Подгорица стои твърдо на евроатлантическия път

- Уважаеми г-н Марич, уважаеми г-н Вуйович, ще оцелее ли управляващата понастоящем коалиция в Черна гора?
- Б.М. (Борис Марич): - Настоящата управляваща коалиция в Черна гора, съставена от Демократичното движение на социалистите (ДПС), чийто лидер е премиерът на страната Мило Джуканович, и Социалдемократическата партия (СДП), водена от председатела на черногорския парламент Ранко Кривокапич, има своите сериозни проблеми още от времето на формирането си през 2012 г. Джуканович вероятно е съвсем наясно с този проблем и поне към момента изглежда, че ДПС и СДП нямат общо бъдеще. Вероятна повратна точка в процеса ще бъде евентуалното получаване от Черна гора на покана за членство в НАТО на срещата на Пакта през септември т. г. От друга страна, СДП прави и ще прави опити да се разграничава все повече и повече от криминалното и олигархично минало на ДПС. Наред с това, колкото и фрагментарна и разединена да изглежда, СДП няма реални шансове ДПС да я "погълне" и да се превърне в една "свръхпартия" в Черна гора.
    З. В. (Златко Вуйович): - Оцеляването на настоящия тандем ДПС-СДП е поставено под сериозен въпрос. Двете партии работят в коалиция заедно още от 1998 г. и това до голяма степен е изчерпало и капацитета им за по-нататъшно сътрудничество. Аз очаквам, че в следващото управляващо мнозинство в Черна гора ще намери място някоя от солидните партии на сръбското малцинство в страната ни и по този начин и това малцинство ще има свои легитимни представители в средите на черногорските управляващи структури. Този факт безспорно ще доведе до сплотяването на нацията. От друга страна обаче виждаме, че Кривокапич търси все по-често контакт с опозицията, за което е илюстрация формирането на управляващо мнозинство на ниво градски съвет в Подгорица.
    Б.М.: - Във всякакъв случай има един ясен елемент за следващите парламентарни избори - СДП и ДПС ще излязат на тях самостоятелно или поне не в рамките на обща коалиция, както беше от 1998 г. до сега.
    З.В.: - СДП вече започна да създава нов вид идентичност - става все по-критична по отношение на ДПС. Подобна маневра може и да повиши шансовете на партията на следващите парламентарни избори. Ясно този завой в политиката на социалдемократите се видя още по времето на последните президентски избори в Черна гора през 2013 г., когато СДП не само не подкрепи кандидата на ДПС и настоящ президент на Черна гора Филип Вуянович, а дори сезира Конституционния съд по отношение законосъобразността на избора на Вуянович. СДП открито застана зад кандидатурата на съперника на Вуянович за поста - лидера на Демократичния фронт (ДФ) Миодраг Лекич.
    - Какво е политическото бъдеще на Джуканович и ДПС? Съществува ли натиск от страна на определени международни фактори той да се оттегли от черногорската политика?
Б.М.: - В момента Западът гледа на Джуканович като на сериозен гарант за Евроатлантическата интеграция на Черна гора. За съжаление, в момента в страната няма такава сериозна фигура, която би могла да замести Мило Джуканович в тази му роля. Следователно не би трябвало да се очаква натиск върху него да се оттегли в този стратегически за Черна гора момент. Пример в това отношение е присъединяването на страната към санкциите срещу Русия от страна на ЕС и Вашингтон, въпреки че този акт коства много на премиера в икономически и вътрешнополитически аспект.
З.В.: - Определено може да се направи един паралел със Сърбия в това отношение. Черна гора очаква покана за членство в НАТО и ускоряване на преговорния процес за членство в ЕС. Поради тази причина Джуканович е взел такова тежко решение. Сърбия не очаква нищо такова и поради това Белград може да остане пасивен по въпроса. Същото важи в пълна сила и за Босна и Херцеговина. Всички изисквания на Вашингтон до момента са изпълнени безпрекословно от страна на черногорското правителство, независимо от ефекта и последиците, които носят след себе си. Каква по-сериозна лоялност може да искат САЩ и ЕС от Черна гора? Не трябва да забравяме също така, че в страната ни постоянно живеят между 10 и 13 000 руски граждани - това е 3-4% от общото население на Черна гора... Опозицията у нас определено стои на проруски позиции. Смятам, че Джуканович ще се оттегли сам, след като Черна гора бъде приета в НАТО, и това ще бъде венец на политическата му кариера и краят на един стратегически цикъл от обявяването на независимостта през 2006 г. Ако се стигне до такова развитие, също така не е известно кой би могъл да замести Джуканович на черногорската политическа сцена. Най-вероятно това би могъл да бъде бившият премиер и настоящ министър на външните работи Игор Лукшич, но това е все пак само едно мое предположение.
- Ще има ли извънредни парламентарни избори в Черна гора през настоящата година?
Б.М.: - Въпросът зависи от два основни фактора - вътрешен, или иначе казано, дали ще бъде формирана местна власт в Подгорица от представителите на СДП и опозицията, и външен - дали Черна гора ще получи покана за членство в НАТО през септември. Въпреки всичко не очаквам предсрочни парламентарни избори преди пролетта на следващата година.
З.В.: - Все още не е известно как СДП ще се представя на черногорската политическа сцена след Срещата на НАТО през септември. От друга страна, по-голямата част от членовете на СДП искат запазването на статуквото на коалиция с ДПС. Но изненади от страна на социалдемократите не са изключени до последния момент. Същевременно едни избори изискват огромен финансов ресурс, а такъв няма нито в бюджета на Черна гора, нито в партийните каси на ДПС и СДП.
- Какви се очакват да бъдат отношенията между Белград и Подгорица през следващия период и през призмата на отношението на Черна гора към сръбското малцинство?
Б.М.: - Сърбите в Черна гора според някои оценки са около 28-30% от населението на страната (Черна гора има територия от 13 800 кв. км и население от около 625 000 души). Сръбското малцинство смята себе си за пълноправен народ в Черна гора, но до голяма степен в рамките и в съюз със Сърбия. За отбелязване е, че в последно време Белград не се намесва пряко и не оказва натиск върху Подгорица във връзка със сръбското малцинство, което може да бъде отчетено като много позитивно. Наред с това следва да се отбележи, че сръбските партии в страната - и Нова сръбска демокрация, и Сръбската народна партия, и др., са определено с проруска ориентация, което не остава незабелязано от западните партньори. Това е още едно потвърждение на тезата, че въпреки всичко Джуканович си остава единственият гарант за Евроатлантическата интеграция на Черна гора.
З.В.: - В последно време се забелязва осезателно затопляне на отношенията между Белград и Подгорица. Илюстрация за това са двустранните посещения на високо ниво. Не бива в никакъв случай обаче да се забравя фактът, че Сърбия има огромно влияние върху своето малцинство тук и може на един определен етап да го използва. Безспорно е също така, че сръбското малцинство е и доста вътрешно разединено.
- Ще получи ли Черна гора покана за членство на Срещата на НАТО през септември?
Б.М.: - Не може да се каже окончателно. На предишната среща на пакта също се очакваше покана за присъединяване на Черна гора, но страната не я получи. Също така не е изключено поканата за членство да бъде използвана като своеобразна платформа към Белград с цел и неговото ускоряване по пътя на Евроатлантическата интеграция.
З.В.: - Смятам, че Подгорица няма да получи покана за членство, и то поради две основни причини, които са по-скоро технически, отколкото политически: на първо място, Черна гора не е извършила реформата в сектора си за сигурност, и на второ - не е приет и приложен в практиката Законът за защита на класифицираната информация.

Борис Марич е висш юридически съветник в НПО "Център за гражданско образование". Завършил е право в Юридическия факултет в Подгорица и е специализирал в редица международни организации. Член е на работната група по преговорите за присъединяване по глава 23 - "Правосъдие и основни права". Автор е на редица публикации по теми от европейската интеграция и демокрацията и също така тясно си сътрудничи с фондация "Фридрих Еберт"


Златко Вуйович е един от основателите и ръководителите на НПО "Център за мониторинг и изследвания (ЦеМИ)". Член е на Националната комисия на Черна гора за борба против корупцията. Завършил е право в Юридическия факултет на Черна гора. Преподавател е и във Факултета за политически науки в Подгорица и е специализирал в Загребския университет