Президентът поиска еднакъв достъп на фирмите до поръчки

Държавата трябва да осигури еднакъв и справедлив достъп до обществени поръчки на целия бизнес, не само на определен кръг бизнес или фирми. Това заяви вчера президентът Румен Радев на форум под неговия патронаж, който бе организиран от трите големи работодателски организации - БТПП, АИКБ и БСК. Форумът бе посветен на въпроса как българската икономика да стане конкурентоспособна и просперираща. По неговите думи най-важното е да се изгражда прозрачна, справедлива и устойчива бизнес среда, в която българският бизнес да може спокойно да разгърне своя потенциал. Президентът се обяви и за финансова дисциплина. Не само да се структурира бюджетът, но и да се проследи ефикасността на всеки един лев - от разписването на бюджета за публични ресурси до реденето на паветата на ул. "Граф Игнатиев", обясни Радев. 

Държавата и бизнесът е крайно време честно и откровено да си поговорят за състоянието на българската икономика, каза Радев за нейната конкурентоспособност. Защото дистанцията между нас и страните от Централна и Източна Европа се увеличава. Икономиката ни е поставена под сериозни предизвикателства, трябва да се преструктурира и е дошло време за стратегически решения, заяви президентът.

По неговите думи никоя икономика не може да бъде успешна, ако законодателната, изпълнителната и съдебната власт не създават подходящи условия за инвеститорите. Като краен участник в законотворческия процес, дори и с риск да стана "шампион", ще продължа да бъда бариера за лобистко законодателство, което е във вреда на българския бизнес, чрез налагане на вето и сезиране на Конституционния съд, заяви Радев.

Само инвестиции в индустрията може да гарантират устойчив темп на развитие на икономиката, убеден е президентът. Според него е важно да се обсъди кои са факторите, които отблъскват чуждестранните инвестиции. Като актуален той определи въпросът дали не продължаваме да опитваме да привличаме необходимите ни чуждестранни инвестиции с фактори, имали значение преди години - като ниски данъци, ниско платена работна ръка. Президентът очаква и обсъждане на въпроси като какъв е делът на производствата с ниска добавена стойност, на иновативните предприятия, както и дали фирмите у нас са равнопоставени, когато става въпрос за достъпа до еврофондове и обществени поръчки. Дали бизнесът е доволен от качеството и предвидимостта на законотворческия процес - президентът определи като много важен въпрос.

Най-вероятно е да чуем министрите да говорят за висок ръст на икономиката, за висок БВП - и те ще имат своите основания да го направят, каза Радев. В същото време обаче стои другият тежък въпрос - защо този висок ръст не може да се усети от мнозинството граждани като доходи, качество и стандарт на живот, инфраструктура, качествено здравеопазване, образование, коментира Румен Радев. И министърът на икономиката Емил Караниколов призна, че основният проблем е ръстът на доходите.

Радев коментира също, че икономиката е все по-голям заложник на демографията. Изчерпана ли е тя откъм човешки ресурси и технологии, готови ли сме за големите предизвикателства на бъдещето, попита Радев. По неговите думи българската икономика трябва да бъде изведена на една нова орбита, а значението на науката и образованието непрекъснато ще нараства.

Томислав Дончев призна:
Националното богатство се разпределя нерентабилно

Големият въпрос за българската икономика е как да мигрира до ново еволюционно стъпало, защото ръстът на разходите за труд са по-високи от ръста на брутния вътрешен продукт и след 4-5 години ниската цена на труда няма да е конкурентно предимство. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев. По неговите думи икономиката уж е точна наука, но едни и същи числа могат да бъдат обект на абсолютно превратни анализи. Направих си труда да проверя какъв е бил БВП по време на социализма и открих, че БВП сега е 2,5 по-висок от 1987 г. Но това не е повод нито за радост, нито за гордост. Два са начините за по-добро благосъстояние - първата е икономиката да произвежда повече и втората - как се разпределя националното богатство - сега това богатство е нерентабилно разпределено, уточни вицепремиерът.

Финансовият министър потвърди за пореден път,  че  данъчното облагане няма да се променя. През следващите няколко месеца нашите усилия ще са насочени за успешното завършване на проекта за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ по отношение на банковия надзор и едновременно с това и кандидатстване, и, надявам се, включване на българския лев във валутно-обменния механизъм на еврото, посочи Горанов. Това са предпоставки за подобряване на инвестиционния климат и на позицията на България в рамките на ЕС, каза финансовият министър.

Петър Кънев:
Административната тежест върху малките фирми е огромна

Пълен абсурд е една и съща административна тежест да има към сериозно предприятие и към малка или микро фирма, заяви на форума председателят на парламентарната комисия по икономика и туризъм Петър Кънев. За две години не е постигнат напредък в това отношение, заяви той. У нас има почти 300 хил. микро фирми и още 30 хил. малки предприятия. Почти 96% от българските предприятия са микро и малки фирми. Те генерират 61% от БВП, което е 84 млрд. лв. оборот. В тях работят около 1,3 млн. човека. Затова много пъти съм заявявал, че министърът на икономиката трябва да бъде адвокат на малките фирми, коментира Кънев. 

По неговите думи е притеснителна практиката за приемането на закони с отложено действие и такива под уличен и лобистки натиск. И през миналата година бяха приети такива закони, които затрудниха работата на българския бизнес. 72% от промените в законодателството се правят през преходните и заключителните разпоредби на други закони, коментира председателят на БСК Радосвет Радев. Заради бързината на приемане не се прави оценка на въздействието, каза той. Кодексът за социално осигуряване е променян 136 пъти за 19 г. Законът за търговския регистър - 6 пъти е изменян, преди да влезе в сила. а Законът за ДДС е изменян 3 пъти преди влизане в сила и 6 пъти в година на влизането му в сила.