Ще заживеем ли в “Матрицата”?

Навярно читателят помни поредицата филми “Матрицата”, където човечеството живееше в напълно дигитален, симулиран свят преди появата на героя на Киану Рийвс. 25 години след премиерата на първия такъв филм технологиите напреднаха в такава степен, че “Матрицата” вече не изглежда толкова фантастично, а ако слушаме хора като Елон Мъск, Бил Гейтс и Сам Олтман и техните тези за изкуствения интелект, тя вече е тук и е въпрос на време да обхване почти всеки аспект от ежедневието. Работа, личен и социален живот - обещава ни се всичко това да бъде повлияно от новата технологична революция. А границата между обещанието и заплахата, между безгрижна утопия и мрачна дистопия става все по-трудна за очертаване. Именно тази граница е тема на десетки произведения в научната фантастика през годините, а днес светът е изправен пред напълно реални и изключително сериозни дилеми в резултат на новите технологии, произтичащи от бясната надпревара за създаване на т.нар. изкуствен интелект.
Сама по себе си технологията несъмнено представлява прогрес и нова фаза в развитието на компютрите. С прогреса обаче идват и проблемите - морални, социални, финансови и дори екологични. Може би най-широко рекламираната теза, която чуваме навсякъде от няколко години е как ИИ ще отнеме работата на милиони и дори милиарди хора. Икономическата ситуация в голяма част от света и така не е розова за мнозинството от хора, а допълнителният натиск от едно такова развитие не вещае нищо добро за бъдещето на обществата, особено тези в развитите страни. Ако това наистина е индустриалната революция, която ни описват множество предприемачи от американската Силициева долина, то веднага изниква въпросът какво ще стане с всичките тези хора.
Хора като Мъск говорят за някаква форма на безусловен базов доход, докато в същото време правят всичко възможно да унищожат дори малкото социални придобивки, които съществуват в САЩ. Дисонансът между говорене и действия с право кара много хора да не вярват, че това е възможна алтернатива. Трудно е да очакваш американските милиардери да се съгласят да споделят печалбите си с масите, още повече, че това твърде много прилича на света, описван още от Маркс, в който машините вършат всичката работа, а хората се занимават само с неща, които им доставят удоволствие, без да трябва да се тревожат за прехраната си. Още сега може да се предвиди, че управляващите класи в западните общества силно и яростно ще възроптаят срещу този див комунизъм. Така социалният въпрос за момента остава да виси във въздуха, като мрачният сценарий на безработица и социален хаос изглежда в пъти по-вероятен от светлото бъдеще.
Друг проблем с ИИ е политическата икономия на цялата индустрия - поне в западния й вариант. Огромни средства се наливат в изграждането на дата центрове, т.е. критичната инфраструктура, без която ИИ не би могъл да съществува. Това на свой ред отнема ключови ресурси от останалата част от икономиката, предизвиква инфлация чрез повишените цени на енергията и компютърните компоненти и създава огромен балон на световните фондови борси, който заплашва пенсиите на стотици милиони хора по целия свят, доколкото те разчитат на инвестициите на пенсионни фондове за осигуряване на старините си. 
Трети проблем се явява екологията - тези дата центрове буквално представляват заводите, в които се "произвежда" ИИ и колкото по-мощен става той, толкова повече от тях ще са необходими. Те обаче изискват не само огромни количества електричество, но и вода, защото - подобно на ядрените централи - имат нужда от охлаждане. С тази разлика, че ядрените реактори са далеч по-ефективни - няколко са достатъчни за една цяла държава, докато при дата центровете трябват хиляди. В САЩ вече има места, където ИИ индустрията е довела нещата дотам, че местното население изпитва физически недостиг на ток и вода поради рязката експанзия на ИИ инфраструктурата. За капак - освен вода, за охлаждане са ползват и вентилатори, заради които животът в близост до дата център е на практика невъзможен заради постоянния шум. Така ИИ става не само социална и икономическа, но и физическа и екологична заплаха за качеството на живот. На фона на огромната суша, която се наблюдава в големи части на Европа през това лято, можем да си представим какво означава да трябва да се осигурява непрекъснат приток на вода и електричество на милиони, може би дори милиарди чипове в хиляди такива обекти.
И не на последно място идва проблемът с авторските права. Основата на ИИ се състои от бази данни, съдържащи интелектуалния труд на хиляди и хиляди хора. Те не получават никаква компенсация, заради което индустрията с право е обвинявана, че извършва най-голямата интелектуална кражба в историята на човечеството. А и можем ли да говорим наистина за интелект, ако цялата технология не може да функционира без милионите страници човешки труд, които са записани в сървърите на тези компании?

Маркетингът срещу реалността

От известно време насам в медиите има една постоянна тема - поредната новина за "успехите" на ИИ. Твърде често тонът на тези публикации е сензационалистки, възхваляващ невероятните възможности на новата технология. Ако човек надникне под повърхността обаче, също толкова често се вижда, че дори да не става дума за чист ПР, то “успехите” обикновено са постигнати в контролирани тестове, където желаният резултат определя задачата, а не обратното.
Самата структура на големите езикови модели (LLM) е проблематична. Тези модели генерират изходящ продукт на базата на статистически вероятности, което по дефиниция ограничава или дори елиминира всякаква креативност. Имаме вече и директен опит от Америка, където множество компании се опитаха да се освободят от служителите си, разчитайки на ИИ да ги замести, а после се принудиха да върнат същите хора на работа, тъй като се оказва, че в огромния процент случаи компанията започва да се представя значително по-зле, а разходите за поддръжка на ИИ системите по никакъв начин не могат да оправдаят стойността си. Наскоро публикувано проучване на клона на Федералния резерв в Атланта показа, че 90% от висшите мениджъри не смятат, че внедряването на ИИ в компаниите им е подобрило производителността. Така паниката по отношение на човешките работни места може да се окаже доста прибързана… 
Но реалният проблем е другаде - обсесията с ИИ в западните общества е стигнала дотам, че ако компанията ти не използва ИИ, тя се възприема като изостанала и много често това се отразява на цената на акциите - Светият граал на модерния капитализъм. Това кара много директори и собственици да опитват отново и отново да се впишат в общата тенденция, въпреки че видимо резултатите ги няма. С две думи, опасността за работните места не идва от самата технология, а от почти религиозната вяра в нейната омнипотентност от страна на западните висши класи, както и от техните класови интереси в борбата с работническата класа. 
Разбира се, има една друга група, която е още по-директно отговорна за манията по ИИ и която дава мило и драго за поддържане на митовете за всемогъществото и неизбежността на революцията. Това са няколкото големи американски технологични гиганта, които са пряко намесени в производството на ИИ, както и софтуер и хардуер за него. Американската икономика търпи такива тежки удари от самоналожената си деиндустриализация и впоследствие финансиализация, че т.нар. Биг Тех остава единствената индустрия, на която се разчита за растеж. Това обяснява защо компании като “Open AI” и “Anthropic” получават нови и нови милиарди инвестиции, въпреки че възвращаемост напълно отсъства. Целият американски политически и икономически елит е вперил очи в сектора като последната надежда за запазване на американската хегемония във високите технологии (оттам и в цялата световна икономика), а дата центровете никнат като гъби навсякъде в Америка.
Предвид огромните залози, разочароващите резултати и непреодолимите недостатъци на технологията, твърде вероятно е съвсем скоро еуфорията да отстъпи за сметка на връщане към реалността, което означава крах на световните финансови пазари и тежка икономическа криза. Последиците от нея ще бъдат усетени в целия свят, тъй като съвременният капитализъм е тежко зависим от флуктуациите на борсите.

Технологията като геополитика

Но това далеч не означава, че ИИ ще изчезне. Той има своята полезност - особено ако се разглежда като геополитически инструмент. Затова САЩ много държат на първенството в областта - защото, който контролира ИИ, контролира и информацията. ИИ трябва да даде достъп до военните и бизнес системи на целия свят. Затова е от изключителна важност той да е американски. И досега имаше такива технологии, но това е контрол на съвсем друго ниво.
Друга реалистична употреба на ИИ е в областта на проследяването и дезинформацията. Социалните мрежи вече изобилстват от ИИ съдържание, което в много случаи попада под дефиницията на “фалшиви новини”. С ИИ може да се създаде напълно реалистична пропаганда за целите на управляващите класи. Републиканската партия в САЩ е класически пример за това. Достатъчно е да се погледнат профилите на Тръмп, които постоянно бълват изкуствено генерирано съдържание, което няма общо с реалността, но поддържа интереса и лоялността на неговите поддръжници. И ако преди се разчиташе на НПО мрежите за започване на “цветни революции” в чужбина, оттук нататък това ще се прави чрез манипулация в социалните мрежи и другите канали за комуникация. 
Отделно, едно от най-силните предимства на ИИ е възможността да следи огромни масиви от данни в реално време. Така могат да бъдат следени хора, компании, армии, цели държави. С развитието на телефони, сателити, дронове и други подобни технологии няма проблем всеки да стане цел - и при нужда да бъде елиминиран. Без значение дали е просто непокорен гражданин, неудобен бизнесмен или политически противник. Още от времето на Едуард Сноудън  знаем, че в САЩ и Европа се работи усърдно за създаването на такива мащабни мрежи за следене и контрол. С развитието на ИИ тези стремежи получават много силен инструмент и безпрецедентни възможности. Няма да е никак изненадващо, ако цялата тази инфраструктура, която в момента се изгражда в западния свят, в един момент попадне в ръцете на репресивния апарат на правителствата, след като стане ясно, че комерсиалният й бизнес модел никога не е бил реалистичен. Хора като милиардера Питър Тийл и неговата компания "Палантир" вече активно разработват това като бизнес с подкрепата на администрацията на Тръмп.
Съперничеството между САЩ и Китай в областта заслужава отделна статия. Но тук ще споменем само, че китайският модел значително се различава от американския. Китайските модели са с отворен код, т.е. могат да бъдат модифицирани според нуждите на ползвателя.Освен това индустриалните им приложения са много повече фокусирани върху това да бъдат полезен асистент на хората, отколкото изцяло да заместят човешкото участие. Това не означава, че няма китайски заводи, които са изцяло автоматизирани от входа до изхода, а че не се набляга толкова на вредните за обществото аспекти на ИИ и дори се прилагат стриктни регулации за тяхното ограничаване. В крайна сметка, автоматизацията на производството и отпадането на необходимостта от наемен труд е част от комунистическия идеал. Не трябва да си правим илюзии, че именно това ще бъде постигнато, но все пак ясно се наблюдават две коренно различни философии в разработката и прилагането на тази нова технология. 
И става ясно, че заплахата не идва от самата технология. Едно, че нейните възможности често са силно преувеличени, второ, че има различни модели за нейната употреба. Термоядрен синтез може да се ползва за бомби, но може и да даде евтина и широкодостъпна енергия на милиони домакинства. Подобно е положението и с ИИ - проблемът не е в технологията, а в хората които я контролират и целите, за които се използва. Отново разделението опира да това кой контролира средствата за производство и това обещава да е една от големите борби на настоящия век.