30 Октомври 2020петък19:38 ч.

Първата снимка на Навални със семейството му след инцидента от 20 август. Така изглежда човек отровен с "по-смъртоносен" ("Ди Цайт") "Новичок"

Актуално

Презумпция за виновност

Изгодополучателите от аферата "Навални" се намират извън Русия

/ брой: 180

автор:Георги Георгиев

visibility 1020

"Човек, който е имал контакт с "Новичок", не може да бъде излекуван. Даже и при бърза реакция щетите по нервната система остават. Руснаците твърдят, че имат начин за спиране на вредните ефекти, но няма истински антидот. Можете само да удължите периода до настъпване на смъртта."

Германският експерт по оръжията за масово поразяване Ханс Рюле пред в. "Ди Велт", март 2018 г.

"Радостта от възродената германо-руска вражда не си струва. Това няма да укрепи НАТО. Германия може по-бързо да изпълни задължението си за увеличаване на военните разходи, но тези разходи няма да повишат сигурността на Европа. Не си струва и упованието на помощ отвън или на устойчивостта на ядреното сдържане. Последното само гарантира унищожението, а не спасението."

Това предупреди в последната си статия от 14 септември директорът на Московския център "Карнеги", политологът Дмитрий Тренин. В публикацията "Последната страница. Как случаят "Навални" промени отношенията между Русия и Германия" Тренин, който е от типа руски общественици, наричани "информирани събеседници", коментира, че през септември 2020 г. Берлин е взел решение да спре с особената политика спрямо Москва. "Крахът на специалните руско-германски отношения е последната и най-мощна серия удари по позициите на Русия в Европа", пише още политологът и заключава, че Кремъл едва ли ще прави резки движения, но отсега нататък ще разглежда Германия като несамостоятелна, контролирана от САЩ държава. 

Тези изводи изглеждат крайни

Специалните руско-германски отношения, които наследиха специалните съветско-германски отношения (сделката от 1970 г. "газ-тръби" е аналог на днешния "Северен поток-2"), с нищо не попречиха на Берлин през 2014 г. да дезертира от ролята си на гарант на договореностите между президента на Украйна Виктор Янукович и лидерите на Майдана. Защото сега се забравя, но там беше договорено мирно разрешение на кризата и Берлин, заедно с Варшава бяха гаранти, че опозицията ще изпълни своята част от сделката. Помним какво стана. 

Специалните отношения не попречиха срещу Русия да бъдат въведени болезнени икономически и технологически санкции с участието на Германия. Това, че Владимир Путин и Ангела Меркел си говореха често по телефона без преводач, не спря участието на Германия в кампанията "Изгони руски дипломат" във връзка с аферата "Скрипал". Германия участва в това позорно действие, от което дори България успя да се въздържи в началния етап. Берлин през цялото време след разпадането на СССР последователно беше контра на Москва във всяко критично за руския интерес начинание. Дали ще бъде войната в Чечня срещу международните терористи; дали войната от 08.08.08 на Грузия срещу Южна Осетия; дали ще е драмата на Сирия, която Русия спаси в последния момент от лапите на ислямистите, винаги Берлин е критикувал руските действия. И винаги е работил за това да бъдат защитени германските търговски интереси в Русия. Германските, не руските. Ако те съвпаднат в някакъв момент, такава е била Божията воля. Защитата на "Северен поток-2" не е защита на руския интерес, а на германския, австрийския, френския. В рамките на тази етика може да търгуваш и воюваш с един и същи субект. 

Под влиянието на оптимизма от края на Студената война, под еуфорията от очакването за появата на нов - европейски полюс, на световната политика, с водеща роля на Германия в него и не на последно място - под въздействието на популярната историческа теза, че англосаксонците са тези, които са работили винаги срещу "руско-германския съюз", предимно в руското общество бе сформирано убеждението, че Германия, ако не явен, е поне нещо като криптосъюзник на Русия. Затова и обидата сега в руското общество от действията на Берлин по аферата "Навални" се усеща като много силна.

Още повече, че днес, в случая с Навални, 

нямаме дори британското "хайли лайкли"

както чухме по аферата "Скрипал". Сега имаме "много признаци", че Русия е причастна към отравянето на Алексей Навални. "Признаци". Така каза външният министър на ФРГ Хайко Маас в интервю за "Билд ам Зонтаг" на 6 септември и добави, че ако Русия няма отношение към нападението срещу Навални, то тя трябва да докаже това, като предостави факти. Т.е. срещу Русия официално е приложена презумпцията за виновност, като същевременно Германия отказа да предостави данни на руската прокуратура за отравянето на Навални, защото самият Навални е против, но иска от Москва тя да докаже, че не е виновна. Звучи като издевателство.

Правото? Какво право? Тук става въпрос не за него, а за второто издание на Студената война, а когато воюваш срещу някого, всички средства са добри. В Русия се държат така, все едно не воюват. Това ще има своите последствия. Политиката по примера на котарака Леополд ("Ребята, давайте жить дружно!") изглежда неадекватна на случващото се. 

Изглежда, че цялата версия за отравянето на Навални се гради на "разкрития", направени от неговото обкръжение. Любопитно е, че той е разсъждавал за убийството си в навечерието на възможното покушение. Списание "Форин Полиси" в статия от 12 септември твърди, че в Томск Навални е говорил така: "Ако ме убият, това ще създаде допълнителни проблеми на хората във властта, както стана с Немцов." Звучи логично. И, хоп, ден-два по-късно, на 20 август, властта решава да си създаде точно такива проблеми. 

Първият човек, заявил, че Навални е отровен, е неговото пресаташе Кира Ярмиш. Политикът току-що е настанен в болницата в Омск, а Ярмиш вече казва пред "Ехото на Москва" в 7,20 ч. сутринта московско време: "Преди година го отровиха в полицейския арест и аз съм убедена, че сега се повтаря същото. Това, разбира се, е свързано с предизборната кампания, която сега тече в Русия" (за губернатори и местни органи на властта - б.а.). И се започва - токсин, чай, нищо друго освен чай, токсикология, чай, отрова, отрова, Путин, пил е само чай, карикатури на Путин с чай, отрова, Путин, отрова. На 2 септември - "Новичок". Всъщност, "вещество от групата на "Новичок", но кой прави разлика, макар че тя може да бъде много съществена. 

На 17 септември, почти месец след инцидента, обкръжението на Навални публикува информация и видео, от което става ясно, че още на 20 август, като разбрали, че той е отровен, неговите хора веднага отишли в хотела в Томск, където е нощувал преди полета, събрали с ръкавици изпити бутилки от минерална вода "Холи спринг" ("Свещен извор") и ги предали на германците. Върху една от тези бутилки бил открит новичокът. Оръжието е оставено на местопрестъплението. Шах и мат. Впрочем, извършеното обезсмисля разследването, което искат от Москва. Евентуалното местопрестъпление е опорочено. 

Никой, освен потърпевшата страна, а като изключим Навални, това е Русия, от самото начало на тази история 

не се интересува от нейната правдоподобност

Защото в нея не се говори за Навални, той е само средство в процеса за изтласкването на Русия от Европа, за влошаването на отношенията между Берлин и Москва, в частност. Това е една успешна история от тази гледна точка. Привържениците на версията за отравянето на Навални от руските власти не се интересуват например от отговорите на деветте въпроса, които руското представителство към ЕС отправи към Европарламента. Това са логични въпроси - защо германската страна избягва контакти с руските специалисти за общо разследване; какъв е мотивът на Русия да отрови Навални; защо властта трябва да го трови и после да го спасява; защо, след като го е отровила и спасила, властта предава Навални на Германия, където да бъде установено, че той е отровен?  

Точно защото това са правилните въпроса, на тях няма да бъде отговорено. Както няма да бъде отговорено, не, дори няма да бъде формулиран въпросът Cui bono? Cui prodest? - Кой има изгода? Кой печели? Защото при създадения антируски наратив изгода може да има само Кремъл, защото Кремъл, в качеството му на живо същество, е инфернално зло. Мордор. 

"Той е и най-силният политически опонент на Владимир Путин", пише "Политико" в статията "Кой се опита да убие Алексей Навални" от 22 август и това уж обяснява всичко. Но не е вярно. Времето на Навални премина през 2012 г. (Манежният площад и Болотният площад). Това бе пикът му като лидер на уличния протест. През май 2020 г., в отсъствието на форс мажор, Левада-Център публикува социологическо проучване, в което се посочва, че средно за Русия рейтингът му е 4%. За сравнение - през 2016 г. "Новая газета" публикува изследване на социологическия център ЦИМЕС, където в отговор на въпроса за кого бихте гласували, ако следващата неделя имаше избори за президент, Навални има 3,9%. Това са изследователски центрове, към чието име обикновено се добавя "независими" като контрапункт на официалната социология. Държавната агенция ВЦИОМ дава рейтинг на доверие към Навални в Русия от 1,1 до 1,6% в различни изследвания от 2017, 2018 и началото на 2019 г. При това недоверието към него в тези изследвания често е над 2%. 

Навални е популярен в Москва, в социалните мрежи, в "Ютюб" и сред някои западни среди. Това изглежда модерно, но е крайно недостатъчно. Навални няма шанс да дойде на власт в резултат на демократични избори и по никакъв начин не е застрашавал и не застрашава сегашната власт в Русия и лично тази на президента Владимир Путин. То, всъщност, това е властта. 

Навални не само е безвреден за управляващите, но той дори пречи на либералната опозиция. Лансираната от него система "Умно гласуване" предвижда привържениците му да гласуват за всеки кандидат на избори, който може да победи кандидат на управляващата партия "Единна Русия". Тази система обаче е много критикувана от партии като "Яблоко", защото хората на Навални гласуват и за комунисти, за националисти, дори за персони, които са срещу самия Навални, но не и за изявени демократи, защото "те нямали шанс". Ако една персона създава проблем в опозиционните среди, 

каква е логиката да я отстраняваш

Дори да се абстрахираме от контекста на случващото се, от предишните случаи, в които Русия е обвинявана в отровителство, въпросът пак стои. 

Cui bono? "Политико" цитира в по-горната публикация координатора на Навални Олга Картавцева, която казва: "Вместо да отслаби базата му на подкрепа, случилото се с него ще мотивира хората да говорят... Ще действа като катализатор на протеста." Дори да приемем, че извънпарламентарната опозиция има интерес от такъв инцидент с Навални, то сметката не й излиза. Преминалите избори не показаха никаква мобилизация, а привнасянето на името Навални в общата кампания за сатанизацията на Русия в Европа и САЩ няма да му добави популярност в родината, както се надяват някои либерални журналисти и общественици. Изгодополучателите не са в страната. 

Посланието, което отправят и аферата "Скрипал", и аферата "Навални" към Русия, към руското общество най-вече, е просто - можем да ви обвиняваме в каквото си поискаме, както си поискаме, когато си поискаме и вие не може да възразите нищо, защото никой не се интересува от аргументите ви. Това деморализиращо послание е едно от най-силните оръжия в арсенала, насочен срещу Русия в новата Студена война. 

Андон Балтаков оттегли оставката си

автор:Дума

visibility 1

Корнелия Нинова е в болница с коронавирус

автор:Дума

visibility 82

Станислав Владимиров е кмет на годината

автор:Дума

visibility 62

ЕК не преговаря с Русия и Китай за доставка на ваксини

автор:Дума

visibility 33

Цунами край Измир след мощния трус

автор:Дума

visibility 73

7 по Рихтер удари Турция

автор:Дума

visibility 161

И Великобритания обмисля пълна карантина

автор:Дума

visibility 143

Датата

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ