28 Март 2024четвъртък23:30 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Срещи

Проф. Златимир Коларов: Смисълът на живота е да даваш

Докторът лекува тялото на човека, писателят - душата му, смята известният медик и автор на книги

/ брой: 97

автор:Боян Бойчев

visibility 2096

Проф. Златимир Коларов, д.м.н., е автор и съавтор в над 565 научни труда, на 12 художествени книги и 14 киносценария. Негови разкази са публикувани в специализирани литературни издания на английски, френски, немски, испански, руски и румънски език.

Председател е на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза и на Съюза на писателите лекари в България "Димитър Димов", заместник-председател на Българското дружество по ревматология, заместник-секретар на UMEM (Международен съюз на лекарите писатели). 

Член на Съюза на учените в България, Съюза на българските писатели, Съюза на българските филмови дейци - секция "Сценаристи", Съюза на журналистите в България, Българската асоциация на филмовите, театралните и радиосценаристите, Общество на литературния кабинет "Димчо Дебелянов", на Управителния съвет на Българската асоциация по изучаване и лечение на болката.

- Златимире, ти си лекар ревматолог и в същото време писател. Как успяваш да съвместяваш двете, да се развиваш и в едната област, и в другата?

- Не мисля, че двете си противостоят, по-скоро се допълват. Скоро си говорих с писателя Борислав Бойчев по повод на най-новата ми книга и той каза: "Разказите сами идват при теб. Всеки болен, който пристига със своята съдба, със своите вълнения, със своите тревоги и надежди, е неизчерпаем източник на сюжети, на образи, на слова, на фрази. Така че гледам на писането като на продължение на моята основна дейност - медицинската, с други средства. Докторът освен тялото трябва да лекува и душата. Двете са неразривно свързани. 

- Кога започна да пишеш? 

- Бях на 11 години. От училище в покрайнините на града се преместих в базово, където учеха изявени деца. Бях изпуснал часовете по немски в началото, но учителката не ме освобождаваше и аз, за да си запълня времето, започнах да пиша първия си роман за цар Калоян. Винаги съм искал да бъда писател и сценарист. Но родителите ми са лекари и покрай тях избрах медицината. Безкрайно благодарен съм и на един приятел на баща ми - летец, който ми каза, че медицината дава други преживявания, друга пълнота и усещане за живота, благодарение на контакта с хората и усещането, че си помогнал някому. В медицината водеща е логиката, до голяма степен безпристрастието. Докато в литературата основно е пристрастието към човешката съдба. Във всички случаи това създава особено усещане за пълнокръвен и пълноценен живот. 

- Кога навлезе в литературата? Кога усети, че читателите харесват твоите творби и имат нужда от тях? 

- Да, това е най-важното - читателите да имат нужда от творбите ти. Не само в писателската, но и в другите професии. Така е и при лекаря, при обущаря, при инженера... Когато човек прави нещо за себе си, то няма абсолютно никакъв смисъл. Това е дълбокото ми убеждение. Ако ние не сме полезни на хората, няма никакъв смисъл да идваме на този свят. Писателят обикновено търси смисъла на живота. Аз мога да кажа, нека не звучи високопарно, че го намерих и го написах в една от притчите в романа "Безкрайни бели полета", който получи наградата на Съюза на българските писатели. Там главният герой стига до извода, че смисълът на живота е да даваш. И наистина ние идваме на този свят да дадем: живот, закрила, знание, здраве... Това е смисълът и трябва да го осъзнаем, за да бъдем наистина пълноценни максимално. Не можеш само да искаш да получиш, без да дадеш. Започнах да публикувам късно, макар че винаги съм писал. Много висока е моята автоцензура, не допускам нещо, което не съм убеден, че е добро, да стигне до читателя. Мой пример са българските класици и специално Йовков, опитвам се да се съизмервам с тях. Публикувам по-активно от 20-ина години. Държа много на писателя Георги Марковски, който беше редактор в сп. "Септември". Занесох му един разказ. Той го погледна и много деликатно каза, че разказът е добър, една приятна история, но не е на нивото на списанието. И поиска да му донеса друга. Публикува едва третия разказ, който му представих. Именно този разказ - "Бедната душа", влезе като една от новелите и в най-новата ми книга "Среднощен етюд за стари глупаци". Другата причина да започна късно да публикувам е голямата ми ангажираност в медицината и неистовото желание да се развивам и да правя кариера в тази област. 

- Лекарят ли е водещ или писателят? 

- Аз съм зодия Близнаци. Така че - и двамата. Единият е епикуреец, другият е скептик, единият обича логиката, другият - емоцията. Нещата вървят паралелно. Много добре си разпределям времето, до секундата, и успявам до обяд, когато съм в клиниката, да работя в областта на медицината, а като се прибера вкъщи, се отдавам на литературата. Вечер излизам да спортувам, обичам да плувам. Има време за всичко. 

- Как намираш сюжетите или те сами те намират? Комбинираш ли чертите на героите, или просто хващаш някоя човешка съдба? 

- По различен начин. Всяко нещо се ражда само за себе си. Трябва да си готов да получиш това послание. Например романът ми "Безкрайни бели полета" започна от едно изречение, което ми хрумна преди лягане. След това ставах няколко пъти през нощта, за да записвам различни моменти. Така постепенно се получи и този роман за твореца и за цената, която плаща той, за да създаде своята творба. Интересното за романа, което е заложено интуитивно, е, че той съдържа седем абсолютно еднакви като форма новели, всяка сама за себе си, в които има 12 сюжетни линии. Много е важно за един роман да напипаш формата, което е много трудно, понякога отнема години. "Безкрайни бели полета" има и друго послание: Животът е най-ценното нещо, което трябва да се приеме и което трябва да съхраним на всяка цена, при всякакви обстоятелства. На пръв поглед звучи като лозунг, но казано чрез думите на един самоубиец, придобива друго значение. Сега се подготвя и филм по романа, в главната роля ще бъде Юлиан Вергов.

- Как пишеш? Бързо ли? Или оставяш идеята да отлежи? 

- По принцип пиша бързо, стига да стъпя веднъж на пътеката. Романът ми отне дълго време, но аз работех и върху много други неща паралелно. Винаги съм си задавал въпроса: какъв е стилът ми? Повечето големи писатели имат собствен стил, който ги отличава от останалите. Например всеки може да познае Чехов, Радичков. Аз обаче съм различен в цялото си творчество. Първо, творбите ми са писани в различни периоди от живота ми и второ, искам да овладея словото във всичките му форми, във всичката му експресивност. Например моите лекарски разкази са изчистени късове от живота такъв, какъвто е - без поетизиране, идва пациентът при теб и споделя чувствата си, болките си. Много важно е да почувстваш в тази изчистеност човешката съдба, в която винаги има по една сълза. Това прави литературата стойностна. Често редактирам разказите си, като ги съкращавам значително. Защото, когато пишеш, обикновено робуваш, без да искаш, на свои клишета, които се оказват излишни. 

- Каква е мисията на писателя? 

- Като и при всеки друг човек - да дава. За мен едно произведение трябва да отговаря на четири критерия. Първо, да има интелектуална провокация. Ако я няма, говорим за ширпотреба. Второ, да има последействие. Като затвориш последната страница, мислите да продължат да те тормозят, да остане емоционалната памет. Оттук следват и другите два критерия: усмивка на лицето и сълза в окото. Трудно е, но се стремя да го постигна. По този повод си помислих: аз имам и хумор, и сатира, имам всичко и творбите ми са различни като стил. Тогава кое е общото в тях? Опитах се да ги погледна максимално безпристрастно и разбрах, че това е образът на главния герой - чувствителен, емоционален човек, който се вълнува от много неща. Който е готов да пророни сълза за другите, но може и да се надсмее над другите, както и да се самоиронизира, да се надсмее над себе си. 

Смятам, че добрият разказ се получава с много вълнение, с много мислене, с много търсене. Ако успееш да откриеш връзките, понякога дори мистични, нереални, между нещата, които виждаш и които ти се случват. При мен поне няма случайни неща. 

- Какво ти носи работата като лекар? 

- Огромно удовлетворение и добро финансово състояние. 

- А това удовлетворение откъде идва? 

- За мен най-голямото задължение са очите на пациента. В тях има всичко: молба, болка, тревога, надежда. Това са очите, които ме карат да им давам всичко от себе си, без да се замислям. И когато виждаш в тях благодарност, че си помогнал, че си спасил живот, удовлетворението е огромно и много зареждащо. 

- Как виждаш ситуацията в България? Има ли възможности за изява?

- Имал съм предложение за работа в чужбина и въпреки че държавата ме е оценила много ниско от финансова гледна точка, и за момент не съм се колебал да остана тук. Минах през всичките моменти на безпаричие, на икономии. Винаги обаче съм се чувствал най-добре тук, в България. Определяща е и страстта ми към литературата. Имам нужда от постоянен контакт с езика, с творчеството. Смятам, че тук ми е мястото. Не съжалявам. Постигнах много повече, отколкото ако бях отишъл на Запад: и като специалист, и като творец.

Имам една лекция - "Магията на словото". В нея много добре разделям различните стилове. Между научния, научнопопулярния и художествения стил има само едно общо нещо: работим с един и същ материал: езика, но по коренно различен начин. Докато научният обяснява, художественият внушава, а научнопопулярният разказва. В тези три стила съм писал почти всичко. Имам дори книги с хумор и сатира. Когато работех над тях, разбрах, че да имаш чувство за хумор означава да разказваш по смешен начин за тъжни неща. 

- Днешна България тъжна или смешна книга е?  

- Ох, да ти кажа, болка ми е тази наша днешна България и най-вече разединението на нацията, озлоблението, политическите борби. Резултатът е налице. Младите искат да живеят сега и тук и ние им дължим това. Наше задължение е да им осигурим добър живот в България, за да се върнат. Ако не можем да го направим, те си вземат шапката и заминават. А най-хубавото на тази страна не е нито красивата природа, нито четирите сезона, нито чушките и доматите. Най-хубавото са младите хора. А ние ги изгонихме. Изгонихме ги с тежките политически борби, с това, че не се преборихме с корупцията, с мафията. Срещам ги, като пътувам по света - много млади българи, и те ми казват едно и също: всички искаме да се върнем в България, но какво да правим, като няма работа, няма перспектива. Аз самият винаги съм бил реалист с оптимистичен оттенък, налага ми го професията. Но тук вече съм песимист, защото ние нищо не правим. Не е въпрос да има свобода на словото, а да има чуваемост. Преди имаше цензура, но имаше и езопов език, с който можеш да кажеш всичко, и имаше огромна чуваемост. Сега можеш да кажеш всичко, но чуваемост няма. Дали защото хората са претрупани от информация, дали поради други причини. 

- Кога ще има чуваемост? 

- Когато осъзнаем, че всичко е и в нашите ръце, когато сме наясно със себе си. Не е въпросът да оцелеем физически. Имаме и друга мисия: да подобрим живота на нашите деца, да направим България едно нормално място за живот. 

- Как да стане? Хората днес са станали егоисти, не мислят за другите. 

- Така е. Това е пословичен балкански не просто егоизъм и егоцентризъм, а индивидуализъм. Въпреки всичко аз вярвам, че във всеки един от нас има хуманизъм. Въпросът е да му дадем свобода, да му дадем възможност да се изяви. 

- Имаш ли любима мисъл? 

- Това, което казах по-рано: животът е най-ценното нещо, което трябва да съхраним на всяка цена при всякакви обстоятелства. И още нещо, пак от моя роман: най-голямото благо е да помогнеш на слепеца да намери пътя, защото един слепец на пътя е страшно много.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ