Полско-плоска идея

Полша не позволи на руския посланик Сергей Андреев да произнесе слово на церемонията за 75-годишнината от освобождаването на концлагеристите от нацисткия лагер в Освиенцим. Въпреки че те бяха спасени именно от Червена армия. Няколко дни по-рано в Израел се състоя Световният форум в памет на жертвите на Холокоста. Вестник "Жечпосполита" коментира, че резултатът от него е "поражение за Варшава". "Това беше несполучлив ден: загуби Полша, загуби този поглед върху събитията отпреди 80 години, който ние налагаме." Варшава загуби най-вече, защото Владимир Путин не издребня на форума да сведе една историческа трагедия до подпалената от Полша война с Русия за близкото минало. Напротив, той дори спомена поляците като жертви на нацизма. Русия е централизирана държава и в Освиенцим посланик Андреев едва ли щеше да демонстрира поведение и оценки, които да са по-различни от тези на Путин. Полша загуби не само в Ерусалим, но и на церемонията в Освиенцим.

Заслужава си обаче да се спрем на фразата "загуби Полша, загуби този поглед върху събитията отпреди 80 години, който ние налагаме". Да, в историята Полша и Русия имат грехове една към друга. Но днешна Полша сатанизира СССР и налага измамата, че СССР е еднакво виновен с хитлеристка Германия за Втората световна война, а самата тя е невинно агънце на историята. Прави го, не само защото иска да се изкара жертва, оттук - да си "почеше" самолюбието или да спечели компенсации и от Москва (не само от Германия). Тя го прави, защото търси исторически реванш и се натиска да бъде европейското острие на Студената война срещу Русия. А налаганата от нея представа за жертвеност би й дало и "справедлив" ореол за ролята на острие.  

Само че тази полска идея е твърде плоска. Западът бяга от Студена война с Русия. Така че с реваншизма си полската политика прилича на кола, която има само една скорост - задната.