Праведният Радев
/ брой: 170
Последния изблик на политическата конфронтация у нас бе белязан с безредици и с опит за институционалното обезглавяване на протестното движение чрез искане за оставка на президента Румен Радев или пък чрез зачестили обвинения срещу него. В типичния си стил на нечистоплътен балансьор ДПС поиска да си ходят както правителството, така и държавният глава. "Най-голямата заплаха днес е, ако популистът Радев вземе цялата власт", изпълзя и предшественикът му. Радев оглавява въстание срещу управляващите и няма ролята на президент, тоест на посредническа фигура, изплува от атлантическите води на политическия ни пейзаж Огнян Минчев. Има нещо много инфантилно, ако наистина се дава старт на нова атака срещу президента. Все пак, масовият протест не е срещу него, нали, а и той е избран с мнозинство, което прави катурването му непостижимо.
От "минарето" на ДПС Радев трябва да си ходи, защото не си е напазарувал ТЕЦ, пристанище или не е сложил ръка върху студения резерв и върху други енергийни активи. Или пък защото не пипа задкулисно в обществените поръчки, няма и "свои кръгове", за да ги урежда с евросредства. Ако вземе цялата власт, Радев явно е опасен, защото още не се е уредил с бизнес център или няма как да бъде компрометиран с пачки евро в някои от шкафчетата си. Опасен е, защото се обявява срещу лобисткото законодателство и въведеното от ГЕРБ бетониране на корупционните практики в законите. Или пък защото настоява за ясни правила и ред, за прозрачност на управлението и за това правителството да работи по програма, одобрена от парламента след публичен дебат. И премиерът поне веднъж месечно да се отчита пред народните избраници. Защото претендира за участие на гражданското общество в законодателството и контрола над управлението.
Минчев явно се дави в Атлантика, след като се нахвърля върху президента ни за неща, които самият той уж отстоява. Според него, грехът на Радев е, че не е посредник на корупцията, на мафията и мутренската политика, на които им е все тая за високата бедност и взривоопасното социално неравенство, за демографската ни катастрофа и сринатото образование. Няма как политик, чието верую е демокрацията, нормалната и цивилизованата държава, да бъде посредник на такива неща. Именно затова Радев като държавник и лидер е в правото си да води едно народно въстание.