29 Март 2024петък01:31 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Поредното недомислие на Симеон Дянков

Само наивници могат да правят данъчна политика чрез референдуми

/ брой: 24

автор:Иван Ангелов

visibility 1526

    По време на дебатите за доверие на правителството на 20 януари 2011 г. Симеон Дянков съобщи, че има идея всяка промяна в преките данъци у нас в бъдеще да става чрез референдум. Това било "голяма крачка напред и ако се приеме, провеждането на такъв референдум ще започне от началото на 2013 г." Според него подобна практика за допитване до народа по важни данъчни въпроси имало в Швейцария и в някои страни от Латинска Америка.

Швейцарските референдуми

Макар и привлекателни, референдумите не са магически инструмент на пряката демокрация. Освен предимства, те имат и недостатъци, които не е сега времето и мястото да обсъждаме. Латинска Америка е много далече, референдумите там са спорадични, в специфични условия и затова нека видим какво става в Швейцария. Още повече че там са се случили около половината от всички референдуми, проведени досега в света.
В Швейцария провеждат референдуми от 1848 г. Според изследователя на референдумите Д. Килгур до 1992 г. в Швейцария са проведени 398 национални референдума. На второ място е била Австралия с 43 референдума. Всички видове референдуми в Швейцария (национални, кантонални, местни; задължителни, консултативни и т.н.) от 1848 до края на 2010 г. са 569. Само през последното десетилетие националните референдуми са 28: 2001 (два), 2002 (три), 2003, 2004 (четири), 2005 (три), 2006 (три), 2007 (два), 2008 (три), 2009 (четири), 2010 (три). Насрочен е такъв и за 13 февруари 2011 г.
    Анализът на историята на референдумите в Швейцария позволява да се направят поне два извода.
Първо, това е страната с най-дълга история и най-голям брой на референдумите с огромен опит в тяхното подготвяне, провеждане и прилагане на резултатите, което съвсем не е просто и лесно. Без такива традиции и опит всяка друга страна, особено България с ограничените си демократични традиции и без опит в тази област, рискува да опорочи добрата по принцип идея. С тази идея са злоупотребявали Мусолини и Хитлер, като са подвеждали своите народи. Неслучайно референдумите съвсем не са популярни в Германия след Втората световна война.
В България не бяха проведени референдуми по далеч по-важни за нас събития, като присъединяването към НАТО и към Европейския съюз, с добри възможности за гражданите да се ориентират и да вземат информирано решение - "да" или "не". А сега Дянков ни препоръчва референдуми по твърде конкретни и строго професионални въпроси, съдържащи и висока доза на конфликт на интереси, в които гражданите много трудно биха се ориентирали.
    Второ, дори с богатия си опит в референдумите в Швейцария се провеждат допитвания по частни въпроси на данъчната политика с ограничени последствия. А за България се предлага гражданите да решават промените на преките данъци, които са осигурявали за бюджета през 2008 г. 4,2 млрд. лв., а по бюджета за 2011 г. от тях се очакват 3,8 млрд. лв. Ако резултатът от такъв референдум налага намаляване на тези данъци (което е много вероятно), ще се постави под въпрос финансовата стабилност на страната. Гражданите трудно могат да се произнесат компетентно и отговорно по такива проблеми.
Има например голям риск мнозинството да гласува за превръщане на сегашния "плосък" 10-процентен корпоративен и подоходен данък в "плоски" или прогресивни данъци до 40-50-60% за "отмъщение" на богатите и стремеж "да им се отнеме поне част от това, което са ограбили". То би внесло големи смущения в икономическия и социалния климат в страната. Защото при много високи прогресивни данъци ще се ограничат възможностите на бизнеса за инвестиции, а и ще се влоши събираемостта на данъците. То може да породи опасно социално напрежение и противопоставяне в обществото.
Голямо значение при такива референдуми има и формулирането на въпроса или въпросите, по които гражданите следва да се произнасят. Правилните отговори невинаги са "да" или "не", а съдържат междинни варианти при съответни условия, по които масовият гражданин трудно ще се ориентира за информирано решение. Дори само това е достатъчно, за да се заключи, че предложението на Симеон Дянков е поредното му недомислие.

България и еврозоната

    Освен вече казаното, има още една група важни аргументи против данъчните референдуми. Като член на ЕС и бъдещ член на еврозоната, България трябва да сближава постепенно своята бюджетна политика с тази на останалите страни членки. Всякакви бъдещи промени в приходната и в разходната част на нашата бюджетна политика трябва да държат сметка за текущото положение и за тенденциите в еврозоната.
Известно е, че еврозоната е в криза. Известно е какво се случи с Гърция и Ирландия. На дневен ред е Португалия. Тя може да бъде последвана от Испания. Някои експерти не изключват дългова криза в Италия, Белгия, Франция, Унгария.
Освен големите различия в нивото на икономическо развитие на страните членки, има и други причини за сегашната криза. В еврозоната е постигната висока степен на интеграция в паричната политика с обща основна лихва и обща валута. Има и сериозни опити за координация в бюджетната политика чрез механизма за стабилност и растеж в ЕС, където са определени тавани за бюджетните дефицити (3% от БВП) и за външния публичен дълг (60% от БВП). Тази политика е добра по замисъл, но масово се нарушава. В някои страни превишенията на таваните не са в проценти, а в пъти.
Така се стигна до неспособността на отделни страни да обслужват външните си задължения и наложи намеса на цялата общност с многомилиардни заеми за спасяването им от изпадане в неплатежоспособност. Това накара някои политици и финансисти в ЕС да заговорят за превантивни мерки чрез ускорена унификация на бюджетната политика и дори за представяне на националните проектобюджети първо за координация в Брюксел и едва тогава пред националните парламенти. Рано или късно това ще стане. Може ли Дянков да обясни как то ще се съчетава с националните референдуми?

Европа и другите икономически гиганти

Сегашният хаос в еврозоната и ЕС не може да продължава безкрайно. Европейските лидери и техните икономически съветници все повече разбират, че трябва да се атакуват дълбоките системни причини - липсата на интеграция в бюджетната и други политики на тази разнородна икономическа общност, а не последствията. Това ускорява процеса на "узряване" на европейските лидери, че само с интегрирана парична политика ЕС няма да успее в нарастващата конкуренция с икономическия гигант - САЩ, с новия икономически гигант Китай и с очертаващите се други гиганти след няколко десетилетия - Индия, Бразилия, Русия.
Изводът е ясен: само високо интегриран ЕС е способен да се конкурира с другите световни гиганти. По пътя към тази по-висока бъдеща интеграция уеднаквяването на бюджетната политика се очертава като една от първите задачи. Това е много сложен комплексен процес, който не може да бъде разгледан обстойно в настоящата статия. Тук обаче може да се потвърди, че един от елементите на този процес през близките 4-6 години ще е постепенното уеднаквяване на данъчната политика. Тази унификация ще засегне болезнено жизненоважни интереси на страните членки, но тя няма алтернатива. Особено като се има предвид, че вече е постигната значителна степен на сближаване в тази област между най-развитите страни членки и че най-големи са различията между структурите на данъчните системи в ЕС-15 и ЕС-12.

Различията между България и ЕС

В рамките на тези различия особено големи са разликите в данъчните структури между ЕС-27 и България (виж таблицата):
Какви изводи могат да се направят от данните в таблицата?
    Първо, косвените данъци в България са много по-високи от тези в ЕС. То се дължи на много по-високия ДДС и на акцизите у нас. Българските правителства товарят всички социални групи, включително и бедните, с плащане на косвени данъци. Защото продуктите, които се облагат с тези данъци, се потребяват от всички и имат много по-висок дял в потребителската кошница на бедните. В ЕС е обратното. Такава политика няма да е приемлива за другите европейски страни и унифицирането ще означава уеднаквяване на нашите косвени данъци с техните, а не обратното.
Второ, особено големи са различията между нас и другите европейски страни по преките данъци. В тези страни богатите носят по-голяма част от данъчното бреме чрез по-високите и умерено прогресивни данъчни ставки. У нас е обратното - богатите плащат по-ниски данъци. ДОД у нас е над три пъти по-нисък от този в западноевропейските страни. При корпоративния данък няма съществена разлика. При евентуално решение в ЕС за унификация нашият ДОД ще нарасне около три пъти. При евентуален референдум у нас, който най-вероятно ще се произнесе за намаление на преките данъци, разликата между нашите и европейските ставки ще се увеличи и ще предизвика негативни реакции в другите страни. Дават ли си сметка нашите политици за този данъчен дъмпинг - провокация спрямо другите европейки страни?
Трето, големи са разликите и в социалните осигуровки. Работодателите в Европа поемат по-голяма част от финансовото бреме, за разлика от нашите. И тук прозират големи различия в държавната политика. При евентуален референдум почти е сигурно, че мнозинството ще гласува за облекчаване на работниците и по-голямо натоварване на работодателите. Това ще повиши натоварването на нашите работодатели и ще има неблагоприятни икономически и социални последствия. Такива сложни и деликатни проблеми не могат да се решават с референдум. Особено в България.
Какъв е главният извод? Колкото по-дълго Симеон Дянков пребивава у нас, толкова повече недомислия ще твори и повече поразии ще прави. Не е ли крайно време това да се разбере и от министър-председателя!


 
Източник: European Commission, 2010 Report on Monitoring Tax Revenues and Tax Reforms in EU Member States - Tax Policy After the Crisis, October 2010. Данните за България са изчислени от автора.
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ