза на първата. Въпреки резкия спад, търговията между САЩ и Китай през 2025 г. все още е била приблизително 415 милиарда долара. Според доклада на Европейския парламент за 2024 г. страните от БРИКС+ колективно представляват най-големия търговски партньор на Европейския съюз по отношение на стоки.
Тази ситуация може да се промени, ако бъдат изпълнени няколко ясни условия. Доброволното парично сътрудничество трябва да се развие в надеждна платежна инфраструктура, Новата банка за развитие трябва да увеличи капиталовата си база и не само обемът на търговията, но и взаимните инвестиции трябва да нарастват между държавите членки. Западът, от своя страна, трябва да приема сериозно исканията за реформи и да не ги възприема като заплаха.
Стюарт Патрик цитира философа Грамши в това отношение: „Старият свят умира, а новият свят се бори да се роди.“
Втората част на този цитат се цитира много по-рядко: „Сега е времето на чудовищата.“

Статията е публикувана в навечерието на Срещата на върха на БРИКС в Индия