Променят за 51-ви път закона за висшето

От приемането му в края на 1996 г. досега Законът за висшето образование (ЗВО) е променян и допълван точно 50 пъти. Вчера в ресорната комисия в парламента започна обсъждането на поредните изменения в него, предложени от Министерския съвет, които този път са твърде съществени и твърде спорни, което личи и от получените становища. Неслучайно МОН изчака да минат изборите за евродепутати, преди да предложи проекта за обществено обсъждане, а разглеждането му в Народното събрание се допусна след приключването на местните избори. 

Предложените промени в ЗВО са много и не е възможно да бъдат обхванати в една вестникарска страница - изменения в управленските органи на вузовете, в начина на прием на студенти, в акредитацията, в студентските такси; ограничаване на "летящите" преподаватели; допускане на бизнеса в образованието и в преподаването; сключване на договори за управление от министъра с ректорите на държавните висши училища и определяне на политиката им от негова страна; създаване на Пътна карта на вузовете у нас, определяща териториално разпределение на университетските звена в страната и временен мораториум върху откриването на нови структури и т.н. Но всичкото това - единствено за държавните вузове. Частните, които и досега се ползваха с много повече слободия, този път де факто са напълно изключени от правилата на закона и оставени да правят каквото си искат. Нещо като църквата, която е отделена от държавата. Понеже предложените промени са твърде много, тук ще се спра само на няколко от най-невралгичните от тях, които вече предизвикват ожесточени спорове. 

Частните вузове - извън държавната регулация

Министерският съвет вече няма да определя дори общия брой на студентите, които може да приема което и да е частно висше училище в зависимост от оценката за учебната дейност, за реализацията на випускниците му, за нивото на научна дейност, както ще е за държавните. МС няма да има никакво отношение и към откриването на нови основни звена на частните вузове - това си остава изцяло по тяхно усмотрение, МС ще разкрива само териториално изнесените им звена и колежите. А в приема ще имат пълна свобода. Единственото изискване в закона към частниците ще е да имат собственост върху имотите, използвани за обучението на студенти. Толкоз. Ректорите отдавна настояваха правилата да са еднакви за едните и за другите висши училища, понеже видовете собственост в България са равнопоставени, но вместо това  държавата се отказва от регулации по отношение на частните висши училища, докато държавните ще стиска в менгеме. Иначе дипломите, издавани и от едните, и от другите се признават еднакво от нея. Какво налага такава промяна остава загадка.

Министърът - помощник или политически диктатор?

Втора невралгична точка, която вещае много спорове, са текстовете, въвеждащи т.нар. договор за управление, който министърът на образованието и науката ще сключва с ректора на всяко държавно висше училище три месеца преди избора на нов ректор. Т.е. политиката ще се разработва със стария ректор. В правомощията на министъра отсега нататък ще влиза утвърждаването на политика за развитието на висшето училище със стратегически цели, задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им. Договори ще се сключват и със сегашни ректори, на които им остават повече от две години до края на мандата, а в момента във вузовете тече кампания за избиране на нови ректори. Политиката за развитието на всяко висше училище министърът трябва да утвърди до три месеца след влизането в сила на законовите промени. Той ще осъществява контрол по договора и ще приема ежегоден отчет на ректора за изпълнението му. 

Да оставим настрана, че въпросният министър трябва да е сторъкият Шива, за да успее да извършва всичко това (че и компетентно) за 36 държавни висши училища с различна специфика и профил на обучението. Становищата на вузовете по промените в закона вещаят доста бурен дебат по въпроса. От Съвета на ректорите възражение няма, но повечето от висшите училища подчертават, че подобна практика не просто ще наруши автономията, а ще ги постави в пряка зависимост и под диктата на едно политическо лице, което е част от политически и партиен кабинет. При българските реалности, ако един ректор реши да въстане срещу някое недомислие на кабинета, много лесно ще му се случат едни неприятни неща, ако е подписал договор с министъра, а чрез него - и на цялото висше училище. Ректорът е избран от Общото събрание с мандатна програма, по какъв начин министърът ще определя политиката му, питат в университетската общност. Трудовите отношения ректорът сключва с председателя на Общото събрание, всеки нов ректор бива избиран със своя мандатна програма и излиза, че той не може да предложи своя политика извън тази, която е утвърдена с "надзор" на министъра. Контролът върху държавните висши училища се осъществява по други начини - от няколко държавни институции като Сметната палата, АДФИ и пр., кому е необходима предложената промяна и с какво ще помогне недоумяват ректори. Това намерение обаче изцяло се вписва в действията на сегашната власт за овладяване на всички институции в държавата, които трябва да бъдат оглавени от нейни хора.

Освен това този подход дава много повече власт и правомощия в ръцете на ректора да налага свои решения в колективните органи за управление, а знаем и сега какво еднолично дерибействане пада в някои висши училища. Евентуално предсрочно освобождаване на ректора пък ще може да става с две трети от гласовете на Общото събрание, не на половината, както е сега. 

Регионална ориентация и временен мораториум

На пръв поглед има някаква логика в създаването на Национална карта на висшите училища в България, която ще се приема от парламента и с която ще се определи териториалната и профилната структура на висшето образование по професионални направления - т.е. в кои региони и градове какви вузове трябва да има. Причината е, че мрежата от звена на 50-те висши училища у нас обхваща общо над 130 структури и е силно раздута - дори някои колежи са си отворили филиалчета и департаменти в по 2-3 града. Направили са го обаче със съдействието на лобитата в държавната власт, нали? И ще продължат да го правят по същата схема и при наличието на въпросната "карта". Дублирането на еднакви по профил звена няма да се ограничи, напротив, защото при този регионален подход всеки депутат или друг политик ще гледа да опази статуквото в своя регион. Освен това може да се стигне до еднакви вузове и филиали в различните региони, казват пък работодатели. Единственият начин да се свие раздутата мрежа от вузовски структури всъщност е посочен дори в предложените нови текстове на ЗВО: комплексната оценка за качество да заема все по-голямо място и при финансирането, и при определянето на приема на студенти - така, че изоставащите специалности, факултети или филиали постепенно да бъдат закрити. Освен това, казват ректорите, висшите училища подготвят кадри за цялата страна, не само за определен регион, затова не може да бъдат "замразени" в него с оглед само на неговите потребности. 

До изготвянето на Пътната карта, с която МОН трябва да е готово в срок до една година след приемането на поправките, се въвежда мораториум върху откриването на нови вузовски структури, предвижда проектът - но този мораториум важи само за държавните. Т.е. няма да се разкриват нови факултети, департаменти, институти, колежи на държавните висши училища. В разрез с тези намерения обаче неотдавна бе открит например медицински факултет в Бургаския университет, който преди по профил бе химико-технологичен... И не е ли по-адекватно нови университетски звена да може да се създават единствено в традиционния профил на съответния вуз, в който той е най-силен? Всъщност подобна идея изказваше преди и министър Красимир Вълчев, не е ясно защо сега тя е заменена с принципа на регионалната ориентация. 

"Хвърковатите" професори 

Най-сетне властта узря за предложението един професор или доцент да може да участва в акредитацията, т.е. в легитимирането, само на едно висше училище, не на две, както е сега. В проекта на МС за промени в ЗВО това се предвижда. Едно е неразбираемо - защо когато БСП го предложи преди години (депутатката Валя Богданова още в предишния парламент го внесе като промяна в ЗВО), той бе отхвърлен от мнозинството на ГЕРБ? 

За да не се правят спекулации - това ограничение не пречи по никакъв начин на хабилитираните преподаватели да обучават студенти в няколко вуза - на хонорар или на втори договор например. Така че той не слага край на добре 

познатите "хвърковати чети" от професори.

За друго става дума - за това, че много факултети или други звена не разполагат с нужния по закон брой преподаватели на основен трудов договор, поради което един и същи професор фигурира в бройката на академичния състав на две места при акредитацията (преди 18-ина години тогавашният министър Даниел Вълчев оповести, че някои се вписват на по 6-7 места). Неслучайно частни вузове, които ползват масово професори и доценти от държавните, вече се обявиха против мярката "един преподавател - в една акредитация". Но каквато и еквилибристика да се прави, данните на НСИ са ясни - у нас преподавателите на основен трудов договор общо са 13 488 (12 381 в държавните вузове и 1107 в частните). Както и да ги "въртят", толкова са те в българските висши училища. 

Студентски такси и минимална заплата

В момента размерът на таксите на студентите в държавните вузове може да стига до 2/3 от норматива за издръжка на обучението в съответното професионално направление. Тъй като кандидатите за някои специалности, като например математика, физически и химически науки, са твърде малко, а има направления, в които се очаква сериозен недостиг на кадри на пазара на труда, промените в ЗВО регламентират в тези направления и защитени специалности студентите да не заплащат такси. Списъкът на тези направления и специалности ще се утвърждава от МС.  

В същото време обаче в най-добрите висши училища и специалности, които получават от държавата допълнителен "бонус" от комплексната оценка за качество, студентските такси може да скочат нагоре, понеже към базата за определянето им (норматива за издръжка по специалности) се добавя и компонентата по линия на оценката за качество. Т.е. за най-доброто образование студентите ще плащат повече. Слага се и долна граница - таксите не може да бъдат по-ниски от 70% от норматива за издръжка на обучението. Увеличението на таксите логично ще се отнася и за водещите в правенето на наука висши училища, които ще имат нов статут на "изследователски" (без от проекта да става ясно каква полза им носи това). Разбира се, по-високите такси от студентите ще се харесат на самите висши училища, понеже увеличават приходите им, но едва ли ще бъдат приети с овации от студентските съвети и от самите студенти. 

Минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища се определя с акт на МС, предвиждат промените. Най-сетне властта узря за отдавнашното искане и на левицата, и на синдикатите за въвеждане на минимални прагове на заплащане на преподавателите - макар според проекта това да се отнася само за най-ниската академична длъжност (асистент). В същото време в текста не е регламентирано, че парите за това се осигуряват от държавата, т.е. чрез плащане на по-висок норматив за издръжка на обучението по специалности. Затова в повечето становища по проекта, постъпили от ректори, мярката среща категорично противодействие.