28 Март 2024четвъртък18:10 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Пътешествия

Петра - приказен град, издълбан в скалите

В него са живеели до 30 000 набатейци, чийто възход от библейските времена е свързан с Пътя на коприната

/ брой: 225

автор:Елиана Иванова

visibility 1869

Моята арабска приказка бе написана през ноември 2018 г., когато за първи път посетих Близкия изток. Авиокомпания "Райън еър" обяви директни полети от София до Акаба и получих най-невероятния подарък за рожден ден - самолетен билет до Йордания. От една страна, бях безкрайно развълнувана - античната история, археологията и източната митология са моя страст още от детството и мисълта да попадна в сюжета на "Приказки от 1001 нощ" предизвика приключенския ми дух. От друга страна, обаче, събитията в съседна Сирия и силното все още присъствие на "Ислямска държава" за момент ме накараха да се замисля дали е добра идея да пътуваме в този район. Авантюристичното в мен впоследствие надделя. Дългоочакваният момент най-накрая настъпи. Още няколко мига и самолетът ще кацне.

"Добре дошли в Акаба" - приветстват надписите на летището. Когато с половинката ми пристигнахме, вече бе тъмно навън. Времето е топло, а въздухът е изпълнен с лека влажност и мирис на море. В мрака на вечерта блестят множество светлинки в далечината - свидетелство за кипящ живот. Веднага, щом ни съзерцава, леко пълничък и дружелюбен арабин се приближава към нас и ни пита дали искаме такси. Единственият транспорт от летище Акаба до град Акаба е такси. Качихме се в колата и показахме на шофьора снимка на хотела, до който трябваше да стигнем. Той потвърди, че знае къде се намира. Още щом се качихме в автомобила, таксиджията ни попита: "Откъде сте?" и след като получи отговора си, каза с усмивка: "Добре дошли!" 

Този сценарий се повтори навсякъде, където отидехме. След около 20 минути пристигнахме в хотела и шофьорът пренесе багажа ни вътре. Никъде отвън не пишеше името на хотела и ние бяхме малко озадачени дали това е същият хотел, който бяхме резервирали онлайн. След като се настанихме, съмнението се поразсея и излязохме на разходка. 500 метра по-надолу случайно забелязах от лявата страна на улицата хотел с интересна фасада и се загледах в името. Небрежно отбелязах: "Я, виж, този хотел има същото име като онзи, който резервирахме онлайн. Много странно." При което установихме, че таксито ни е закарало в друг хотел. Спогледахме се с приятеля ми и се разсмяхме. 

На следващия ден станахме рано, защото трябваше да стигнем до Петра. Събудихме се от призива на имама за сутрешната молитва. Излязохме на балкона, за да се насладим на гледката, която ни остави без дъх. Слънцето обливаше пробуждащия се град, наоколо се очертаваха контурите на златисто-кафеникавите планини, водите на Червено море хвърляха своя заслепителен блясък, а израелският бряг срамежливо се подаваше в далечината. По пътя ни към автогарата бяхме съпроводени от клаксони на таксита. В арабските държави това е подканващ сигнал, че таксито е свободно и шофьорът с удоволствие ще те откара до желаната дестинация. Предварително се бяхме подготвили, че тук няма график и автобусът потегля, когато реши, най-често щом се е напълнил. Не след дълго потеглихме и докато пътуваме, се любувахме на гледката отвън. Гладките голи склонове на планините и хълмовете се извисяват от двете страни на пътя като изсъхнали заспали гиганти, потънали в забрава в пясъците на времето. Растителност почти не се вижда, тук-там притичва някоя камила. Наблюдавайки пейзажа отвън, преливащите се нюанси на жълто, червено и кафяво, илюзията за безкрайност, която внушава цялата композиция, разбирам защо древните хора са считали земята за богоизбрана и свещена. 

Най-после сме в Петра. Пред входа на комплекса се тълпят стотици посетители, очаквайки да съзрат каменното чудо на човешкото въображение и мишци. Точно кога е бил построен градът не може да се каже с точност, но със сигурност подемът на Петра се свързва с обявяването й за столица на Империята на набатеите през I век пр. Хр. Просперитетът на града се дължи на стратегическото му местоположение на Пътя на коприната. Набатейските търговци изградили град в скалите, чиито жители наброявали 20-30 хиляди. Арабското племе набатеи съществува през предислямския период, а много от запазените до днес статуи и скулптури изобразяват техните богове и богини. Набатеите били майстори на камъка, те изсичали в скалите своите сгради и гробници, както и цяла водоснабдителна система, осигуряваща запаси от вода през цялата година.   

Петра се намира в областта Уади Муса, което в превод от арабски означава "Долината на Мойсей". Още с прекрачването на прага на древното поселище към нас се приближават местни бедуини и предлагат да ни качат на магаре, кон и двуколка, за да се понесем стремглаво към прохода Ел Сик. Питат ни: "Приятели, знаете ли кой е Индиана Джоунс? Искате ли да преминете по пътя на Индиана Джоунс?" Вървим по прашния път, заобиколени от шума на потропващите копита на коне и магарета и от веселата глъчка на потока от хора - пъстро разнообразие от езици, облекло, раси и религии. Те са там, събрани заедно, за да се удивляват от човешкия гений и природната сила.

Намираме се в началото на прохода Сик. Той води до вътрешността на града, дълъг е 1,2 километра, на широчина варира между 3 и 12 метра, а височината на скалите от двете му страни достига на места до 80 метра. Скалите са в забележителни розово-пурпурни-кафеникави нюанси. В съчетание със слънчевата светлина и играта на светлосенки се създава илюзията за фантастичност на мястото. По скалите се вижда откъде са минавали напоителните канали и резервоари. По стените се забелязват изображения на древни божества, ловни сцени и картини от всекидневието на набатеите.

Никога няма да забравя момента, когато наближавахме края на прохода и пред нас започна бавно да се разкрива най-забележителният архитектурен шедьовър в Петра - Ал-Казнех, по-известен като "Хазната на фараона". Сърцето ми спря, щом съзрях този продукт на човешкото творчество. Ал-Казнех е висока почти 40 метра и е декорирана с коринтски капители, фризове и фигури. Легендата твърди, че емблематичната постройка най-вероятно е била трезор на съкровището на фараона Рамзес III, скрито в урна на върха на фасадата. Още по-удивителен факт за Ал-Казнех е, че той не е строен, а е дълбан в скалите. Установено е, че композицията е сечена отгоре надолу. Археологически разкрития през 2003 г. установяват, че дворецът всъщност е мавзолей. 

На тръгване от комплекса решихме да си купим традиционната кефия - бяла кърпа, която се среща в две разновидности - с червено каре за йорданските араби и с черно - за палестинците. Търговецът в малкото магазинче знаеше няколко думи на португалски, които размени с моя приятел. Две от тях бяха Кристиано Роналдо. Очарователен народ!

На следващия ден пристигнахме в Петра рано сутринта, когато пълчищата туристи все още не бяха атакували древните скали. Бяхме решили, че ще обходим целия комплекс, за което начинание е необходима и добра физическа подготовка. Докато изкачвахме скалите и влачехме нозе в пустинния пясък, забелязвахме малки каменни обелиски на места. В пустинята това са важни пътеводни знаци, които, освен посока, могат да обозначават къде има вода, животни, опасност. По пътя срещахме бедуини, които мързеливо се излежаваха в своите палатки и предлагаха чай на минувачите. На връщане вече бяхме щастливи, че успяхме да покорим всички важни и по-маловажни сгради в Петра. 

Днес каменните жилища на Петра са дом на бедуините. Те са приготвили своите сергии между скалите и предлагат на посетителите разнообразни стоки. Решихме да се спрем пред една и да разгледаме. Продаваше малко момиченце, което говореше добър английски. Докато ние разглеждахме изложеното, то разглеждаше нас. Накрая ме погледна и каза: "Много ми харесва часовникът ти. Искам го. Трябва ми за училище, да не закъснявам." Засмях се и обясних, че ми е подарък от моя любим и няма как да й го дам. Тя погледна с усмивка, въпреки че разочарованието остана в погледа й. 

Вече беше започнало да се свечерява. Уморени, прашни и мръсни от пълноценния ден бавно се отправихме към хотела. Така приключи глава първа от нашата приказка.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 276

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 300

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 236

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 212

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 321

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 274

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 294

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ