Под знака на КОВИД-19 - повече пари за здраве

Аида ОВАНЕС

Повече пари за здравеопазването са предвидени за 2022 г. Плановете на правителството са политиките в тази област да подобрят ефективността на здравните грижи, както и удовлетвореността на хората, които имат нужда от тях. Доколко ще се постигне, ще стане ясно в края на годината. Старо правило е, че парите за здравеопазване никога и никъде, в никоя държава, не са достатъчни. 

Както и в предходни години, парите за НЗОК  са увеличени. Очаква се ръст на приходите в касата, като част от тях ще дойдат от вноските за здравни осигуровки, като отражение върху това ще даде увеличението на минимална заплата, на  максималния доход, увеличената възраст за пенсиониране, на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се и пр. Разчетите са направени при непроменена 8-процентна здравна вноска, като 60% от нея плаща работодателят, а 40% - здравноосигуреният. Това е предвидено в проекта на Закон за бюджета на НЗОК, с който ДУМА разполага. От мотивите към него става ясно, че отчитането на медицински дейности ще се извършва според новата класификация на Кодиращата система на медицинските процедури (КСМП). Въвеждането на системата е етап от преход от клинични пътеки към диагностично-свързаните групи. Предвижда се финансовото обезпечение във връзка с въвеждането на КСМП по време на 2022 г., пише в мотивите към проекта. 

За какво ще плаща касата?

- За първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП), предимно общопрактикуващи лекари, са предвидени 363 710 900 лв.;

- За специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) - лекари специалисти, като в дейността им е включено и комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение, са предвидени 380 229 000 лв.;

- За медико-диагностична дейност (изследвания) са заложени 207 286 000 лв., като се очаква да бъдат направени около 22 млн. изследвания;

- За дентални дейности - 239 709 800 лв.;

- За болнична помощ - 2 632 399 600 лв. Предвидени са 2,2 млн. хоспитализации и 1,6 млн. амбулаторни и клинични процедури в болница; 

- За лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели - 1 626 434 800 лв.;

- За лекарства за злокачествени болести, за животозастрашаващи кръвоизливи и спешни операции при пациенти с вродени коагулопатии - 155 263 000 лв.;

- За медицински изделия, ползвани в болниците, са предвидени близо 116 млн. лв.;

- За лечение в чужбина - 110 млн. лв.

Това са част от дейностите, за които НЗОК ще плаща. 

Какво трябва да правят медиците

срещу тези пари?

Освен останалите дейности, които се извършват в първичната извънболнична помощ, предвидено е всеки месец да се правят профилактични прегледи на бебетата до 1 г. (14 прегледа за година), на малките деца от 1 до 2 г. - 4 прегледа годишно, до 7 г. - 2 прегледа, а до 18 г. - по един преглед. На всички деца от 0 до 18 г. трябва да се правят и ваксините по имунизационния календар. Предвидени са средства и за домашно наблюдение от медицински сестри, акушерки или лекарски асистенти на бебета до 14 дни след изписването им от родилния дом. 

Пак в първичната помощ са предвидени и 4,7 млн. лв. за диспансерно наблюдение на здравноосигурени с едно, с две и с повече от две заболявания.  

Касата ще плати на лекарите специалисти общо за 7,1 млн. първични прегледа, 3,2 млн. вторични и 1 млн. за диспансерно наблюдение, както и за други дейности като ЕЕГ, ехокардиография, за медицинска експертиза и др. 

За обезпечаване на профилактиката и диспансерното наблюдение са предвидени 380 229 000 лв. С тях ще се компенсира влиянието на мерките, свързани с извънредната епидемична обстановка във времето на ограничени посещения на здравноосигурени болни при лекарите специалисти, пише в мотивите към проектозакона. 

Нови амбулаторни процедури, клинични пътеки, изследвания

В парите за болнична помощ са предвидени средства за две нови амбулаторни процедури. Едната е за диагностика и лечение на пациенти с инсулинозависим диабет, които ползват инсулинови помпи и/или сензори за наблюдение на нивата на кръвната захар, а другата е за обучение и подпомагащо консултиране на пациенти с диабет.

Предвидена е и амбулаторна процедура за диагностика и лечение на ретинопатия на недоносените деца в неонатологични отделения. В момента образната диагностика при ретинобластом на деца и лазертерапията на новородени с ретинопатия се извършват в чужбина, като касата плаща за това. 

Друга нова амбулаторна процедура е свързана с диагностиката на първични имунни дефицити. За нея са предвидени 180 хил. лв. за 200 пациента годишно. 

Важно е и създаването на нова клинична пътека за физикална терапия, рехабилитация и специализирани грижи след лечение от КОВИД-19, защото сега тези дейности се извършват по различни други пътеки. Новата клинична пътека ще даде възможност на хората с т.нар. продължителен КОВИД-19, които са получили усложнения, да получат адекватно лечение. 

В проекта са заложени 207 286 000 лв. за изследвания, чиято стойност ще поеме касата. В пакет Клинична лаборатория са въведени  придобилото известност изследване на D-димер, както и количественото определяне на IgG антитела срещу Spike протеина на SARS CoV-2 с преизчисляване на стойностите в BAU/ml единици. В пакет Вирусология касата ще плаща ПСР за доказване на минимум 14 типа на човешки папиломен вирус (HPV), включително типовете с висок онкогенен риск 16 и 18.

И през тази година с пари от трансфери от централния бюджет НЗОК ще плаща допълнителни трудови възнаграждения на медицинския персонал в болниците в периода на извънредна епидемична обстановка (и до 3 месеца след отмяната й) заради КОВИД-19. Лекарите и магистър-фармацевтите ще продължат да получават бруто 600 лв., ако заплатите им са под 5 хил. лв. Специалистите по здравни грижи и помощник-фармацевтите ще вземат по 360 лв., санитарите - по 120 лв. 

Това са най-общо параметрите на проекта за бюджет на НЗОК за 2022 г. В него е заложен и резерв от 174 075 500 лв. за непредвидени и неотложни разходи. С тези пари се гарантира устойчивост и ритмичност на здравноосигурителните плащания, пише в мотивите към законопроекта.

Доц. д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България:

"От сдружението бяхме заявили за първична извънболнична помощ около 30% повече средства от миналогодишните. Подали сме конкретен проект за дейности и тяхната стойност. Съобразили сме се и с инфлацията, и с възможностите на държавата, и с много други обстоятелства. Предвидените в проектозакона средства за ПИМП са почти толкова, колкото поискахме, но по-същественото е как ще бъдат разпределени те. Принципно е неприемливо средства за домашно наблюдение на бебета да са част от ПИМП, както е предвидено. Средствата за това може и да не са много, но принципът не е правилен, защото става въпрос за отделен вид дейност, отделен вид структури. Проектът все още не е обсъден в сдружението, предстоят разговори."

Проф. Георги Михайлов, народен представител от "БСП за България", зам.-председател на парламентарната Комисия по здравеопазване:

"Проектът все още не е внесен в Народното събрание и не сме го обсъждали. Засега единственото, което мога да кажа по него, е, че има увеличение на средствата във всички направления. А това е много добре".

Д-р Иван Кокалов, представител на КНСБ в Надзорния съвет на НЗОК:

"С около 580 млн. лв. се увеличава бюджетът на НЗОК за 2022 г. От вноските заради увеличени заплати, пенсии и пр. ще влязат повече пари. Хубавото е, че се запазват допълнителните плащания на медици, фармацевти и санитари от болниците заради КОВИД-19."