Правителството не прави реформа, всичко е деструкция

Емилия Масларова е родена в Якоруда, завършила е УНСС, специализира в Икономическия институт на БАН и получава титлата доктор на икономическите науки. Била е и преподавател в Тракийския университет - Стара Загора, ст. н. с. и завеждащ секция в Министерството на икономиката и планирането. От 1990 до 1991 г. е министър на заетостта и социалните грижи. Председател на Демократичния съюз на жените, от 1995 до 1997 г. е директор на Агенцията по чуждестранна помощ. Депутат в 38-ото и 39-ото Народно събрание, била е зам.-председател на Комисията по труда и социалната политика и член на тази по здравеопазването. От август 2005 г. е социален министър в коалиционното правителство на Сергей Станишев, а от 2009 г. отново е депутат от Коалиция за България в парламента. Член на НС на БСП.

Цитати:
"Повишаването на пенсионната възраст не може да е самоцел"
"Когато днес се пести от "инвестиции в социалната сигурност, утре се ограничава икономическият растеж"

- Госпожо Масларова, БСП ще сезира Конституционния съд заради отхвърленото от парламента вето на президента Георги Първанов по Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г. Мотивите на левицата за това?
- Предвидените за реализация мерки в областта на общественото осигуряване за поредна година предвиждат ограничения на права на български граждани. Мерките за социална закрила целят едно-единствено нещо - икономия на средства за сметка на социалноосигурените, което от своя страна нарушава принципите на солидарност и социална справедливост, на които са изградени осигурителните ни системи и принципите на европейския социален модел. В краткосрочен план тези мерки ще доведат до намаляване и на осигурените лица, които за 2012 г. са с 49 847 по-малко.
Левицата не споделя увеличаването на периодите, които се вземат предвид за краткосрочните обезщетения, което бе уж една "антикризисна мярка". Става дума за обезщетенията при бременност и раждане, болничните и безработицата. На практика продължаващата в това отношение политика води до намаляване на реалния размер на тези обезщетения с минимум 30 на сто и те по никакъв начин не могат да осигурят заместването на доходите от труд преди настъпването на осигурителните рискове. Не споделяме задържането на размера на средствата за отглеждане на малко дете - вече 3 години от 240 лв. Управляващите не приеха нашето предложение това обезщетение да отчита нарастването на минималната работна заплата и да се променя заедно с нея. 
Същевременно не се реализират никакви допълнителни мерки в областта на приходите: не се предвижда възстановяване на размерите на осигурителните вноски за фонд "Пенсии", които правителството на ГЕРБ намали през 2010 г., което лиши системата от ресурси и задълбочи дефицита в НОИ. Значителен принос за дефицита има и предизборното увеличение на вдовишките добавки, които не бяха разчетени в бюджета за 2011 г., а за догодина техният принос е почти 650 млн. лв. Пари, давани на калпак, а не според приноса в осигуряването на починалия. И всичко това на фона на отказ от осъвременяване на пенсиите с швейцарското правило и задържане на минималната и максималната пенсия. Това води до намаляване на покупателната способност на пенсиите, спад в доверието, противопоставяне на различните групи пенсионери и намаляване на мотивацията за осигуряване.
- Стигаме до болната тема - повишаването на пенсионната възраст.
- И по време на "пенсионната реформа" от 2010 г., както и по време на нейния "рестарт" в края на миналия месец, ние твърдо сме отстоявали принципната позиция, че повишаването на пенсионната възраст не може да е самоцел. Тя трябва да отчита продължителност на живота, здравния статус на работната сила, възможностите за по-дълго оставане на пазара на труда и развитието на социалните услуги. Още повече при над 12 на сто безработица. Това са и препоръките на Европейската комисия, която определя реформата от 2010 г. като зле замислена и посочва невъзможността й да постигне ефекти в краткосрочен и средносрочен план. Реформите в пенсионната система не са спрели. От 2000 г. пенсионната възраст за мъжете се увеличи с 3 години, за жените - с 5. Предвиденото повишаване на възрастта и за двата пола е прекалено стръмно - предвидените възрасти и необходимият осигурителен стаж ще бъдат достигнати за мъжете на 65-годишна вързаст през 2017 г., а 40 години осигурителен стаж - в 2020 г. За жените - 63-годишна вързраст и необходимите 37 години осигурителен стаж ще бъдат достигнати в 2020 г. Водещото в "новата пенсионна реформа" пак е единствено спестяването на средства от бюджета на НОИ, но когато днес се "пести" от "инвестиции в социалната сигурност", утре възможностите за конкурентна работна сила и икономически растеж се ограничават. Ние считаме, че трябва да продължи дискусията по това как да стабилизираме пенсионната система, но не на парче, не въз основа на предложения, направени в късна доба и на коляно, а в рамките на конструктивни разговори, каквито ние сме водили с досегашините правителства. Вече два пъти бе сезиран Конституционният съд за ограничаване на трудови и социални права. И двата пъти успешно! Но този успех не е повод за удовлетворение, защото се губи сериозен времеви политически и икономически ресурс. Това е успех, който гарантира утвърдени трудови и социални права, но също така е и успех, който разединява, а от това никой няма нужда.
- Вашият коментар за "социалните" измерения на бюджет 2012?. В интервю преди време окачествихте социалната политика на управляващите като утопия, социално лицемерие и социална демагогия...
- Как иначе да наречеш неразборията, липсата на мисъл, на визия и перспектива за бъдещето на българите, които съпътстват действията на правителството? ГЕРБ много бързо попарва надеждите за по-добър живот и това го умее най-добре... И с бюджет 2012 значително намаляват средствата за социална политика, като бе отхвърлено предложение за увеличаване на приходната част на бюджета с 250 млн. лв. По този начин се ограничиха възможностите за увеличаване на парите за активна политика на пазара на труда със 100 млн. лв. в условията на растяща безработица и загуба на работни места. По време на тройната коалиция по програмата от социални помощи към заетост работеха 88 хиляди души, сега са едва 18 хиляди. Отхвърлени бяха и предложенията за повишаване трансфера към социалното министерство със 150 лмн. лв. за реализиране на политики към децата. По този начин бяха ощетени 820 000 деца с 15 лв. на месец - детските остават 35 лв. вместо предлаганите от нас 50 лв.. Децата с увреждания също бяха ощетени с 35 лв. месечно, тъй като досега помощите за тях се определяха като 70 процента от минималната работна заплата. В момента помощта е фиксирана на 70 на сто от 270 лв. и не се предвижда увеличение в съответствие с изменението на минималната заплата от 1 май догодина. Виждате от какво се пести!
Не бяха приети предложения и за увеличаване на приходната част на НОИ с 470 млн. лв. - вместо това управляващите за трета поредна година прехвърлиха тежестите на кризата върху хората с най-ниски доходи. Непосилно е увеличен минималният осигурителен доход - т. нар. минимални осигурителни прагове за 3 години скочиха с над 12 на сто, което допринася за закриването на много работни места. В същото време максималният осигурителен доход вече четвърта година се задържа на 2000 лв. вместо да стане 2700 лв., а това са 122 млн. лв. повече в осигуряването. Ощетени са повече от 1,8 милиона пенсионери с между 15 и 75 лв. на месец заради неприлагането на швейцарското право за осъвременяване на парите им вече трета година. Така рязко се намали покупателната способност на пенсиите. Студентките-майки годишно ще губят по 520 лв., защото ще получават 12 минимални работни заплати от 240 лв.. Ощетени бяха и майките, които гледат деца от 1 до 2 години, с по 50 лв. месечно, той като не се отчитат измененията в размера на минималната работна заплата. И това става в условия на висока безработица, недостиг на места в детски градини и липсата на развити алтернативни услуги за семейства с деца. По време на управлението на тройната коалиция в подкрепа на майчинството имаше обхванати 4200 жени, по оперативната програма за развитие на човешките ресурси имаше 35 млн. лв. Сега парите са едва 3,7 млн. лв., а броят на жените - ни повече, ни по-малко - 980. Упрекват ни, че при предишното правителство сме намалили вноските за осигуряване. Да, но бяха създадени 320 000 нови работни места, средната заплата се увеличи с 80 на сто, безработицата от 11 процента падна под 6, а минималната работна заплата от 150 стана 240 лв.
- Госпожо Масларова, защо парламентарната група на Коалиция за България иска бюджетният дефицит да е 2 на сто, а цяла Европа се стреми да падне на 3 процента. Все пак това са близо 800 млн. лв. повече...
- За съжаление бюджетният дефицит не отива за стимулиране на икономиката, за стимулиране на работни места, а отива незнайно къде заради некъдърното ръководство и работа в тази държава. Ние сме свидетели как всекидневно някой някъде хвърля едни милиони и си прави пиар акция. Тук ще дадем 15 милиона на тези да си направят стадион, този футболен отбор ще стане държавен и ще му дадем 5 милиона, онзи ден чухме, като отиде в Пловдив да заседава правителството, че ще вали дъжд от милиони, а в крайна сметка всичко това са непредвидени неща. Те не са свързани с реална политика, която има своята постъпателна визия, визия за по-продължителен период, а е приумица на една или друга личност от този кабинет. Ние смятаме, че да, добре е да нямаме висок бюджетен дефицит, но как да се разпределят средствата, колко може да изразходваме - 37 процента ли от брутния вътрешен продукт, 40 процента ли... Тоест ние защо непрекъснато свиваме разходната част, а не пълниме приходната. В период на криза трябва да се стимулира икономиката, а тя се стимулира с активни политики на пазара на труда и стимулиране на потреблението. Разбира се, благоприятни данъчни условия имаме, но защо не идват инвеститори? Защото ние сме несигурни. Защото нямаме позиция. Ние сме хора, които ежеминутно си меним мнението и нямаме твърда позиция за период от време. Ние не надтрупваме над това, което другите са правили, а правим нещо, което просто няма икономическа логика. И като казвам, че трябва да се стимулира потреблението, това означава, че трябва да се стимулират и доходите. Защото потребление се стимулира с повишаване на доходите и разкриване на работни места. Държавата не прави реформа. Никаква. Всичко е деструкция.
- И още нещо - защо ПГКБ е против вземането на заем, при положение, че нашият външен дълг е под 20 процента, а в Европа - близо 60. Даже да е 30 на сто нашия, това са много пари - близо 10 млрд. лв. Нали има финансова стабилност, какво застрашава това? Защо е това поведение на групата в случая?
- Отговарям - защото не знаем този заем за какво ще се използва. Ако той е целеви, ако се вземе, за да се стимурила икономиката, за да сме конкурентоспособни, за да имаме повишаване на интелектуалния капацитет на заетите в България - да. Когато вземем заема и кажем, че го вземаме за това и това - да. Но при тази непрекъснато витиевата, променяща се позиция на правителството, можем ли да бъдем сигурни за какво после поколенията ще плащат?
Аз лично не съм съгласна да вземаме. При положение, че нямаме ясна визия. Ето, ние даже не знаем позицията на правителството във връзка с това, което се случва в ЕС. Поставяме няколко пъти въпроса някой да дойде и да каже позицията на нашата държава. Да я обсъдим, да я анализираме, да видим кое как ще се отрази на хората, ще имаме ли волята да кажем "не" на това, защото не е в интерес на България, защото не могат всички еднакво да бъдат товарени. Както казват, в Европа няма да се повишават доходите. Да, може в Германия да се повишават с половин или един процент, но за България, догонваща онези стандарти на живот, това не е изгодно. Тоест в общата позиция на семейството ние трябва да видим къде какви приоритети имаме и кое е в интерсе на България. Самото семействно има примерно ограничение на ресурсите, съобразява се с общите си потребности, но дава приоритет да кажем на образованието на децата. Ние също трябва да кажем кое е приоритет за България, а не да се съгласяваме с всичко задължително, и на всяка цена. Всичко, което се предприема от това правителство, при тази липса на програма, на визия и на неизпълнение на програмата с поети нагажименти, ни кара да бъдем предпазливи във всяко отношение и да не се застрашава бъдещото поколение.
- Дали работниците да са солидарни, ако нямат трудов договор, е все още доста спорен въпрос, въпреки че парламенът прие промяна в посока "за"?
- Ние, от левицата, не сме против това, че когато се сключва един договор, да се сключва от две страни с техните права и задължения. Но не сега. Не в този момент, когато цели райони са опустушени и нямат работа. В този момент, когато хората са принудени на много компромиси, само и само да изхранват семействата си. Не в този момент, в който, ако някой не си изпълнява контролните функции и не може да се справи с работодателите, или къта работодателите под крилото си, защото и това е факт - работодателски организации с преференциални позиции, да хвърляме тежестта върху най-нискодоходните групи. И какво ще му вземем на работника - на босия цървулите?
Наскоро имаше случай в Сърница с близо 1800-2000 жители и където няма никаква работа, белгийска фирма отваря шивашки цех, в който се трудят близо 100 жени. Те от август месец досега са получили по 50 лв. заплата. Е, какво ще им вземем на тези жени? Ще вземем гнева на разбунтувалите се майки...