Политическа карикатура

Преходът в България беше страшен, мрачен и ужасяващ като някакво природно бедствие. Но, дайте да бъдем честни, той имаше и своята комична страна. Както казваше Салман Рушди, нищо в живота не е само тъжно или само смешно. Дори в миговете на най-голяма тъга човек може да го напуши смях и това те спасява от големия ужас във всяка негова форма. По време на дългия преход пред очите ни се изредиха всякакви политически карикатури. Спомнете си великия Кире Либерало, този бард на пернишката политика, горд собственик на зелената бюлетина. Тук да поставим и жреца на Тангра Йоло Денев, позабравената лидерка на партия "Български орел" и всякакви други случайни фигури. В класацията на българските карикатури обаче в топ 5 със сигурност влиза и Александър Томов, наричан още Лупи заради прилика с един анимационен герой.
Знаменитата кариера на този политик-клоун не може да бъде преразказана накратко, защото тя обхваща бездната от вицепремиерското място до ЦСКА и до поста лидер на маргинална партия, която все си мени името. Нямаше да си струва да се занимаваме с него, ако тези дни Томов не беше изплувал от анонимност, за да кандидатства за ролята "обединител на левицата". Това е един от най-кратките вицове на земята. Точно Томов ще бъде запомнен като върховен разединител. Именно това негово качество изкара "Евролевицата" навремето от парламентарния живот и я удави в безкрайното блато на историята. Томов е политически схемаджия, дребен интригант, автор на обществени маневри, които могат да предизвикат единствено кикот. И опитът да се завърне с лустросан имидж и анти-бойковски патос е драматургична метафора за безкрайните подмени, на които се нагледахме. Левицата вероятно има нужда от обединение, но то трябва да стане на принципна основа, с поглед в бъдещото, с предлагане на програма с ясни стойности и цели. Томов символизира точно обратното. И той ще ни обединява, представете си!