29 Март 2024петък11:25 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Аномалии

Потоп, торнадо, цунами - иде ли краят на света?

Като заваля дъжд, че цяла неделя, не - цял месец и даже два, или как времето е могъща сила, на която човекът не може да се противопостави

/ брой: 134

автор:Киро М. Иванов

visibility 6980

"Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали - напои хубаво майката-земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време - само за оране..."
Спомняте ли си разказа "На браздата", публикуван за пръв път от Елин Пелин през 1904 г. И тогава времето било като днешното... Боне Крайненеца впрегнал в ралото Сивушка и Белчо и започнал да оре. Днес при такова време свръхмощни трактори и комбайни с по 500 конски сили не могат да влязат в прогизналите ниви, нищо че са управлявани чрез сателити от Космоса.
След безснежната зима и тази пролет заваля благодатен дъжд. Само че какво става - не бе ден, не бе седмица! Месеци не спира да ни залива по градове и села. Що за време? В Сърбия и Босна не помнят такива дъждове от 120 години! За съжаление природните аномалии на нашата планета все още не само са непобедими, но в много случаи нямат и обяснение.
Задавали ли сте си въпроса: Защо и кога се разгневяват океаните? Едно са морските вълни, които наблюдаваме от мостика или брега, съвсем друго са вълните на цунамито. Първите се пораждат от вятъра, вторите представляват "възмутени" водни маси, предизвикани от кратковременно, но мощно събитие: подводно земетресение, изригване на подводен вулкан, подводни свличания и мътни потоци, срутване на скали и ледници, падане във водата на метеорити, подводни взривове.
Торнадата в Америка се спускат във всички щати на САЩ, но големите връхлитат най-редовно всяка пролет по Алеята на торнадата от Тексас до Големите равнини. Тук топлият влажен въздух от Мексиканския залив се сблъсква с бързо подвижния студен и сух въздух от Скалистите планини, като това поражда атмосферна нестабилност.
Тази пролет под угроза са около 70 милиона души на пътя на нови торнада и страховити бури в САЩ - от Мисисипи до Ню Йорк. В началото на май Мисисипи и Алабама бяха връхлетени от бури, които причиниха мащабни разрушения и отнеха живота на много хора. А ледените късове при градушките са с размери на топки за тенис!
В основата на цунамитата пък стои друг механизъм - 85% от тях имат сеизмична природа. По брой на жертвите и разрушенията те не заемат първото място сред стихийните катастрофи на нашата планета, но се появяват често. Според статистиката малки цунамита се случват 4 пъти в годината, а мощните - с височина над 8 метра - веднъж на десет години.
Да си спомним датата 20 декември 2004 г. През този ден силно земетресение в Индийския океан, западно от Суматра, предизвика цунами с височина 10-20 метра, някъде вълните достигнаха 30 метра! От ударите на стихията загинаха над 200 000 души, разрушени бяха безброй курортни съоръжения в Индонезия, Тайланд, Шри Ланка, Малдивите и Индия.
На 2 април 2007 г. десетметрови вълни са погълнали крайбрежните селища и градовете Таро и Гизо на Соломоновите острови. Огнището на земетресението се намирало на 300 км източно от тях, на 10 км дълбочина под дъното на Тихия океан.
Океанските вълни-цунами, породени от подземните трусове, са способни да "пробягат" гигантски разстояния. Зародили се в Тихия океан, те могат да го преминат и като се отразят от противоположния бряг, да се върнат обратно.
Едно от най-разрушителните цунами, което се помни, било предизвикано от земетресение на 1 ноември 1755 г. в Лисабон - тогава целият град бил залят от водната стихия. На територията на Русия най-катастрофалното цунами било през нощта на 4 срещу 5 ноември 1952 г. на остров Парамушир, където е град Северокурилск. Тогава вълните на океана достигнали 15 метра!
В началото на април т.г. северната част на Чили бе разтърсена от два последователни земни труса - първият с магнитуд 8,2, вторият - 7,6 по Рихтер! Добре че приливната вълна на цунамито в крайбрежните райони на Чили и Перу е 2 м висока след първия трус и само 70 см след втория. Иначе евакуираните били милион!...
А какво да кажем за вулканите? За периода от 1500 година до 2000-а са регистрирани 54 големи изригвания на вулкани в света. Ще ми се да приведа още един пример с цунами, но предизвикано от изригване на вулкан. То се е случило в Индонезия през далечната 1883 г. При чудовищен взрив от Кракатау океанските вълни достигнали 40 м (!), цунамито разрушило напълно градовете Марак, Анер и Тяринган.
Едно от най-мощните изригвания на вулкани през последните 10 000 години е изригването на вулкана Тамбора на 10 април 1815 г. Следващата 1816 г. е известна като "година без лято" - валежите били 80% над очакваното, особено в Швейцария, Франция, Германия и Полша. През 1818 г. станало обратно - необичайно малко дъждове и суша в по-голямата част на Европа и Азия. Подобен ефект е наблюдаван и след събуждането на вулкана Пинатубо на Филипините през 1991 г. Иди та разгадай тайната на вулканите?
По-възрастните читатели не са забравили публицистичната книга на писателя Николай Хайтов "Бодливата роза" (1975), книга-размисъл за човека и природата. Розата, наречена цивилизация, расте с все по-големи бодили, наранява все повече човека и физически, и психически, и нравствено. Това никой не може в началото на ХХI век да отрече.
Ако "някога хората повече от всичко са се вълнували ще се роди ли жито, ще има ли суша, ще започнат ли трудни времена", както пише големият ни народовед, днес все повече хора в света, пък и цели общества, живеят по принципа "След нас - потоп!". Не се тревожим, че научно-техническият прогрес е насочен срещу човека! Техниката се превръща в слуга на тъмните човешки нагони към лесен, сладък живот, а под влияние на този живот вървим към израждане на човека и обществото...
В последния доклад на ООН от т.г. за климатичните промени за Южна Европа, където е и България, прогнозата е мрачна: повече суша, горещини и сухи реки! Северна Европа щяла да бъде залята от валежи и наводнения; за Азия - повишаване на смъртността вследствие на горещини и оскъдица от храна; за Северна Америка - увеличаване на вълните от жега и повече пожари; в Южна Америка - по-малко вода и недостиг на храна... До 2015 г. държавите членки на ООН трябва да приемат такива мерки за намаляване на парниковите газове, които да не позволяват повишаването на температурата с повече от два градуса над прединдустриалните нива, защото при четири градуса покачване Земята я очаква катастрофа!
Увеличаването на въглеродните емисии ще повиши и риска от конфликти, глад, наводнения и небивала досега миграция. Учените предупреждават, че всеки градус нагоре в атмосферата е пагубен за човечеството. Още по-мрачна е прогнозата на Римския клуб от края на ХХ век: в 2050 година нямало да има хора на Земята!
Защото днес светът говори за енергийна криза, а не се замисля за другата - екологичната криза, която ще ни доведе до липса на енергия за изграждането на човека като организъм. От природата вземаме цялата енергия, от една лаборатория, в която се произвежда кислород, водород и въглерод - те са горивните елементи на материята. Природата ни създава енергия, която поддържа топлината на тялото, дава ни сила да се движим чрез продуктите, с които се храним.
Все повече отрови се натрупват в почвата, във водата и въздуха. Киселинните дъждове набиват в почвата арсена, унищожават горите, които и без това масово се изсичат. Само на остров Мадагаскар, където над 80% от флората и фауната не се среща никъде другаде по света, за последните 20 години площта на горите е намаляла с 30%. А Малдивите са едно от местата, които наричаме "рай на земята". Те са застрашени от изчезване и заради изменението на климата и покачването на морското равнище. Островите имат средно надморско равнище от 1,5 метра. Съществува реална опасност след години те да се озоват под водата, тъй като няма кой да спре топенето на ледовете вследствие на глобалното затопляне.
На Аляска за 25 години челото на ледника Колумбия се е отдръпнало с близо 18 километра. Тревожно е положението на Северния и Южния полюс - застрашена е цялата глобална екосистема. Смята се, че ако замърсяването на околната среда продължи, до 2050 година вече няма да се образува лед на Северния полюс! Предполага се, че нивото на моретата до 2100 година може да се покачи с 26-82 см!
Засушаването на свой ред ще доведе не само до липса на питейна вода, но и до рязко намаляване на добивите от пшеница, ориз, соя, царевица. Миграцията на големи групи хора от зони, невъзможни за живеене, в други зони ще бъде причина за конфликти и граждански войни. Само от водата и екосистемите на река Яндзън в Китай зависят 400 милиона души и стотици видове животни и растения!


Какво ни носят облаците?

Разпределението на валежите по земната повърхност е неравномерно. Къде са максимални и къде минимални?
По данни на учените в Черапунджи, Индия, са измерени максимални средногодишни количества валежи 12 666 мм (височина на годишния слой на валежите), на Хавайските острови - 12 100 мм, при норма за същия пояс 2000 мм.
Незначителни са валежите в пустинните области, където се случва по няколко години изобщо да не вали: в Чили - 1 мм, в Сахара - 5 мм.
За България максимални годишни валежи са измерени в Източните Родопи: в Златоград - 1496 мм през 1944 г., през 1937 г. във Вършец - 1438 мм. Минимални годишни валежи са отчетени през 1945 г. в Айтос - 244 мм височина на годишния слой.


Град уби нивата ми

Оплакваха се нашите дядовци едно време, когато от небето бе паднала градушка. Не само нивите, ледените куршуми чупят керемиди по покривите на къщи, огъват ламарини на леки коли, стъкла на врати и прозорци. Не дай си, Боже, град да те настигне в полето или на улицата без шапка на главата...
Образува се при лятна топлинна конвекция, при която се получават мощни въздушни течения; силни конвективни движения, придружени с градушка, се развиват и пред студен въздушен фронт.
Продължителността - от няколко секунди до 1 час, най-често от 3 до 5 минути. Зърната падат със скорост 10-15 м/сек, при силен вятър - до 30-40 м/сек!
За разлика от куршумите "бум-бум" и от фугасните бомби, зърната на града се състоят от непрозрачно снежно ядро, покрито с концентрични обвивки от прозрачен и непрозрачен лед. По-големите зърна се образуват от многократни възходящи и низходящи течения. За "производството" им не са необходими инвестиции.
Климатичното разнообразие е характерно за много държави по света, то не прави впечатление на населението им, но туристите се чудят и маят как по едно и също време на едно място пече, та се не трае от горещина, а над друго човек се пука от студ... За пример ще посочим ислямската република Иран, която се намира в Югозападна Азия. В планините на Загорс на запад зимите са тежки с обилни снеговалежи и средна денонощна температура под нулата. Друг е климатът в централните и източните части на Иран - сух, с годишни валежи под 200 мм, а средните летни температури - над 38 градуса. Защо ли времето е такова?
Защото над 53 процента от територията на Иран са заети от пустини, 27% са пасища и ливади и само 9% са земеделски площи (които изкуствено се напояват), 11% са горите, чиято площ застрашително намалява поради интензивната сеч. За вътрешните райони на Иран казват, че практически няма растителност поради липсата на валежи и засоляването на почвите. Дължината на бреговата ивица на Каспийското крайбрежие е 756 километра. И още - най-високата точка на Иран е връх Дамаванд в планинската верига Алборз, който достига 5600 метра.


Учени бият тревога два дни преди земетресение
 
През май научихме за работата на руски учени, които за пръв път в света са създали математически метод за прогнозиране на силни земетресения. Той бил използван в Сочи преди Олимпиада-2014. Неотдавна ръководителят на проекта акад. Владимир Бабешко разкри пред журналисти уникалния метод:
"Черноморското крайбрежие попада в 9-баловата земетръсна зона! Обектите са проектирани и изградени с необходимата защита, но Фукушима стресна всички... В Сочи беше събрана техника на различни организации за получаване и обработване на геофизична информация - сеизмични станции, уникален, вероятно единствен в света наклономер на кварцови влакна, който улавя хилядни части от градуса на наклона на литосферната плоча, няколко GPS-приемника, всеки от тях свързан с пет спътника и с функции да проследи разместването на плочите дори на милиметър. Наблюдавайки една или друга зона, е необходимо да се знае и какво се случва наоколо. Прогнозите правим в Краснодар и ги изпращаме в Министерството на извънредните ситуации".
Без да описваме причините за възникване на земетресение, ще кажем само, че и по време на Олимпиадата учените сеизмолози денонощно са били пред прецизните уреди.
"Два дни предварително може да се посочи достатъчно точно къде ще има земетресение. Ние анализираме онези земетръси, които могат да превишат 6 бала и са способни да доведат до разрушения. В Сочи такава опасност не е имало", завършва акад. Бабешко.

  

Най-най-най...

Най-голямото изригване в историята на човечеството се е случило през 1815 г., когато вулканът Тамбора в Индонезия е изхвърлил във въздуха 150 кубически километра пепел и други вещества. Енергията на това изригване, според оценката на учените, била няколко пъти по-голяма от сумарната енергия на съвременните запаси от ядрено оръжие!
В 1883 г. вулканът Кракатау в Индонезия изхвърлил 20 куб. км скално вещество. Звукът се чувал на 4000 км разстояние! Предизвикана е океанска вълна цунами с височина 20 м. В Джакарта през деня станало тъмно като нощ.
Най-катастрофалното земетресение на ХХ век станало през 1964 г. на Аляска.

х

Най-големи природни пожари и прашни бури на Земята:
В Сибир през 1915 г. невиждан горски пожар на огромна площ (1,2х10 на 5 степен кв. км). Намалена видимост до 5-6 м;
В Канада през 1950 г. горски пожар на по-малка площ в сравнение със сибирския. За една седмица димът покрил площ от 10 на 7 степен кв.км.
На 3 август 1985 г. в Канада бил предизвикан контролиран пожар с експериментална цел на площ от 600 хектара. Димът се издигнал на височина 6 км, породила се изкуствена конвекция и мощен облак, от който паднал дъжд... 
И до днес научаваме за природни пожари в Австралия, САЩ и други страни.
През ноември 1971 г. на Марс се е разразила глобална прашна буря, която продължила 3 месеца. Тя е експериментално документирана от междупланетните станции. За щастие подобни прашни бури на Земята не са наблюдавани.


Град Консепсион в Чили след земетресението от 8,8 степен по Рихтер

Голямото земетресение в Истанбул през 1999 г.

Ледената стихия

Пороен дъжд над София

Водното чудовище в атака

Когато природата показва титаничната си мощ

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 1

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 0

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 0

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 1

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ